Народна република България беше официално обявявана като държава на работниците и селяните и прокламираше всеобщо равенство. На герба ѝ бяха изписани две години – 681-1944, и зевзеците казваха, че това са годините на основаването на държавата и на нейното погребване.
В средата на 80-те бях студент в София и някъде през декември, преди Коледа, по социалистическа традиция на „Витошка“ бяха „пуснали“ банани. Разбира се – опашка.
Наредих се и аз. Даваха най-много по 3 кила, на цена 3 лева при ония заплати, 250 лева средно.
И се бутат гражданите на Народната република. И един гражданин вика – не се бутайте, селяни. Понеже съм от село, не ми стана приятно и рекох – не така, другарю, социализмът изравни града и селото.
На което друг отговори – социализмът ни изравни всичките със земята. Засмяха се хората, повечето.
При все че социализмът модернизира България – на цената на огромни човешки жертви и съсипани животи. Милиони бяха засилени към градовете, интернирани, вкарани в лагери, лишени от собственост, от друга перспектива, освен да бъдат работна ръка.
Но по селата също останаха хора.
Селото и градът в НРБ никога не бяха равни. Никога.
Роден съм и живях на село. Купувал съм хляб с купони, към 70-а година. Помня, че тогава, 6-годишен, ми дадоха купона – картонче с дните от месеца, които „хлебарката“ промушваше с едно шило – и викат – отивай за хляб. С една кожена чанта, 6 хляба за 12 души.
Взех хляба, платих, но забравих купона. Ужас. Семейството остава без хляб до края на месеца. Запазила го жената, върна го, та отървах боя.
До към 80-та година в Драгушиново не се продаваше друг хляб, освен типов – 15 стотинки. После взеха да докарват и „Добруджа“ – 26. Колко съм се редил, не е за разказване.
Бял хляб видяхме на края на социализма, ако не беше и после.
В НРБ селото беше село. А градът живееше по различен начин.
В селото например кайма изобщо не се докарваше. В града – Самоков – вторник и петък, в Халите. В София имаше всичко всеки ден.
В повечето села канализации нямаше. В някои нямаше и централен водопровод – например в селото на майка ми Шипочан вода в къщите се появи малко преди 80-ата.
И така нататък.
Това, естествено, породи огромни различия.
Селото беше смазано. Подчинено. Нямаше сила за бунт.
Дойде 89-а. Поредната българска „революция“.
Понеже нямаше достатъчно вътрешни сили, тя стана благодарение на два основни фактора – Америка и Русия. Америка омаломощи СССР и той отвърза колониите.
И нам се падна свобода, с която не знаехме – и не знаем - какво да правим.
Свободата беше спусната, но беше различно възприета от селото и града.
Градът, особено горната му прослойка, което в НРБ значеше комунистическата номенклатура и отрочетата ѝ, видя възможността да изрине омразната БКП и нейните вкоченясани лидери.
По правило беше критика от естетически позиции – колко сте прости. Вече беше израсло трето комунистическо поколение – изучено в университети - български, но също МГУ, а имаше и в Оксфорд примерно – което презираше предците си и смяташе, че може по-добро от тях.
Тези хора – и част от разочарованите комунисти – бяха в основата на анти-БКП изригването в края на 89-а.
Повечето – чеда на номенклатурата или сами станали номенклатура, но мачкана.
По тази причина страдалците на комунизма в СДС бяха малцинство.
И стана каквото стана.
Тези хора, номенклатурните, живееха добре при социализма, но поискаха повече – да бъдат част от света, европейци вместо съветчици.
Донякъде стана, но днес разломът също е видим.
Онези, чиито фамилии загубиха всичко, не са готови да подкрепят връщането на номенклатурата под благовидна „мутри-вън“ форма.
Чадата на номенклатурата не виждат нищо укорително в това да се коленичи пред Румен Радев и де факто да върнат във властта онези, за които смятахме, че сме се сбогували.
Разломът е заложен отдавна – през 44-45-а и после през 57-а, масовизацията.
Знам, че мнозина няма да ме разберат.
Които не са купували типов хляб с купон.
Но да напиша.
Послепис. Поради което отгледаната в материално охолство интелигенция презира начина на живот на селяните. И не го крие. И получава това, което получава.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Роден в НРБ
Коментиран от #10, #13, #25
16:03 18.06.2026
2 Нямаше канализация по селата,
16:05 18.06.2026
3 Факт
Коментиран от #6
16:05 18.06.2026
4 Факт
16:06 18.06.2026
5 Факт
На старите левчета пишеше, че са обезпечени със злато и всички активи на банката. След 1990 г, този надпис някакси изчезна от банкнотите. Защо ли?
Коментиран от #14
16:08 18.06.2026
6 Надявам се,
До коментар #3 от "Факт":
че сега се наядохте на банани, щото скоро ще трябва да ядем бананите на трудовите мигри които за последните 2 години се се внесоха с десетки хилядиКоментиран от #15
16:10 18.06.2026
7 Боруна Лом
Коментиран от #11
16:10 18.06.2026
8 Софето
16:11 18.06.2026
9 Факт
Вече 37 г сме демокрация и капитализъм, а още има не само села, но и градове с режим на водата. А канализацията все още е митологично понятие в новият ни демократичен напредък.
Аре, нема нужда!
Онзи строй си имаше косури, но този направо ще ни довърши като нация.
16:13 18.06.2026
10 Саша Грей
До коментар #1 от "Роден в НРБ":
Значи така и не разбра, че мизерията беше страшна, нали? Дори в големия град.16:14 18.06.2026
11 Факт
До коментар #7 от "Боруна Лом":
Я да каже, ей тоя, същия, колко деца имаше в селото му по него време, и има ли въобще сега?16:15 18.06.2026
12 Фармацевт
Живот в селските къщи имаше само в селата, които бяха близо до градовете. През деня на работа в завода, вечерите и събота и неделя - на бохчата.
В ТКЗС-тата бяха останали само бабите.
За да си припомните какво беше - пак гледайте "Матриархат" на Георги Мишев и Людмил Кирков.
16:15 18.06.2026
13 едно лопата
До коментар #1 от "Роден в НРБ":
и отиваш в нъръбъ16:17 18.06.2026
14 скъсаняк
До коментар #5 от "Факт":
само дето виртуалното ти злато беше в моцкваКоментиран от #18, #20
16:19 18.06.2026
15 за тебе
До коментар #6 от "Надявам се,":
3 черни банана16:19 18.06.2026
16 селянин
Коментиран от #30
16:25 18.06.2026
17 444444
Щото и аз съм ходил за хляб.Мога да ти кажа някои цени, на хляба не помня, но 73година баничка с боза общо 10 стотини бозата 4 стотини билетче за рейса 4ст.Хляба бял 1 кг мисля че беше 22ст но за хляба не съм сигурен.75 година бензин 22ст. баща ми си купи Мосвич 412 за 5600лв (на изплащане) между дугото се караха малко с майка, защото тя искаше да купим апартамент на съпоставима цена.Само да попитам този същия апартамен дето щяхме да го купим заеш ли колко струва сега.Макар че е на 50г.
16:26 18.06.2026
18 мушмул
До коментар #14 от "скъсаняк":
Сега къде ти е златото, в Малобритания?16:27 18.06.2026
19 Този коментар е премахнат от модератор.
20 тъй ли...
До коментар #14 от "скъсаняк":
Е, сега е в канадците - голем кеф.16:29 18.06.2026
21 бай Бончо
16:34 18.06.2026
22 Бай Тошо
ПС.И не се тревожете за мен, аз съм добре ,намирам се в рая и се чувствам добре.
-Ваш Бай Тошо
16:35 18.06.2026
23 бай Бончо
16:41 18.06.2026
24 АЛТЕРНАТИВА ЗА БЪЛГАРИЯ
"ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА " .. КОЙТО ГО Е РАЗБРАЛ, РАЗБРАЛ
.....
НА 8-МИ СЕПТЕМВРИ ( МАЛКА БОГОРОДИЦА - РОЖДЕНИЯ ДЕН НА БОГОРОДИЦА) 2026 ГОДИНА СЕ НАВЪРШВАТ 80 ГОДИНИ ( 1946)
......
ОТ РЕФЕРЕНДУМА КОГАТО СЕ РОДИ РЕПУБЛИКАТА ОБЕЩАНА НИ ОТ ДЯКОНА!
16:41 18.06.2026
25 Българин
До коментар #1 от "Роден в НРБ":
Ние сме роби, защото всички в НРБ бяхме роби. Дори до Белград не ни пускаха да отидем, без специално разрешение от милицията. И това е до живот. Сега ще порастне ново поколение, то ще има своя собствена съдба.16:44 18.06.2026
26 история
16:46 18.06.2026
27 хубави спомени
17:00 18.06.2026
28 Този коментар е премахнат от модератор.
29 Този коментар е премахнат от модератор.
30 Я пак!
До коментар #16 от "селянин":
Демокрацията не е обществен строй който насилствено се налага от управляващите на народа, а точно обратното, от народа на назначените от него управляващи и не дава свобода автоматично, както някои зависими от определени кръгове се опитват да ни убеждават в мрежата. Никой не може да ти направи това, което сам си направиш. Това което дава демокрацията е възможност с разични мирни средства да се бориш за свободата си. Ако не го правиш става това, което става.“Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)
„Нека никой не чака от другиго да го освободи. Нашата свобода от нас зависи!“ (Георги Раковски)
"Излиза, адаш, че всичко е в човека. Ето, няма турчин да ни натиска. А що се хванахме гуша за гуша, родни братя? Ще ти кажа защо. От лакомия, за кокала. От надпревара кой от кого повече да има. Ей това е дето разваля света! " (Из Капитан Петко войвода)
17:03 18.06.2026
31 още спомени
Висшето образование беше безплатно и имаше много евтино, държавно общежитие в студентски град в Сф с някаква фиктивна цена... Е, това беше соца...
17:04 18.06.2026
32 Някой
Този автор ръсещ омраза, защо не направи сравнение какво е било по други държави? Едно време навсякъде е било зле! Не може така да сравняваш минало с настояще.
Само тогава бяхме уж икономика номер 38, а сега къде сме?
17:05 18.06.2026
33 ?????
И ние помним.
Много страшно беше тогава.
Сега е пей сърце.
Тва че от 9 000 000 сме станали 6 000 000 и вместо наште си плодове и зеленчуци ядем вносни пластмасови не е важно.
Важното е че има банани.
Без банани няма демокрация според афтора.
17:05 18.06.2026
34 Бялджип
17:06 18.06.2026