Last news in Fakti

24 Май, 2024 18:40 1 489 16

"Светът има какво да научи от българската литература"

  • азбука-
  • времеубежище-
  • георги господинов-
  • литература

Скоро обаче става ясно, че за да просъществува начинанието ѝ, трябва да разшири обхвата на издателството

"Светът има какво да научи от българската литература" - 1
Снимка: БГНЕС
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Петя Лунд издава преводна българска литература в Германия. Марко Видал превежда и издава български поети в Испания. Анджела Родел превежда български автори на английски. На 24 май ви срещаме с трима просветители.

Преди осем години българката Петя Лунд създава в Берлин издателство за българска литература, преведена на немски език - eta Verlag. Скоро обаче става ясно, че за да просъществува начинанието ѝ, трябва да разшири обхвата на издателството. Така тя решава да започне да издава и литература от Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина. Скоро eta Verlag ще включва и заглавия от Северна Македония и Черна гора. Петя Лунд казва, че понятието "малък език" е стереотипно и не бива да се отразява на интереса към езика и културата, която той предава. "Аз не съм привърженик на тези класификации "малки" и "големи" езици. Има малки и големи държави и България въобще не е толкова малка нито като език, нито като територия (...) Много е важно ние като съседи в Европейския съюз да имаме някакъв културен обмен, защото принципно нещата вървят в една посока - от по-големите страни се пренася и култура, и литература в по-малките, но в обратния ред това се случва много рядко", убедена е издателката. Въпреки това Петя Лунд признава със съжаление, че от литературна гледна точка България все още е изключително непозната, особено в западната част на Германия. "Несъмнено най-известното име е Георги Господинов, но не толкова много, че абсолютно всеки германец да го е чувал. В литературните среди, разбира се, всички знаят за него, (...) но горе-долу там спират нещата", отбелязва тя.

Защо "Времеубежище" е толкова успешен роман навън?

Преводачката Анджела Родел е убедена, че светът има какво да научи от българската литература, която е ценна заради историческия опит по оцеляване във времена на пропаганда и дезинформация. Според Родел именно това е и една от причините за големия успех на романа "Времеубежище" на Георги Господинов навън - той тематизира как миналото се използва като пропаганда в настоящето. По нейни наблюдения поколението български писатели, преживели както тоталитарния режим, така и демокрацията, са изключително любопитни за чуждестранния читател. "Те имат какво да кажат на света. Те и техните родители са живели и при тоталитаризма и са натрупали опит, който им дава една друга гледна точка - за история, за идентичност, за памет. Това е много важно за хората на запад, защото ние за пръв път сме подложени толкова силно на пропаганда, на фалш и на дезинформация, ние нямаме тези защитни механизми, които хората в Източна Европа са изработили през близо петдесетте години социализъм", категорична е преводачката.

Петя Лунд посочва, че българската литература не е била винаги непозната и далечна. "Йордан Радичков е бил сравнително популярен в тогавашното ГДР. Негови пиеси са се поставяли по най-големите сцени на Берлин, даже е излязла една цяла линия с илюстрациите на "Ние, врабчетата" на чаши за чай или за кафе." Издателката отдава тази популярност на българската литература на тогавашната държавна политика. "Тогава е имало нормативи за преводна литература и всяка година са се превеждали задължително определен брой книги", допълва тя. Отчита също, че с промяната в политическия режим е настъпил период на застой в литературния обмен между България и чужбина. Обръща внимание, че в момента движещата сила за поддържането му са частни издателства като нейното.

"Издателствата не искат да рискуват с малки езици"

Сходен е и опитът на преводача Марко Видал. Единствения начин да разпространява българска поезия в Испания той открива като основава собствено издателство. "Местните (испанските - б. а.) издателства се страхуват и не искат да поемат риск с литература, която не е много известна. Аз години наред се опитвах да се свържа с издателства и да предложа разни автори, но без успех. Затова накрая реших сам да си открия издателството", споделя Видал. Дейността си като преводач той възприема като "платено хоби". Зад привидно умилителното определение се крие горчивата реалност на професията. "Голяма част от нас, преводачите, имат и друга работа. Просто няма как да се издържаш само от литературен превод. (...) Издателите искат да им представиш хубав материал, но за да го направиш, ти трябва време, а ти, нали, работиш и някъде другаде. Така че става един вид порочен кръг, от който е трудно да се излезе", споделя испанецът.

Като преводач Анджела Родел също отчита, че работата ѝ не се забелязва по начина, по който би ѝ се искало. "Като всички хора на изкуството искаме признание, че този творчески труд все пак е труд. Да, това че е приятно, че е душевно е едно на ръка, но все пак ти влагаш много години учене, усъвършенстване като професионалист и това трябва да се отчита по някакъв начин", смята тя. Апелът на Родел отеква във времена, в които изкуственият интелект се опитва да се наложи както във всекидневието, така и в изкуството. Преводачката споделя, че и тя понякога използва тези инструменти. Но дори и да са практични за превод на някой административен документ, Родел е категорична, че всеки жив преводач е за предпочитане пред машината. Затова е убедена, че и занапред добрите преводачи ще са изключително важни в литературата. "Ние не превеждаме само език, ние превеждаме контекст, култура. И там бъркат. Там липсва тънкият момент и точно там е важна ролята на живия преводач", подчертава Родел.

Поддържането на литературен превод е от основно значение за изграждането на устойчив културен и литературен обмен, а Петя Лунд знае от собствен опит, че за целта са необходими субсидии. "Когато не се субсидира и когато не се поддържа обменът, преводът, културата, става много по-трудно за всички участници, понеже всичко това струва пари и без чужда помощ е абсолютно невъзможно, а особено важно, всички участници - редактори, коректори, преводачи да бъдат възнаграждавани подобаващо", споделя издателката. Признава, че не може да обобщи оценката си за настоящата държавна политика в България за книгоиздаване, но със сигурност не разпознава поддръжката на култура и литература като приоритет номер едно. А тя е от решаващо значение за видимостта на българската литература навън. Лунд препоръчва две добри практики от Германия. Едната е да се намали данъкът върху книгоиздаването. В Германия той е 7%, докато в България е 19%. Ниският данък стимулира книгоиздателите и облекчава иначе големия финансов риск, който те поемат с всяко ново заглавие. Втората практика е да се създадат професионални асоциации - на издатели, на преводачи и на редактори, които да се грижат трудът им да бъде добре заплатен и те да получават заслужена видимост. "Това са асоциации, които не са свързани с държавата, но рабоят към нея, за да помага и тя всичките тези неща да бъдат реализирани", обяснява Лунд.

Една добра практика предлага и Марко Видал. Той вижда проблем в това, че програмата за финансиране на преводна литература е част от Национален фонд "Култура" (НФК), както и че процесът по кандидатстване е твърде усложнен и дори невъзможен за изпълнение от чуждестранни издателства. Проблем е и фактът, че миналата година въпреки успеха на "Времеубежище" бюджетът за преводна литература от български език беше драстично съкратен. "Аз съм човек, който знае и може да чете на кирилица и просто се мъчих да попълня всичко със самата програма за кандидатстване. Това, разбира се, плаши и издателите. (...) Трябва да се направи отделна агенция, в която да има хора, които да работят само за промотирането и насърчаването на превода на българска литература в чужбина. Така че има какво да се прави от страната на държавата", категоричен е испанецът и разказва, че такава практика има Министерството на културата в Испания.

Благодарение на създадения от Петя Лунд eta Verlag, съвсем скоро в Германия на немски език ще излезе сборникът с разкази "Кръв от къртица" на Здравка Евтимова в превод на Андрес Стретрнер. Издателството публикува поне по две български книги на година, като се стреми да ги увеличи на четири. В Испания пък дванадесет стихосбирки на български автори ще бъдат предложени на читателите от издателството на Марко Видал La Tortuga Búlgara. Като издатели на българска литература в чужбина двамата допринасят за това България да може да води културен и литературен диалог на световно ниво, да споделя своята история, да бъде равноправен участник в културния живот. Петя Лунд вижда и още нещо. Литературата сближава и парадоксално показва, че сме както уникални, така и не толкова различни. "Когато чета книги (...), научавам всъщност колко много общи неща имаме ние всички хора помежду си - било то от България, от Сърбия, от Черна гора, от Германия, от Франция, откъдето и да било, и това е изключително важно и мисля, че е добре да се подчертае - общата ни човешка база", изтъква тя.


Поставете оценка:
Оценка 3.8 от 10 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Аааа НЕ!

    7 2 Отговор
    сащ не дават да празнуваме 24 май!
    Ако ще го празнуваме, ще кажем, че те са ни дали азбука и че те са измислили всичко! Така не може! Трябват санкции срещу чалгерия!

    Коментиран от #9

  • 2 Сандо

    5 2 Отговор
    Българските ученици също.Ако могат да четат книги,защото май %четящи сред тях е катастрофално нисък.Но явно зависимостта е такава:Много демокрация - малко четящи!Това се отнася не само за нашите функционално неграмотни,станали засташително количество.
  • 3 Бамбука

    1 1 Отговор
    Света отдавна знае за разлика от нашите политици.
  • 4 да да

    5 1 Отговор
    За 33год -фалш !.....
  • 5 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 6 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 7 САТЪРА НА ХАНА

    4 1 Отговор
    НЕВЕРОЯТНО Е ЧЕ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА
    ИМА ПОВЕЧЕ ХУМАНИСТИ ОТКОЛКОТО
    В ЦЕЛИЯ ЗАПАДЕН СВЯТ , ВКЛЮЧИТЕЛНО И КОЛОНИИТЕ В НОВИЯ СВЯТ И АВСТРАЛИЯ:)
    .....
    МНОГА СА ПРОСТИ
    ....
    А ДА НЕ ОТВАРЯМ ДУМА ЗА РУСКАТА ЛИТЕРАТУРА, КОЯТО Я РАЗГЛЕЖДАМ КАТО ЧАСТ ОТ СЛАВЯНО - БЪЛГАРСКИЯ ХУМАНИЗЪМ.
  • 8 Точен

    3 0 Отговор
    Българската литература е над световно равнище. Познавам най-добрите автори в руската и немската /чета свободно руски и немски/ и смятам, че по нищо не отстъпваме на тези 2 литератури. Най-хвалените англопишещи са по-зле от нашите водещи, с изключение единствено на Шекспир. "Антихрист" на Емилиян Станев е най-добрата книга на ХХ век.

    Коментиран от #10, #11

  • 9 гордана..

    4 2 Отговор

    До коментар #1 от "Аааа НЕ!":

    И ние не даваме,оти абв-ето е дошло от македонските земи,още пре 3-4 век помолихме коптите в александрия,да дешифрират египетските йероглифи и после няколко века по късно,нашио охридскио поп използва коптската азбука като база и модел да,,създаде,,кирилицата.
  • 10 САТЪРА НА ХАНА

    2 5 Отговор

    До коментар #8 от "Точен":

    НЕОБРАЗОВАНАТА И ЕБЛИВА ГЕРМАНКА ЕКАТЕРИНА ВЕЛИКА Е ПОВРЕДИЛА МНОГО СЕРИОЗНО РУСКАТА МИСЪЛ И ТОВА ПРИЧИНЯВА СМЪРТТА НА РУСКАТА ИМПЕРИЯ.
    А ВОЛЖКИЯ БЪЛГАРИН ВЛАДИМИР ЛЕНИН ТОВА ГО Е РАЗБРАЛ И СЕ Е ОПИТВАЛ ДА ГО ПРОМЕНИ
    .... СЕГА ПИША ТРАКТАТ НА ТАЯ ТЕМА:)
    В РУСКАТА ЛИТЕРАТУРА - ДАЖЕ СОЛЖЕНИЦИН И
    ДУНИН ИМА ЗАЛИТАНЕ КЪМ ИМПЕРСКАТА ЧАСТ, СТИХИЕН ОПИТ ДА СЕ РАЗБЕРЕ РУСКАТА ДУША - НЕУСПЕШЕН :))
  • 11 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 12 Путинофил

    4 1 Отговор
    Абе вие четохте ли днес вестник „ Комсомольская правда“? Както всяка година там пишат, че Кирил и Методи са гърци родени в Гърция? И путин каза същото.

    Коментиран от #16

  • 13 Мнение

    2 2 Отговор
    Ами какво да научи светът от такива псевдописатели като Георги Господинов, който и визуално е една пълна катастрофа! Нула бшлагородно излъчване!
  • 14 Пецата

    0 3 Отговор
    Аз от нашата литература нищо не научих а света кво ше учи немам представа 😆
  • 15 Нерегистриран

    1 0 Отговор
    Кирил и Методий са спорни. Едни казват, че са гърци, тракийци, македонци, не и българи. България е била селскостопанска малка държава след войните и нашите баби знаеха гръцки, а не на български да четат, опишете коя е истината, че както казват мнозина на интернет не е за вярване. При социализма много неща бяха преиначени. В Беломорието родени са с името Кирил, Кирю, Кирчо. Отидем ли на лекар и веднага, вие, те, не сте от нашите, демек тукашните, от селата сме. Дайте инфо, но не ви изнася, защото всичко е от северозапада с имоти в Гърция Дс Кгб Бкп. Нищо против местните хора. Но тракиеца, македонеца е минал през ада от войни.
  • 16 Макс

    1 1 Отговор

    До коментар #12 от "Путинофил":

    Според путин те са гърци, понеже са родени в Гърция . А хората , родени в Украйна са УКРАИНЦИ , не са руснаци . ВЪН от УКРАЙНА войските на кремъл !!!