Има насилие и зверства. Отвличат се деца и жени. Понякога ги намират заровени на парчета или изгорени. Жестокостта не е български специалитет. Не става дума за Африка, въпреки че в много случаи престъпниците са с африкански произход. Зверствата за които говоря се случват в една голяма европейска страна - Франция. Във Франция обаче хиляди хора не излизат на улиците, възмутени от безсилието на съдебната система. За разлика от българите, французите не протестират срещу насилието. Прекалили са с виното или са на хапчета може би?
Ще ви кажа това което нито госпожа Габриел, нито всички български евродепутати взети заедно не са ви казали. За сетен път след трагичните събития става очевадно, че българските представители в европейските институции са се посветили на личните си интереси, далеч от проблемите на общество.
Французите като всички нормални хора са покъртени от всяка кървава разправа, независимо дали жертвата е мъж или жена. Те не излизат на улицата, защо ТЕ СА ТЕЗИ, КОИТО СЪДЯТ престъпленията! Гражданското общество участва със свои представители в специфичния трибунал съставен за престъпления с проливане на кръв и отнемане на живот. Изнасилване и употреба на хладно или огнестрелно оръжие. Представителите на обществото произнасят присъдите. Абсолютно независимо и по собствено усмотрение. Юрисдикцията се нарича COUR D'ASSISE. Съставена е от 12 съдии. Девет от които са представители на гражданското общество и трима професионални магистрати. Никой глас няма предимство. Това означава на практика, че гласът или присъдата, която определя съдебният заседател е равностойна на тази на магистрата. Извършителите на "домашно насилие", с помощта на адвокатите си, правят всичко възможно да не бъдат съдени от тази юрисдикция, защото знаят, че строгостта на представителите на обществото е по-безмилостна от професионалните съдии.
По този начин френските законодатели са канализирали гневът на обществото, към всички злодеи и убийци. До кога българските им колеги ще посещават Франция само да пазаруват?