Интервю на Константин Събчев за "Телеграф"
- Ваше Преосвещенство, защо се стигна до тези проблеми около руската църква „Свети Николай Чудотворец“ в София?
- Все още не е документирано категорично или просто не са излезли на бял свят всички документи относно това кой е заплатил в крайна сметка изграждането на тази църква. Във всеки случай ясно е едно – тя е построена с благоволението на Светия синод на тогавашната Българска екзархия, която обаче е в схизма, т.е. не е призната за автокефална от останалите поместни църкви. Освещаваното е извършено от руския архимандрит Николай, а от българска страна участва архимандрит Стефан, бъдещият екзарх. Не ясно обаче архимандрит Николай под чия юрисдикция е бил. Това също трябва да се изясни, въпреки че не е чак толкова важно. По-важното е, че освещаването на един храм трябва да бъде извършено от епископ. Тогавашният председател на Синода е Доростоло-Червенският митрополит Григорий, който отказва да участва и изпраща архимандрит Стефан. А руски епископ не е имало.
- През 1915 г. България влиза в Първата световна война на страната на Централните сили, което означава, че сме във война с Русия. После идва болшевишката революция през 1917 г. И чак през 1934 г. се възстановяват дипломатическите отношения между Царство България и СССР. Това анулира ли всички тези документи относно собствеността на царското руско посолство, включително и върху църквата „Свети Николай Чудоторвец“?
- Предаването на руската църковна собственост на България през 1936 г. е въпрос на политически решения от страна на Москва. На мен ми са по- интересни нещата от чисто философски и морален аспект. Може ли убиецът да е правоприемник на жертвата, както е в случая? Болшевиките разстрелват император Николай Втори и цялото му семейство, включително лекаря им, прислужниците им и даже кучето им. Те унищожават империята, но иначе искат да бъдат правоприемници на нейната собственост в България. Такова нещо няма никъде по света съгласно международното право. Как тогава Софийската община с един акт е дарила тази земя на руското имперско представителство в София, как оттук насетне са се развили отношенията и каква е историята на този имот, досега не е проследено. Очевидно никой не го и смятал за толкова важно. И поради тази причина за нас като църковни служители не е толкова важно дали църквата е собственост на руската държава. Да, като вещно право, като част от посолството храмът би следвало да бъде нейна собственост. Но тогава искам да питам нещо друго - след като руската държава претендира, че църквата „Свети Николай“ е тяхна, то би следвало да се въведе там един особено пропускателен режим. Защото ако е легационна църква, би трябвало да се осигури нейната сигурност, както се прави за територията на всяко едно посолство по света. Което означава, че достъпът до нея е трябвало да бъде ограничен, като самата тя да е оградена като част от посолството, включително и криптата на Свети Серафим.
- Сега се ширят предположения, че криптата е била „пощенска кутия“ на НКВД през 1934-1944 г.?
- Да, има податки, че именно там покрай молбите за застъпничеството на светеца са оставяни бележки с шпионски донесения. Вече нищо не може да се докаже, но наистина мислил ли е някой тогава, че наред с тези бележки, в които вярващите са описвали своите духовни и физически несгоди и са молели за застъпничеството на Свети Серафим, може да има и записки от по-друг характер? Никой не знае какво става с тези бележки там. Няма нищо чудно молбите до светеца да са били пресявани и каквото трябва - да е отивало там, където трябва.
- Вие изпреварихте въпроса ми относно участието на поместните православни църкви в разузнавателната дейност на своите държави?
- Аз работих дълго време в Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ. За мое най-голямо съжаление и болка тогавашният неин митрополит Симеон се оказа кадровия майор от ДС Христо Димитров Костадинов. Но аз мога да се закълна в каквото искате и пред когото искате, че никога не съм се занимавал със събирането на каквато и да е информация и да я предавам някъде. За съжаление действително е имало духовници, които са се занимавали с тази омерзителна работа. И е изключително скандално, че Светият синод преглътна този случай и не пожела да се произнесе върху тази част от дейността на митрополит Симеон. Пазеха го като писано яйце. Но съм категорично против това да се слага такова петно върху всички свещенослужители
- Подобни шпиони в расо е имало и в други православни църкви. А и Ватиканът се занимава със събиране на политическа информация...
- О, Ватиканът е съвсем друга работа. Всеки, който се интересува от тази тема, трябва да е наясно, че Ватиканът и нейните съответни служби са наистина най- добре информирани за всичко, което става по света. А причината за това е много проста. Католическата църква присъства почти навсякъде по света. Всеки свещеник знае какво става в неговата енория, какви са настроенията на хората, какво може да се очаква.Това обхваща всички сфери на живота - икономически, политически, етнически, религиозни. Всичко това се предава по йерархията - събира се и обобщава от епископа на съответната епархия - а те са почти 5000 в целия свят - и накрая се изпраща в Рим, където се анализира. Всичко това е повече или по-малко известно и отдавна не е някаква особена тайна.
- Толкова добро разузнаване, че ЦРУ е търсило помощта на Ватикана за свалянето на комунистическия режим в Полша? Или това е също някакъв мит?
- Мога да ви кажа, че политическо и разузнавателно сътрудничество Ватиканът не е имал и няма да има са никого. А и какво имаше да информира Ватиканът ЦРУ относно Полша?Кризата на комунистическия режим през 80-те години се развиваше пред целия свят...
- Войната в Украйна раздели ли нашите митрополити?
- Да, това наистина е един тежък проблем. Незнайно защо нашите владици и по-голямата част от тях не дават да се издума нещо лошо за Руската патриаршия. И затова не успя Светият синод да излезе с едно кардинално решение. Очевидно в него надделяват т.нар. русофили. Нека не споменаваме имена. Но някой трябва да каже, че „кралят е гол“. Моето лично убеждение е, че тази война единствено можеше да бъде предотвратена от Московския патриарх Кирил. Но той не само не пожела - той дори не помисли да направи това .Той беше заинтересован да поддържа своята вечна дружба с Путин и да благославя войната, отколкото да се опита да спре едно такова ужасно кръвопролитие. И сега участва в цялата тази режисура на Кремъл, целяща манипулирането на руския народ. Но не мога да приема и антируската истерия, която се вихри в обществото и най-вече в социалните мрежи. Не може заради всички тези безобразия да намразваме целия руски народ. Политическата коректност налага да се каже, че това е нещо много опасно. Защото сега на хората им е забранено да се изразяват „политически некоректно“ и те държат езика зад зъбите. Не трябва да се борим просто срещу езика на омразата, трябва да се борим със самата омраза. Езикът на омразата дава предимство на някого, който търси дивиденти. Възмущението от действията на Путин, разбира се, е основателно, но не бива „заради наш Иван да намразваме Свети Иван“, както го е казал народът.
- Митрополит Наум Русенски още в първите дни на войната осъди агресията, докато Даниил Видински едва ли не призова свещениците от епархията си да се молят за победа на руското оръжие. Останалите обаче избягват категорична позиция?
- По целия свят никой не ще да се срещне с руските дипломати. Нашите митрополити се срещат с госпожа Митрофанова, подаряват ѝ икони. Всичко това може да се представи като израз на другата гледна точка. Но на самата Митрофанова не ѝ беше работа да ходи и да се развърта пред „Свети Николай“. И когато я питаха ще се вземат ли реципрочни мерки спрямо българските свещеници в Москва - той всъщност е само един, - тя отговори: „Не, ние не сме варвари“. Тоест варварите сме ние, българите. Никой не ѝ обърна внимание на думите. Това поведение на дипломат ли е? Тази история веднага събра всички русофили пред църквата и накрая завърши с едно хорце. Има и съмнения, изказани от не малко експерти в сферата на сигурността, които твърдят, че всичко това е провокация, свързана с общинските избори. Неприятно е наистина, че се създава напрежение преди тях, но трябва да се действа внимателно.
- Как ще приключи цялата тази драма? Патриарх Неофит е изпратил някакво писмо до московския Кирил, чието съдържание никой не знае.
- Не е важно какво пише в писмото, а кой ще занесе това писмо. Но каквото и да се казва в него, за българина е по-важен като че ли въпросът за собствеността на храма. Нали знаете поговорката - една керемида повече да е сложил, веднага претендира, че къщата е негова. Важното е в църквата да се извършават нормални богослужения без предварителна резервация.
- До колко са канонични и защо изобщо са нужни тези подвория? Може ли да се направи някаква аналогия между папските нунции и тези представители на подворията в православието?
- В никакъв случай. Нунциите са посланици на Ватикана, която от 1929 г. е със статут на суверенна държава. Защо изобщо една православна църква трябва да има подворие в друга канонична територия? Някога те са били отговаряли на нуждата за пряка връзка между църквите. Днес те изпълняват единствено протоколни функции - да организират посещенията на църковни делегации, гостуването за поклонение на чудотворни икони или мощи, ето такива работи. И изобщо за какво му е подворието на Руския патриарх в България? Какво има да съобщи той на Българския патриарх? Но това е руската църковна политика - да приравнят тези подвория с нещо като посолства, за да се изживява Москва като Трети Рим. Иначе руските свещници винаги са канени на тържествените служби в „Свети Александър Невски“, както и тези от румънското подворие. Само че последните никога не са претендирали, че „Свънтуй Триме“ („Света Троица“ - б.р.) е само румънска църква. И че в нея могат да се черкуват само румънци.
Това е той:
- Роден е през 1945 г. със светското име Христо Георгиев Иванов в Щутгарт, Германия
- Завърша Софийската духовна семинария в 1965 година
- През 1971 г. завършва Софийската духовна академия „Свети Климент Охридски“
- От 1967 до 1975 година е патриаршески иподякон при патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ в София
- От 1980 г. до 2000 г. е секретар на епископ Симеон Главиницки (от 1986 г. Западно- и Средноевропейски митрополит)
- През 2000 година е постриган в монашество и е назначен за протосингел на Българската епархия в Западна и Средна Европа
- През 2001 година е възведен в архимандритско достойнство
- През 2003 година е ръкоположен за епископ с титла Тивериополски и е назначен за викарий на митрополит Симеон
- От 2009 г.до 2015 година е председател на настоятелството на патриаршеския храм „Свети Александър Невски“