Не му отива на президента Румен Радев да вика трактори на улиците, както бе заподозрян преди дни заради близките си връзки с активисти на земеделските протести. Като генерал и главнокомандващ би могъл да каже: "По-добре е танковете да дойдат". Това коментира за "Сега" Светослав Терзиев.
Въпреки едва приглушеното си желание да събори правителството той избра по-безопасната тактика "удряй и бягай". Отиде за укритие чак в Ню Йорк, за да решава световните проблеми, докато в София близки до него браншовици едни след други опитваха чрез протести да разклатят властта. Под прозорците на Министерския съвет (и на президентството) първи се явиха на 19 септември миньори и енергетици от въглищните райони, на които Радев обеща чрез последното си служебно правителство разсрочване на зеления преход с риск да загубим европейско финансиране. После щафетата поеха зърнопроизводителите, които получиха от същото правителство петмесечната забрана за внос на храни от Украйна, която им хареса толкова, че поискаха да бъде удължена с поне още три месеца и половина.
Ролята на президента е тъй прозрачна, че премиерът Николай Денков бе запитан на 16 септември по Дарик радио какво мисли за нея. "Не мога да кажа каква роля има президентът [в организирането на протестите], защото трябва да имам доказателства“, заяви Денков и добави, че зърнопроизводителите са били използвани за политически цели в миналото, защото имат способността да се организират бързо и с протестите си могат да дестабилизират правителства. "Нападките от президента срещу правителството започнаха от първия му ден и не са спирали, оплака се той и продължи: Опитвам се да избегна тези престрелки, но очевидно другата страна има политически амбиции, те излизат извън рамките на заложеното в конституцията за президентството. Това, което виждаме, са отгласи на тези политически амбиции".
Радев има сериозен тактически проблем
Въпреки камуфлажа си, се подава от укритието, защото докато настоява за запазване на най-замърсяващото енергопроизводство в България поне до 2040 г., не звучи убедително, че е привърженик на целите на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., които включват и зеления преход за намаляване на вредите върху климата.
Вижда се също, че главната му тревога не е нито за климата, нито за зърнения пазар, на който по конституция няма право да се намесва (както и на всеки друг пазар), а болката му е от загубата на реална власт и нетърпението му да си я върне. Бързата дестабилизация на държавата и падането на правителството биха му дали шанс отново да състави служебно правителство съгласно действащите в момента конституционни разпоредби. За целта обаче трябва първо да разпусне Народното събрание, където вече тече подготовка за конституционни промени, които биха го лишили от такава възможност.
Радев е в надпревара с времето и протестиращите (няма значение за какво) са неговият авангард в последния му щурм срещу парламентарната република. Президентът е принуден да разчита на такъв отчаян ход, защото е изправен пред дилемата
сега или никога
Поведението му прилича на модела, приложен от бившия американски президент Доналд Тръмп, който стоеше зад протестите срещу Конгреса на 6 януари 2021 г., но после започна да се оправдава пред съдилищата, че няма нищо общо с бунтарите.
Този месец паметливи хора отбелязаха, че се навършват 50 години от военния преврат в Чили. Той бе предшестван от дрънкане по улиците на празни тенджери от сравнително заможни хора. След тях дойдоха военните с танковете начело с генерал Пиночет. И у нас дрънкането иде главно от средите на богатите - онези, които са научени като зърнопроизводителите да бозаят не от две, а от три майки - държавата, Евросъюза и потребителите.
Ако мирният преврат на Радев не успее,
ще му остане само танковата опция
Независимо дали ще прибегне до нея, или не - може да се смята, че заявката му за импийчмънт е входирана в деловодството на парламента, защото този президент служи на чужда държава срещу собственото си правителство. Няма негово действие, което да не е било в угода на агресивния режим в Русия.
Газовият шантаж ("Вече е неизбежно да не преговаряме с "Газпром" - служебният министър на енергетиката Росен Христов), обслужването на "Лукойл" (друг петрол освен руски нефт не става за преработка в България), съпротивата срещу колективното закупуване на боеприпаси в ЕС за Украйна ( войнолюбци, които не разбират от военно дело, искат да ни въвлекат в ескалация), блокирането на вноса на зърнени храни от Украйна - това са все "заслуги" на служебните правителства на Радев. Като се добавят и собствените му твърдения, че не агресорката Русия, а Украйна е виновна за войната, защото настоява за продължаването ѝ (докато освободи окупираните си територии), се оформя релефът на проруски държавен глава, който вреди съзнателно на националните си интереси, на европейската солидарност и на международния правов ред.
Когато противопоставя България на Украйна
с цел затваряне на нашия пазар за украински стоки, той ощетява българските потребители, за които свободната конкуренция е важен регулатор на цените и качеството. Те помнят какво означаваше затвореният пазар при социализма - виждаха портокали само на Нова година, и то недозрели от далечна Куба, докато в съседна Гърция зрееха по улиците. Държавата няма друга работа на пазара, освен да му осигури условия за свободно функциониране. А зърнопроизводителите настояват за точно обратното - държавата да ограничи свободата му. Защо трябваше три десетилетия да изграждаме пазарна икономика, щом ще се връщаме към методите на социализма?
Чрез видимата си неприязън към Украйна в угода на Русия президентът противопоставя България и на Европейския съюз. Когато 22 държави от 27 казват, че не е правилно да се лишава жертвата на агресията от европейска солидарност в полза на по-тесните браншови интереси, а Европейската комисия отказва да удължи ограничителните мерки за внос на украинско зърно, България трябва ясно да изрази своята европейска, а не регионална принадлежност (където 3-4 други бивши соцдържави имат подобно поведение). Защото някой ден и на нея може да ѝ потрябва европейска солидарност.
Радев няма място и в ООН,
тъй като с нищо не показва, че защитава от името на България международния правов ред, чийто пазител е световната организация. Усилията му да омаловажи руската агресия, като я принизи до конфликт между две държави без конкретен виновник, издават стремежа му да намали отговорността на руския президент Владимир Путин, издирван от Международния наказателен съд за военни престъпления.
Когато виждаш, че някой извършва престъпление, и си затваряш очите, ставаш негов съучастник, независимо дали го признаваш, или не. Това е тежкият проблем на българския държавен глава - че се е наредил на страната на злото, опитвайки се да внуши на гражданите, че им мисли доброто.
Нищо добро няма да излезе и от интригантските протести. Ако искат да привлекат по-голямо обществено внимание, зърнопроизводителите трябва да блокират следващия път кръстовищата не с трактори, а с яхти, с които разполагат като прикачен инвентар в резултат на финансовото си благополучие. А Радев да огледа танковете от съветската епоха с какво най-сетне могат да бъдат заменени. Защото нищо чудно да не тръгнат, ако реши да ги повика.