Мисля, че е най-важно да помним в този ден злощастната смърт на явно най-бележития ни писател за времето на комунизма - Георги Марков.
Вероятно не е бил най-талантливия в метафорите като Радичков, в римите като Валери Петров, в алюзиите и алегориите като Стефан Цанев и т.н. Но е най-важният, защото каза цялата истина за комунизма. По единствения възможен начин - като сам си извоюва пълната свобода, от която един истински творец се нуждае, за да е … творец. А в литературата е невъзможно да си автентичен без да се каже истината за комунистическа България. И затова Марков комай остана единственият достоверен литератор на онова общество за бъдещите поколения.
Напоследък често пиша за рожбата на комунизма - Съветския човек, чиято пълна дисекция можете да намерите в “Задочните репортажи”. И често чувам мнения, че всъщност нямало съветски човек, а това бил нашия отколешен архетип и просто Бай Ганьо на квадрат.
Не мога да се съглася.
Вносната от СССР властова архитектура у нас и в цяла Източна Европа (!) изгради нов тип йерархии и социални отношения, а с тях нова култура. Културата на страха, лъжата, лицемерието и нагаждачеството стана доминантна отгоре-надолу. Бай Ганьо никога не е бил във властта или олицетворение на властта в Царство България (вероятно с изключението 1919-1923 г).
Какво казва самият Георги Марков - по памет? Че нашият народ - дал на света богомилите - никога не е издигал в култ отделна личност. Но този култ кацна у нас със самолета на Георги Димитров от Москва.
Как се ражда Съветският човек?
Когато настъпват три ключови промени в неговото възприятие за обществото:
(1) СССР и България са едно и също.
Това беше дори вписано в химна ни:
“Дружно, братя българи
С нас Москва е в мир и бой”.
А знаете, че в един момент дори дружбата със СССР става като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Така българите вече са възпитавани, а дори заклевани във вярност към СССР, защото той е същото като България. Съветските, днес руските интереси винаги съвпадат с българските. И обратно.
Затова не се чудете на днешните путинофили - най-яркото олицетворение на съветските хора. Забележете - те не се кланят на някаква идеология; те се кланят на Кремъл, независимо от текущата идеология.
(2) Партията е държавата.
Химнът завършваше така:
“Партия велика води
Нашия победен строй!”
Който измени на Партията - както се осмели Георги Марков - става родоотстъпник. А генералният секретар на БКП е най-висшата държавна длъжност, защото в самата Конституция БКП е ръководителката на държавата. Затова и ДС - крепителката на властта на БКП - всъщност днес е легендирана като крепителка на държавата. Нещо повече - самата ДС е филиал на КГБ, съгласно (1) по-горе.
Когато хората започват да разбират, че всичко свързано с техния живот зависи от Партията и как ще успеят да се докажат пред нейния представител - партийния секретар в града, ведомството, предприятието, училището и всеки един колектив - те вече са станали съветски хора.
(3) Колективът е всичко, ”какво тук значи някаква си личност”.
В нито едно общество преди комунизма не е имало насилствено сглобени колективи. Освен армията по време на войните - никога хората не са били длъжни да подчиняват личния си живот на решенията на някакъв колектив. Или на неговия партиен секретар. Но при социализма беше така.
Живеехме в ранното ми детство в един апартамент, заедно с други хора и Партията трябваше да реши кое семейство заслужава да остане в него. Когато трябваше за пръв път да пътувам на Запад през март 1989 г ми трябваше разрешение от комсомолската организация на студентската група, Факултета, ВУЗ, на партийния секретар, зам. Ректора и на … министъра на културата! За да получиш паспорт за еднократно ползване. Да, след това трябваше да се върне обратно!
Колективът е всичко важно, за да вървиш напред. Както се казваше тогава в един виц: “Който се цепи от колектива, Колективът ще го цепи”!
Така се живееше по съветски. “Широка страна моя, где так вольно дьiшет человек”.
Както казва Георги Марков - по памет - Свободата при социализма означава, че си свободен от нея.
Така обучаването на хората в ориентация по горните три принципа за успех в живота ги превръщаше в съветски хора. След 10.11.1989 г. някои успяха да променят придобитите условни рефлекси, много обаче не можаха. И днес подарената им свобода да се изразяват - след десетилетия мълчание - напълни с мисловни чудовища форумите.
Лекарството за тях са репортажите, бих казал свидетелствата на Георги Марков за онова време. Но всяко лечение на българската самоличност може да е успешна само след правилна диагноза. Диагнозата “съветски човек”.