В природата крушата не пада по- далече от дървото.
В политиката обаче това не винаги е така.
Да вземем за пример казуса с номинацията от ПП-ДБ на бизнесмена Васил Терзиев за кмет на София. Терзиев е успешен бизнесмен, но в неговия род има бивши висши служители на Държавна сигурност- баща, чичо, дядо. Васил Терзиев няма нищо общо с ДС, когато стават промените той е деветгодишен, а и самият той осъди Държавна сигурност като репресивен апарат. С една дума, той е круша, която падайки от отровното дърво, се е отъркаляла далече от него.
Но има и други мнения, като това на Иван Стамболов- Сула. За Васил Терзиев той казва, че родата му- все висши служители на Държавна сигурност не може да не са оказали влияние върху оформяването на възгледите му. Крушата не може да падне по- далече от дървото, внушава той. И Сула официално подкрепя кандидатурата на Вили Лилков, който излезе със заявката „да обедини дясното,“ и да не позволи върху кметската власт „да тегне печатът на Държавна сигурност“.
Сула е известен интелектуалец, политически анализатор, но дали мнението му е обективно, и не повлияно от някакъв личностен фактор? Би трябвало да е така, но той признава, че фамилията му е пострадала от т.н. наречената Народна власт след 1944 г. Той е антикомунист и възниква въпросът, че самият той е круша, която не е паднала по- далече от да го наречем образно, антикомунистическо дърво. С една дума, възниква обосновано предположение, че политическите му възгледи не са плод на обективен прочит на събитията и на трезва оценка на личностите, а са повлияни от това, което комунистите са причинили на семейството му.
Председателят на ДСБ и съпредседател на ДБ Генерал Атанас Атанасов обаче твърди, че децата не може да отговарят за деянието на родителите си, един вид, те може да са се отъркаляли далеч от ДС крушата, така че не бива да се оспорва кандидатурата на Васил Терзиев.
Председателят на Института за модерна политика д-р Борислав Цеков обаче, в публикация във в-к „Труд“ от 17 юли се съгласява, че потомството не носело отговорност за деянията на своите фамилии и имало право на достижения в частната сфера, но когато ставало дума за публична власт и политиката, “ морално- политическото бреме на тези фамилии е неизбежно ”. С една дума крушата не пада по далече от дървото и затова не трябва да се допусне предаването на София в ръцете на фамилиите на стария режим. Защото според д-р Цеков, София освен всичко друго била и политически организъм! А опасност кметската власт да попадне в ръцете на наследниците на стария режим е реална, защото „ докато по време на прехода десните сили са се разцепвали, мрежите на Държавна сигурност са се преустройвали в режим- оцеляване и трансформация, изучили децата и внуците си в чужбина са се насочили към инсталирането им във властта“. Приглася му социалният психолог Роден Димитров, който в аудиокаста на "Фокус" "Това е България" предупреждава: „Важно нещо е: кой ще управлява, като не забравяме изключително тежкия проблем с това, че за пръв път има риск висшите комунисти, разбира се тук не съм сигурен, че ще стане така, съвсем да овладеят София",
Според видният политик и основател на Атлантическия клуб, Соломон Паси крушата в политиката не пада непременно под дървото и остава там. Според него човек не следва да се оценява от това, от каква фамилия произхожда. Той може да има коренно различни политически позиции от тези на фамилията си. С една дума, крушата може и да се отъркаля далече от родовото дърво. И Паси има основание да твърди такова нещо- неговият баща проф. Исак Паси, член на БКП, е бил преподавател по марксизъм ленинизъм и съветник на Тодор Живков, но пък Соломон Паси е с коренно различни политически разбирания.
Подобно на Паси, има и много други политически личности, чиято рода или самите те са били някога узрявали на комунистическата круша, но като са паднали (след промените от 1989г. ) са се отъркаляли колкото може по далеч от това отровно дърво. Е някога, бившият министър на отбраната в правителството на Филип Димитров - Александър Сталийски беше казал, че "няма бивша курва, бивш негър и бивш комунист" , но той беше опроверган от живота. Бившият лидер на СДС и основател на ДСБ и бивш премиер Иван Костов е бил преподавател по марксисткото учение за политическата икономия на капитализма във ВМЕИ "Ленин", твърди се, че е бил планиран да стане член на БКП през 1988 г. , а съпругата му е била партиен секретар. Един друг премиер, основателят на ГЕРБ Бойко Борисов, днес изявен антикомунист, е бил наред с родителите си член на БКП преди промените от 1989 г. Паднал е от крушата и се е отъркалял далеч от нея. И един друг виден антикомунист, бившият президент Росен Плевнелиев е бил комунист. А кандидатката на ГЕРБ за президент през 2016 г. Цецка Цачева е била, както се твърди, не само член на БКП, но и партиен секретар.
Против кандидатурата на Васил Терзиев се изказа с остро изявление и Петър Москов бивш здравен министър и бивш висш кадър на ДСБ и основател на някаква партия КОД . Той обяви издигането на кандидатурата на Васил Терзиев за „ арогантна легитимация н завръщането на старото комунистическо минало в политическата власт. Д-р Москов казва за Васил Терзиев, че е син на баща си, внук на дядо си и е плод на тази среда-семейна и колегиална“. Крушата, според него, макар и да претендира, че се отъркаляла далеч от родословното ДС дърво, си е все още там, под неговата сянка, с една дума в сила е народната поговорка, че крушата не пада по- далече от дървото.
И ето парадокс. След 33 години преход към демокрация и капитализъм, вместо да се изтъкват и оценяват кандидатите за кмет на столицата според качествата и опита им и на базата на управленската им програма и визия за развитието на София и решаването на проблемите и, споровете се въртят около втръсналата тема за Държавна сигурност и за това, кметът да е десен и в никой случай ляв. Като че това е най- важното, а не качествата им и способностите им да управляват най- големият града на страната ни. И в тази връзка не е лошо да се припомни мъдрата фраза на китайският реформатор Дън Сяо Пин- че не е важно, дали котката е бяла или черна, важното е да лови мишки.