Христо Христов: Държавна сигурност следяла над 2500 офицери от армията

Близо 15 години след 9 септември 1944 г. репресивният апарат на БКП – Държавна сигурност – е следял над 2500 офицери от българската армия, получили своите пагони преди компартията на влезе във властта с Деветосептемврийския преврат.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка за състоянието на агентурно-оперативната работа по линия на „Царски офицери“.

Документът е от октомври 1958 г. и е началник на отдел I в Трето секретно политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията. В него въпросния отдел е отговарял за следенето на офицерите, които комунистическият режим определя с термина „царски“, тъй като са служили още по време на Царство България, когато страната е монархия.

Строго секретната справка разкрива, че от общо 6230 царски офицери Държавна сигурност е водила на различни видове отчет 2537 офицери.

Лични активни разработки са образувани срещу 49 офицери, предварителни лични разработки – 6, групова предварителна разработка – 1 и общи наблюдателни дела срещу 2481 офицери.

„Освен това много царски офицери се разработват и наблюдават по други линии и обекти на обслужване“, е подчертано в справката.

В документа е отбелязано, че „народният съд“ е осъдил над 500 царски офицери. До 1950 г. над 130 офицери са напуснали нелегално страната.

ДС докладва, че към 1958 г. контингентът на царските офицери се разпределя така: 34% - служещи в държавния апарат, 32% - пенсионери, 21% - в промишлеността, транспорта и търговията, 6% - частници, 4% - работници и 3% в селското стопанство.

„При това много от тях заемат отговорни длъжности като счетоводители, касиери, домакини, магазинери, лекари, учители и др.“, подчертава ДС.

Подчертано е, че към 1958 г. в затвора са се намирали 92 царски офицери за изтърпяване на присъди, а ТВО (трудово-възпитателно общежитие – евфемизъм на концлагер, б.а.) – 21 царски офицери, от които двама за минала дейност и 19 за „вражески прояви след Унгарските събития“.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и офицерите от БНА 1944-1960“, издание на Комисията по досиетата, 2014 г.