Европейската комисия предяви иск срещу България и Словакия пред Съда на Европейския съюз заради това, че двете страни не са транспонирали в националните си законодателства Директивата за енергията от възобновяеми източници, информират от ЕК. ЕК поиска налагането на финансови санкции за двете държави. Страните-членки е трябвало да транспонират директивата до 30 юни 2021 година. Единствено България и Словакия не са предприели мерки това да се случи. Пред ФАКТИ по темата говори Петко Ковачев, енергиен експерт в „Зелени закони“.
- Г-н Ковачев, как се развива наказателната процедура срещу България на Европейската комисия за неприлагане на Директивата за ВЕИ. Заедно сме в кюпа, както се казва, със Словакия, защото не сме транспонирали в националните си законодателства Директивата за енергията от възобновяеми източници?
- Процедурата е внесена от Европейската комисия в Съда на Европейския Съюз (Court of Justice of the EU) в края на януари тази година. Към днешна дата на сайта на Съда няма информация за хода ѝ, което означава, че е в началната си фаза.
- Изобщо България какво прави по отношение на приоритетни зони за развитие на ВЕИ - зелена енергия без вреда за природата...
- Не много. Има предложения в тази посока в ЗИД на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), изготвен от Министерството на енергетиката (МЕ), но предложенията са твърде общи и дават възможности за създаване на поредната порция проблеми по оста „опазване на природата“ – „зелена енергия“. А това е контрапродуктивно за всички. Има предложения, които да не допуснат повечето от тези проблеми, да видим, дали ще бъдат приети.
Скоро с колегата Андрей Ковачев говорихме дълго по този въпрос и стигнахме до съгласие, че картата на приоритетните зони може да бъде направена буквално за седмица от 1-2 специалисти по ГИС-технологии, ако има политическа воля, правилно задание и да се плати добре за тази специализирана работа. По метода „тук не може“ най-напред да се изключат „неприоритетните зони“, след което в останалите територии да се намерят подходящите за ВЕИ такива.
Има и нещо друго. Развитието на ВЕИ не е само в България. Тяхното изграждане трябва да е с ясния приоритет за задоволяване на местните и националните нужди от енергия, а не на мераците за печалби от износ. Съседите не стоят на едно място и при тях има бум на „зелената“ енергия – и в инвестициите, и в планирането им за следващите години и десетилетия. Така че планирането – и на зоните, и като цяло, не трябва да се базира на отдавна мъртвата концепция „България – енергиен център на Балканите“. С енергийните центрове е приключено. Инвеститорите трябва да играят и на собствен риск, не да разчитат на 100% гаранции от страна на държавата.
- Преди време парламентът прие облекчени условия за гражданите при инсталиране на ВЕИ мощности. Как се развива този процес у нас и изоставаме ли спрямо ЕС?
- Има сигнали, че приетите изменения не работят достатъчно добре, има затруднения при прилагането им. С колегите се опитваме да установим къде точно са проблемите и да предложим евентуални действия за премахването им.
Като цяло процесът за облекчаване на условията за използване на ВЕИ инсталации от гражданите за собствени цели е бавен и объркан. Предложенията на Министерството на енергетиката (МЕ) са общи и крайно недостатъчни. С внесените от „Зелени закони“, „Грийнпийс“ и Обществения център за околна среда и устойчиво развитие (Варна) предложения за произвеждащите потребители и енергийните общности се опитваме да вкараме много конкретика и яснота, да направим тези условия работещи, а не да останат като кухи текстове в закона. Както стана ясно обаче, никой не е доволен от внесения Закон за електронната идентификация (ЗЕИ) и от промените в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Очакваме всеки момент да бъдем поканени заедно с други колеги, с експерти, заинтересовани страни и т.н. в една работна група, която да събере, прегледа и изчисти всички нови предложения за ЗЕВИ, които ще се получат между първо и второ четене. От НС ни информираха, че координацията е поета от МЕ, заявили сме желанието си за участие, очакваме включване.
- Националната климатична цел за България – климатична неутралност към 2050 г. колко е реална. Знаем, че се иска затваряне на Мариците, а това не е добре за енергийната ни система…
- Климатичната неутралност на България към 2050 г. е напълно реална. Говорим за следващите 27 години и половина. Време, през което може да се направи всичко необходимо на базата на сегашните технологии и на технологиите, които са в процес на развитие в момента. А колко възможности – чисти и безопасни за хората и за природата – очакват своята поява и въвеждане в действия? Може би хиляди... От такива, които дават нови приложения на сега съществуващите, до концептуално съвсем нови технологични решения. Помним, че само допреди двадесетина години фотоволтаичните системи бяха невероятно скъпи и изглеждаше, че ще чакаме десетилетия, докато можем да си ги позволим. Вятърните перки стават все по-мощни, но в същото време се роят инсталациите за производство на енергия от вятъра за къщи и многофамилни жилища...
Според мен големият проблем са хората. С лошото образование България се лишава от перспектива. С лошото управление се гонят знаещите и можещите, те отиват да търсят реализацията си в уредени общества. Развива се корупцията, държавата буквално се скапва. В този смисъл постигането на каквато и да е национална цел – не само климатичната неутралност – е функция на хората, на управлението, на националната мощ (или немощ), а не на технологиите. Ако имаме достатъчно кадърни, мотивирани, свободни да творят и внедряват хора, ако имаме умни управленци, чиято цел не е собственото им издигане или кражбите на публичен ресурс, тогава и да затворим всичките ТЕЦ-ове до десетина години, ще имаме готови алтернативи за тях.
- Според ЕК енергията от възобновяеми източници е ключов елемент от Европейския зелен пакт, но ние нямахме правителство доскоро. Какво е най-належащо да се направи?
- Липсата на правителство е огромен проблем във времена на такава мощна трансформация. Европейският зелен пакт (ЕЗП) предполага силна ангажираност на управлението на всички нива, а България е силно централизирана държава, в която липсва регионално самоуправление, което донякъде би компенсирало отсъствието на правителство за известно време. Като добавим и слабостта и зависимостта на общините от централния бюджет и европейските фондове, все по-некадърната и вечно зависеща от заповеди и указания „отгоре“ администрация и масовата корупция в публичната сфера, отдавна разкапаната съдебна система – ето, че сме в безизходица. Да допълним и импотентността на политическите партии, в които все повече се шири арогантната посредственост...
Така че най-належащо е да си преучредим държавата, колкото и това да звучи като утопия. А междувременно трябва да се върши ежедневната работа по прилагане на Европейска заповед за плащане (ЕЗП). Стъпка по стъпка, но последователно и безкомпромисно. Имаме ли такива хора в управлението обаче – едновременно смели, знаещи и поемащи отговорност? Не се наемам да отговоря положително, поне докато не видя първите действия. Но вече минаха две седмици, а не ги виждаме.
- ЕС поставя като цел до 2030 г. най-малко 32 % от енергията да се произвежда от възобновяеми източници. Колко сме далеч от това?
- Теоретично сме далеч. Институциите ни, в които администрацията се е разпищолила, се опитват да „доказват“, че това е едва ли не невъзможна цел за България. Вече не е ясно на какво се дължи това – на мързел ли, на саботаж ли, на корупция ли... А в европейските институции се говори дори за повишаване на целта до 42%.
На практика България има реални възможности да постигне тази цел, ако успеем да свършим няколко основни неща:
- бързи и качествени инвестиции в енергийна ефективност;
- отпушване на гражданската инициатива за инвестиции във ВЕИ-инсталации за собствени цели;
- бързо създаване на зоните за облекчено изграждане на ВЕИ, без тези зони да са в конфликти с опазването на природата;
- подготовка на най-голямата потенциална приоритетна зона – комплексът „Марица – Изток“, за предстоящата гигантска трансформация;
- условия за лесни инвестиции в сектори и подсектори, свързани със „зелената“ енергетика, засилване на международното коопериране в производствата, свързани с нея;
- мобилизиране на финансовия сектор за кредитиране, но не при заробващи условия, защото в противен случай банките ще се напълнят с перки и солари, и ще се чудят какво да ги правят;
- силно намаляване на административните тежести и прекратяване на административния произвол.
И образование, обучения, свобода на инициативата и подкрепа за предприемаческия дух и риск, когато спазват екологичното законодателство. Европейският зелен пакт е рамката, нужно е да се даде свобода на предприемчивите в тази рамка, да се прекрати постоянното и не винаги ефективно публично финансиране, както и да се мотивират предприемачите да поемат рискове.
---------------------
Петко Ковачев е роден в Стара Загора. Висшето си образование завършва във ВИИ „Карл Маркс“ (сега УНСС) в София през 1990 г. През годините работи в Независимото сдружение „Екогласност“, а след 1998 г. и в други природозащитни НПО. През периода 1996 – 2007 г. е енергиен координатор за България на международната мрежа от НПО CEE Bankwatch network. В периода 2003 – 2005 г. е член на УС на European Environmental Bureau – най-голямата мрежа от природозащитни НПО в Европа. Координатор на мрежата за устойчиво ползване на европейските фондове в България (2008 – 2018 г.) Със „Зелени закони“ работи от началото на инициативата през 2012 г. Още през 90-те години на ХХ век започва да работи в областите на енергетиката и опазване на околната среда, както и на влиянието на международното финансиране (МФИ, ЕС) върху опазването на околната среда. Впоследствие разширява интереса си и към политиките, свързани с климатичните промени. В тези области е изпълнявал редица задачи за граждански организации от България и Европа. Бил е анализатор за България в проекти за ГД „Климат“ и ГД „Регионално развитие“ на Европейската комисия.