Будителят на годината Мартин Атанасов се готви пак да „разтърси“ държавата с нов проект

От една идея, родена от тревога за безопасността по пътищата, до признание като „Будител на годината“. Това е пътят на Мартин Атанасов, който звучи като вдъхновяваща история за това как младите хора могат да променят реалността. Какво следва… Ето какво сподели той пред ФАКТИ.

– Г-н Атанасов, от една идея и развитието на платформата „Черна писта“, свързана с катастрофите у нас, до Будител на годината – какъв път е това?
– Много изненадващ в началото, защото, всъщност, разбрах за номинациите си съвсем случайно. Наградата е голяма чест и отговорност, ако така мога да го определя. В отговор на въпроса – много държа да спомена, че благодаря на всички, които са гласували за мен, гласували са доверието си в мен, което е една огромна награда.
Темата за будителите е много актуална, макар и първи ноември да мина, но будителите сред нас остават. И някак аз да съм пръв сред равни на тема „будители“ е, меко казано, чест. Мога само да благодаря. И всъщност – да не запазя наградата за себе си. Искрено вярвам, че тя е прекалено голяма за това, което аз направих.

Това, което направих, не е огромно постижение, каквито наистина имаше сред финалистите и в десетката на „Будител на годината“, но вярвам, че хората ме подкрепиха, защото искат да дадат наградата на младите хора – да покажат, че ние сме бъдещето.

И то не само бъдещето, а и настоящето. Защото е много удобна „дъвка“ винаги да слушаме, че „младите са бъдещето“. А това звучи малко иронично. Всяка година ще го повтарям – младите са и настоящето, и са тук. Трябва да им се дава път. Ако може просто да ни се вдъхва кураж… А ние – младите, от гледна точка на моята позиция, трябва да се осмеляваме да действаме, да не изпускаме момента, да не се притесняваме да грешим и всичко останало.

Пътят, за който ме питате, е изненадващ. Не е много дълъг, в интерес на истината, и ще повторя, че тази награда е прекалено голяма за мен. Искрено вярвам в това, което казах – че искам да я посветя и преотстъпя на всички млади хора, защото така трябва да бъде.

– В какво състояние се намира в момента платформата „Черна писта“?
– Да кажем, че е на пауза, защото тя като проект изживя живота си, ако трябва да сме честни. Но съм сигурен, че тя предизвика много повече след себе си, отколкото беше самата тя.

– Какво…
– Ето какво имам предвид. Самата карта като платформа се роди и визуализира данни, свърши работата си. Но все пак всичко това се ограничава до един определен период, до едни определени функционалности – за да стане практически проект.

Картата предизвика след себе си три големи неща.

Първо, голяма обществена реакция и интерес към темата, защото получих голяма подкрепа. Второ нещо, много важно да го кажем, а и аз съм горд от него, е, че предизвика институциите – в лицето на МВР да направят собствена карта, която се актуализира ежедневно, за да може да бъде използвана от всеки, да може да се използва от хората, които анализират данните в сектор „Пътна безопасност“. Третото е, че отново накара ресорните институции да работят както трябваше – а именно, Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ също пусна преди две седмици своя собствена платформа, на която са картографирани състоянията на почти всички пътища – първокласни, второкласни. Не съм сигурен за третокласните. Което само по себе си е рекорд. Защо? Защото и за двете неща, които изброих, когато аз стартирах проекта „Черна писта“, ми се каза, че това нещо – да знаем какво е състоянието на пътищата и преди колко време са ремонтирани, изисква толкова много работа и няма как да бъде свършено. А вече, само няколко месеца по-късно, след достатъчно голям обществен интерес, виждаме, че може да се случи от две институции.

– И какво излиза – че един млад, буден човек събуди институциите? Така ли може да го определим?
– Така можем да го определим. Практически, институциите, за да реагират адекватно, явно имат нужда от будител. Явно са заспали. Това е нашата роля като граждани – не да им вършим работата, не да им вземаме функциите, защото това са ведомства, които имат многомилионни бюджети. Просто трябва да ги побутваме лекичко. Защото те са там, за да вършат нашата работа. Затова получават заплати, които постоянно растат. Нека наистина да си вършат работата – те са там заради нас.

– Какво е бъдещето на „Черна писта“ – ще има ли надграждане, ще се развива ли, има ли идея в тази посока?
– По-скоро не, защото виждам, че нещата са поели в правилна посока. Появиха се вече такива карти, каквито трябва да бъдат. Институциите вече си влязоха в роля, поддържат си своите платформи. Надявам се те да ги доразвият, да поставят двете неща заедно – данните от катастрофите и данните за пътната настилка да се обединят. Да се види къде са опасните участъци, да се направят ремонти и да се вземат мерки. Това е, което трябваше да се случи много преди моята карта.

Проектът „Черна писта“ беше дотук.

Пак казвам, че „Черна писта“ предизвика много повече след себе си, отколкото самото ѝ появяване и това, което представлява.

– Следващата идея каква ще е? Или за момента образованието е водещо…
– В момента образованието ми е на дневен ред, защото завършвам, няма как. Но имам идея, по която в момента работя, но ще я запазя в тайна.

– Пак ли ще разтърсите държавата?
– Да! И точно по тази причина я пазя в тайна, защото става въпрос за проблем, който е толкова наслагван в нашето общество, но е и много важен. Не искам да развалям изненадата, но това е нещо, което тепърва започвам да разработвам лека-полека. Ще е много трудно и тежко, но смятам, че си струва. Така че, ако не е съвсем скоро, то в близко бъдеще ще се случи – със сигурност.