Започвам с два реални случая. Случай първи: Доносник на специалните служби по времето на комунизма, който днес се прави на тв водещ, интервюира човек, който гордо нарича себе си „либерал“. Въпросният „либерал“ казва, че е крайно време специалните служби да влязат в медиите. Явно заветното желание на фалшивия либерал е днешните служби да унищожат плурализма, премахвайки всички опозиционни мнения. Доносникът на някогашните служби с агентурното име Богдан кима в знак на съгласие. Той е много доволен. Нормално е да бъде доволен. По времето на комунизма е издавал на властите тогавашните опозиционно мислещи хора, а по времето на евроатлантизма клейми днешните опозиционни гледни точки. Абсолютно принципна позиция, нали?
Случай втори: Шефката на СЕМ Соня Момчилова казва нещо, което всеки нормален човек знае. А то е, че по време на война всички страни, замесени в бойните действия, манипулират, изкривяват фактите и откровено лъжат. Пропагандата винаги е била естествена част от войната, но днес, когато /почти/ всичко се решава на медийния фронт, именно там са най-големите сблъсъци. Там е царството на пропагандата. А с пропаганда се занимават всички. Е, каза Соня Момчилова тази азбучна истина и моментално си навлече гнева на официозните говорители. Доноси срещу нея почнаха да пишат политици от ДБ, а проправителствени медии ѝ спретнаха другарски съд. И, разбира се, споменатият по-горе доносник на Държавна сигурност също гракна срещу Соня, тоест побърза се включи в редиците на тези, които се подмазват на всяка власт.
Какво е общото между двата цитирани случая, между призива на онзи фалшив либерал, на онзи класически Тартюф на българския преход и воят срещу Соня Момчилова, заради изречената от нея азбучна истина? Общото е стремежът на едноизмерните хора, на правоверните активисти да унищожат плурализма и да наложат цензура. И няма никакво значение как определят сами себе си тези хора – дали либерали, дали евроатлантици. Техният идеал за обществено устройство няма нищо общо с либерализма. Техният идеал за обществено устройство вече сме го виждали – той е приложен в сталинския Съветски съюз и в нацистка Германия. Именно цензура от този вид искат да наложат фейковите либерали. Искат да забранят всички опозиционни мнения, да премахнат всякакво разноговорене. Мечтаят за единомислие във всичко.
Разбира се, желанието за установяване на тотална цензура винаги е било основна характеристика на умнокрасивитета. Днес обаче това желание се издига до неподозирани висоти. Защо? Ами защото жълтопаветните политици днес са на власт. И кога, ако не днес имат възможност да приложат плана си за премахване на опозиционното говорене. Сигурно сте забелязали, че евроатлантическата общност иска да наложи единомислие не само в сферата на политиката. Целите на тези хора са къде, къде по-амбициозни. Няма сфера в обществения живот, която те да не искат да поставят под контрол. Включително и най-интимните. Убеден съм, че правоверните говорители няма да се успокоят, докато не направят гей-парадите задължителни. Така, както навремето задължителни бяха първомайските манифестация. И ако дръзнеш да се отклониш от участие в подобна проява или ако, не дай Боже! си позволиш критична бележка, ще следва автоматична санкция. Защото така работи цензурата.
А най-новата страст на жълтопаветния комсомол е да оплюва инициативата за издигането на българския флаг на Рожен. Разбира се, всяка инициатива може да бъде обект на спор. Нормално е и в този случай, както и в много други, да се сблъскват различни гледни точки. Само че няма нищо нормално в това позицията срещу „Пилона Рожен“ да се превръща в смисъл на съществуването на цяло политически общност. Воят срещу тази инициатива е вой срещу всеки, който се осмели да излезе извън тесните рамки на днешната евроатлантическа идеология. Всеки, който каже, че е преди всичко българин, а чак след това брюкселец, вашингтонец или какъвто и да било друг, докарва до истеричен бяс пропагандаторите на новата идеология. Тези хора мразят България. Те искат ние да се разтворим в безличната сивота на глобалната анонимност. Ето затова искат да наложат тотална цензура. За да няма кой да опонира на подобни стремежи. А за да постигнат цензорската си мечта, тези хора са готови да ползват услугите на всеки. Включително и на доносниците на Държавна сигурност.
Източник: БНР