Коментар на Веселин Стойнев:
Легитимността на новото коалиционно управление на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС ще зависи от способността да се утвърди един основен легитимиращ го разказ, който да отговори ясно на следния въпрос: дали то е безпринципно съглашателство, и с това - мъртво още в зародиш, което заплашва да превърне на следващи избори ПП и ДБ в третостепенни политически сили.
Антагонизмът между ПП-ДБ и ГЕРБ, който беше снет не чрез плавен политически завой, а буквално за седмици и дни, е само началото на този легитимиращ разказ. Още в нощта на изборите през април лидерите на "Продължаваме промяната" (ПП) бяха заложили ва банк формулата - няма правителство с мандат на ГЕРБ или с участието на ГЕРБ. Втората половина от условието накрая бе зачеркната, а изтеклият запис от заседанието на Националния съвет на партията показа дълбокия разлом в нея заради колаборацията с противника. "Демократична България" (ДБ) пък още от миналия парламент държеше твърдо на експертен кабинет с втория мандат без свое политическо участие в него, но в последната минута се включи в него с правосъден министър поради заплаха те да се провалят. А и като гарант за конституционните промени, въпреки че правителството няма право да предлага такива. Колкото до това, че министърът може да си подаде оставката, от нея нищо не следва за кабинета, отделно че кандидат-премиерът и следващият ротационен премиер обещаха да си я подадат, ако измененията в основния закон не се случат, а правителството пада само с техните оставки.
Какво трябва да се случи
Засега минималното оправдание за големия завой пред избирателите е - да не отидем на поредни безплодни избори, които пак няма да спечелим, да не оставим президента да управлява още и да ни отклонява към Кремъл, да не допуснем "Възраждане" да стане минимум втора политическа сила. То може да осигури само начално, на "отвращение с ръмжене" съгласие, на избирателите на ПП-ДБ за "коалицията с дявола". Недоволството евентуално може да бъде стопено с няколко бързи успехи на новото управление - стабилизация на страната, влизане в Шенген, евроатлантическа подкрепа за Украйна и обръщане негативната перспектива на мижав икономически растеж. Стратегическата задача за конституционна реформа на "Демократична България" пък ще може евентуално да осигури поне половин година време за чисто управленската легитимация на новата власт, независимо дали тази реформа ще бъде изобщо извършена, или ще е отново само фасадна. Да, ако тя не се случи по същество, това ще е врата за изход на ДБ от властта без съкрушителни загуби, но дотогава ще е минало време за решаването на неотложни текущи управленски задачи, а и политическата разстановка ще се е успокоила или дори променила така, че пред всеки нов опит за конструиране на управление да не стои изначално знакът "път без изход".
Особен трамплин за пренареждане на политическите позиции ще са местните избори, които в навечерието на това полугодие ще са рубикон или за заздравяване на управлението, или за нов парламентарен вот, при който някоя от двете сили вече е набрала допълнителна мощ.
Препятствие за легитимирането на управлението ще са и два други фактора - имунитетът на Бойко Борисов и ролята на ДПС, особено на Делян Пеевски. Имунитетът на лидера на ГЕРБ не бе изваден пред скоби при съставянето на новата коалиция, поради което сега текат призиви той сам да се откаже от него или да бъде създадена парламентарна комисия, която поне временно да отложи гласуването му. А вот в парламентарна зала от депутати на ПП-ДБ за запазване имунитета на Борисов би взривил окончателно избирателите на тези формации и би поставил под съмнение какъвто и да е успех на местния вот.
Със същия заряд е и знаковото присъствие на емблематичния Делян Пеевски във финалните часове на преговорите за новата власт. Подозрението за неговото "изпиране" дори е още по-непоносимо за поддръжниците на ПП-ДБ. То, заедно с "изпирането" на Борисов, може дори сериозно да девалвира очакваните чисто управленски успехи на "коалицията по неволя" между антикорупционерите и корупционерите, с които тя иначе достатъчно би се легитимирала.
Огорчението на избирателите на ПП-ДБ
Проблемът е, че след като форсмажорно взеха обрата към сътрудничество с ГЕРБ и ДПС, политиците от ПП-ДБ не могат да смятат въпроса за отвращението на немалка част от избирателите си за приключен. Пред тях остава задачата да започнат най-сетне да ги убеждават, че много по-важно е какво може да постигнеш от целите си, отколкото с кого го правиш. И че дори цената някой "да се изпере" си струва повече, ако бъде свършена работата, отколкото ако не бъде и дори се върне старото статукво.
Разбира се, това не е никак лесна, нито бързо постижима задача. Няма как масовият избирател да се мотивира от мъдрост - ето, вижте, че фундаменталните обществени промени в историята по правило се случват със съучастничеството на бившия режим или на негови ключови представители, които ги подкрепят, за да оцелеят, без тях те са невъзможни. Или със сама по себе си правдивата, но също толкова бланкетна позиция - ние затова се борим за независима съдебна система, която наистина да осъди Борисов, Пеевски и тем подобни, ако са виновни, иначе нашата погнуса и некоалиране с тях така или иначе не води до справедливост. Трудно до невъзможност е това убеждаване, нужни са гениални партийни комуникатори. Иначе некадърен опит за такова дори може да изиграе ролята на саморазобличаващо се оправдание на "колаборационизма".
Партиите от ПП-ДБ могат да понесат тежките загуби на "колаборацията" дори ако кабинетът "Денков" се окаже успешен за "отрицателно време". (Отделно, че той може да бъде съборен с компромати или когато ГЕРБ и ДПС решат, че бурята е отминала и да го обявят за провал или пък да си приватизират успехите му). Единственият шанс на ПП-ДБ е да се обърнат към "по меките" си избиратели и към онези, които сега не са техни, но които по-лесно биха проумели примата на собствения дом и улица пред чуждото пране в съседния двор. И че само сериозни институционални промени могат да не допуснат да има следващи изпирания.
А партийните ултраси навярно ще останат верни на партията си отбор, макар и с непоносимо отвращение. Разбира се, ако управлението се окаже неуспешно, а реформаторските сили отново са излъгани като през 2015-а, ултрасите ще ликуват в правотата си, макар че от провала ще загубят всички, както и те самите. Рискът от неуспех обаче не е основание за политически исихазъм - да си стоиш бездейно в ъгъла и да чакаш нещата да се оправят от самосебе си, означава да крепиш статуквото, което си осъждал.