Кеворк Кеворкян, в. "Стандарт"
Годината почти се изтъркаля, наближава времето на неизбежните класации, затова не е лошо още от сега да помислим кои са фаворитите в различните категории. Тъкмо по този начин - докато чоплят из паметта си - и медиите ще си дадат сметка, с какви безсмислени неща и екземпляри са си губили времето цяла година.
Например:
Кой е "Нахалник
на годината"
В тази категория битката ще бъде особено ожесточена.
Немалко навлеци ще могат да претендират за лидерство, но двама са фаворити. Единият от тях - Миро Найденов - може да претендира и за предно място в категорията "Лъжливото овчарче на годината".
Другият фаворит е по-въздържан, но също е порядъчно безсрамен. Това е бившият депутат от ГЕРБ Аврамов - той пък най-нахално се изкара репресиран от Цветанов, а всъщност отиде на съд за доказани рушвети.
Той може да претендира и за приза "Лапач на годината", понеже за някакви незначителни услуги беше искал да му прехвърлят по 1000 декара.
Друг фаворит в тази категория е онзи Октай, който се опита да гръмне Доган в НДК - а сетне започна да се изживява като съвременния Апостол на свободата, макар че сетне посмекчи тона.
Миро обаче е специален феномен: той е толкова услужлив, че
може да оглави и категорията "Тоалетна на годината"
ако се изразим по-поетично и не се взираме в отделителната й система.
"Предател на годината" също може да приюти Миро.
В категорията "Жертва на годината" надпреварата също ще бъде свирепа. След оставката на Бойко научихме, че мнозина първенци на българския бизнес не са имали бял ден от него - само дето и досега не е ясно, какво точно са преживявали. А пък времето не спира и скоро същите страдалци трябва да изповядват новите си неволи - този път причинени им от Орешарски.
В категорията "Най-послушен писар" безспорен фаворит е онзи Златанов с тефтерчето. Той може да претендира и за първото място в категорията "Най-гламав прислужник".
"Стоик на годината" е Орешарски
освен ако тайно не са снабдили прозорците му със стъкла, които не пропускат никакъв звук. Същата ремонтна бригада може да е работила и в кабинета на Плевнелиев. Обаче, както ви е известно, едно от най-садистичните съвременни изтезания е човек да бъде поставен в напълно стерилна звукова среда - това бил един от особено ефектните номера в базата в Гуантанамо.
"Уста на годината", вън от съмнение, е Плевнелиев - той така започна годината, че преднината му вече е съкрушителна. Онази снимка на колорадските планини, пред която държа новогодишното си слово, извън всичко друго, остава като ценно свидетелство и в още един смисъл: нашите политически хорица само привидно са си тук, иначе витаят духом на друго място - в смисъл, че са готови навсякъде да си свалят гащите; а пък вихрушката в главите им е безподобна.
Колкото пъти през годината Плевнелиев си отвори устата, толкова гафа ни достави; България е била в границите на Съветския съюз, беше един от бисерите му, другото няма нужда да го припомняме, за да не се въодушевим прекалено.
"Беглец на годината" е Бойко
- заради хиляда души, макар че едва ли бяха и толкова - генералът дебаркира направо в двора си в Банкя, това е неговата Нормандия и той не се чувства никак зле там.
Но заради бягството си той, все пак, трябва да получи и едно малко наказание: например сам да връчи наградата на Орешарски.
Наградата "Глухар на годината" вероятно трябва да бъде присъдена на самия Станишев.
Не Първанов, ами самият Димитър Благоев да си остри молива по главата му
Сергей няма дори да трепне. "Ни чул, ни видял" е неговото тазгодишно мото.
"Телевизионен герой" на годината безспорно е слушалката, която водещите пъхат в ушите си, за да им подсказват въпросчета, които понякога се чуват и в ефир. Геройството на въпросната слушалка е вън от съмнение, като се има предвид какви глупости трябва да изтърпи тя.
Основен конкурент на слушалката в тази категория, също безспорно, е машинката, която заповядва на зрителите в студиото на нашите ефирни първенци кога да започнат да ръкопляскат. Колкото повече се скапват зрителите, толкова по-възторжени стават техните ръкопляскания. Но слушалката все пак има доста повече предимства - тормозът над нея е несравним с всичко друго.
"Десен политик" на годината? Отпада заради невероятната навалица от сериозни кандидатури.
"Ахмед Доган на годината" - и тази категория отпада за неопределено време.
"Балама на годината"? Славният Стоичков, изтъпанен на политическа сгледа в зала "Армеец", има немалки шансове.
"Пумпал на годината"?
Вие си подредете класацията
аз отивам за малко на чист въздух.
"Барон Мюнхаузен" на годината? Парламентът сякаш има най-големи шансове.
"Розови облаци" - в тази категория също има безспорен фаворит: предизборната програма на БСП.
Но и новата книга на Йоло Денев - "Борбата на Йоло, прероденият Ботев" - има своите шансове. В нея той ни припомня великите победи на България: първата е на Анибал при Кана /брех!/. Анибал го няма в програмата на БСП, но това не я прави по-малко внушителна.
"Естет на годината" - в тази класация безспорен
фаворит е Коцето
Едно негово изпълнение бе особено въодушевяващо, то е надлежно регистрирано със снимка: Коцето държи микрофона си под задника на своя фенка, в трепетно очакване да се роди онзи звук, който ще отведе българския фолк към още по-големи висоти.
В категорията "Дупедавец на годината" нещата са доста неясни
особено след като Николай Младенов вече се омете в Ню Йорк. А слагачеството извън пределите на страната не се брои, понеже минава за светски маниери.
"Кадър/Фотос на годината" - снимката, на която симпатизант на Станишев държи портрет на Йосиф Сталин, има доста шансове.
Хайде, стига толкова, че главата ме заболя от вълнение.
...
Това са само някои предложения, колкото да се сетите за още много други.
И може би да си кажете, че като цяло и 2013 година с голям успех може да се състезава в основната категория - "Мъртвото време".