Плагиатствайки Симон Синьоре и нейната много красива автобиография, публикувана през 1976 г. "Носталгията вече не е това, което беше", можем да кажем, че в Русия "пучът вече не е това, което беше". Как всъщност да тълкуваме събитията, които се разиграха пред удивените ни очи през последните четиридесет и осем часа? Сюжет, който започва като Франкенщайн - създанието се обръща срещу своя създател - и почти завършва като безгрижната Шекспирова комедия "Много шум за нищо"? Иронията е единственото оръжие на колумниста, когато той има нелеката задача да коментира разгорещено и да придаде смисъл на "една мистерия, скрита във вътрешността на друга енигма". Това пише в свой коментар Доминик Моиси, геополитически анализатор в парижкия институт "Монтен".
Твърде рано е да се каже какво наистина се е случило между Ростов, Воронеж и Москва, да не говорим за Минск, столицата на Беларус, откъдето очевидно е дошло решението и където ще намери убежище разкаялият се превратаджия. Аргументът, изтъкнат, за да се оправдае намерения компромис - "спасяването на руската кръв" - е почти шокиращ в своя привиден хуманизъм, когато знаем колко малко ги е грижа двамата главни герои, Пригожин и Путин, за човешкия живот: както за този на руснаците, така и за този на украинците.
360-градусовите завои на Путин
Можем обаче да извлечем първите поуки от този повече от объркващ епизод и не без дързост да заключим, че след бунта на наемниците от групировката Вагнер Путин е едновременно по-слаб и по-опасен - двете понятия са тясно свързани. - и че мисленето му и дори може би намеренията му са се избистрили през последните няколко часа. Много кратката реч, която произнесе сутринта на 24 юни в събота, за да осъди "предателите", ще остане в очите на историците като съществен документ за разбирането на Владимир Путин. А също и за да илюстрира неговото обръщане. И той като Барак Обама в Сирия постави червена линия и не я спази. Господарят на Кремъл не излиза по-силен от този епизод, който би могъл да предизвика бунт подобен на този на гладиаторите на Спартак, увековечен от много красивия филм на Стенли Кубрик. "Аве Цезаре, отиващите на смърт те поздравяват". "Походът за справедливост" на Пригожин и хората му би изглеждал почти като абсолютна противоположност на формулата за цирковите игри в Рим. "Онези, които загинаха за нищо, в една безполезна война, не могат да издържат повече. Те искат оставката на неспособните лидери, на една толкова слабо мотивирана армия."
Разделяй и владей
Години наред Путин и Си Дзинпин се редуваха да ни казват, че класическите либерални демокрации са на края на силите си и че бъдещето на света принадлежи на авторитарните режими, които са много по-ефективни. Събитията от последните два дни в Русия категорично опровергават тази теза. Освен Путин, самият авторитарен модел излезе отслабен. Руският президент се уплаши от бунта на своите наемници. Той ги използва, за да дестабилизира Африка и Близкия изток и да контролира по-добре, ако не и да дестабилизира, военните им лидери. Последовател през целия живот на "Разделяй и владей", бившият офицер от КГБ стана жертва на сложността на своите схеми и изчисления. В Пекин можеха само да проследят с ужас и неразбиране руската трагикомедия. "Това няма как да се случи с нас", можеха само да заключат китайските лидери, фалшиво успокоени. А в Киев могат само да се радват на един епизод, който обективно отслабва Москва и който потвърждава това, което се повтаря от началото на войната: "Русия не е толкова силна, колкото твърди. Тя е демотивирана и дори по-разединена, отколкото си мислехме. Руските войници не трябва да се бият на два фронта: външен и вътрешен. И кое в крайна сметка е най-опасно? От този уикенд в Русия и по света има "по-малко Путин". Това е повод за празнуване, но е и повод за безпокойство. Нищо не е по-опасно от ранено животно, особено когато има значителен ядрен арсенал на свое разположение.
Повече от всякога трябва да подкрепим украинците с цялата енергия и всички средства, с които разполагаме. Русия е дори по-уязвима, отколкото си мислехме. Сега наистина не е моментът да тласкаме украинците към преговори и да им налагаме териториални жертви. Обратно, объркването в Москва трябва да даде нов тласък на контраофанзивата, която като че ли леко отслабна през последните седмици. Колкото по-объркана е ситуацията в Москва, толкова по-ясен трябва да бъде украинският напредък на бойното поле.
Наследник на царете
Но има и едно друго измерение, което не може да бъде пренебрегнато. През последните два дни Путин не само разкри слабостта си, но и изясни мисленето си. В речта си към руския народ, в която изобличи предателите, които току-що бяха "ударили нож в гърба" на Вечната Русия, той се позова на прецедента от 1917 г. И ясно се представи като наследник на царете, а не на болшевиките. Ленин беше този, който, използвайки войната за насърчаване на революция, принуди Русия да изостави територии. Ленин е предателят, Николай II е нещастният герой. На това ниво между Си Дзинпин и Путин има повече различия. Първият е ленински във вътрешната политика, марксистки в икономическата политика и ултранационалистки във външната политика. Важно е да се отбележи, че двамата наистина са съюзници само на ниво външна политика. Още веднъж можем само да отбележим пропастта, която разделя Средната империя от нейния объркан "васал", Русия. "Има нещо гнило в Дания", отбелязва Хамлет. В Русия на Путин има нещо повече от смут. Войната отново разкри и ускори историята. Но в коя посока? Рано е да се каже.