В предаването „Животът и други неща” по БНТ чух най-прекрасното в идиотизма си сравнение на сегашната ситуация с бежанците. Представете си, че годината е 1943-та, и че едни десет хиляди евреи, бягайки от Хитлер, пристигат в България. А ние ги качваме на едни влакове и му ги връщаме обратно, защото никъде във вестниците не пише, че ще ги изгорят в газовите камери, и ни се вижда леко съмнително от какво точно бягат и защо са решили да дойдат точно в България.
Абсурдността на аналогията показва и абсурдността на ситуацията.
В същото време хора, за които малко от нас са чували, тихо и кротко изпълняват хуманитарните си акции. Хуманитарна помощ, която нормалното общество дължи на нормалните хора, изпаднали в ненормална ситуация и принудени да изоставят дома си и живота си, за да пристигнат в ламаринен фургон в Харманли. Тези хора принадлежат на организация, чиято история е много по-интересна от елементарния интересен въпрос „защо помагат на сирийците”.
Суверенният Малтийски Орден е най-старият рицарски орден в историята. В качеството си на религиозен орден принадлежи към Римокатолическата църква. В качеството си на суверенна държава е със статут на наблюдател в ООН. Международното право разглежда Ордена като държавоподобно образувание, държава джудже, а в дипломатическо отношение суверенитетът на Ордена се разглежда като дипломатическа мисия. Орденът поддържа официални дипломатически отношения със 104 държави по света. Суверенният Малтийски Орден притежава собствени паспорти, валута, автомобилни номера и пощенски марки. Великият магистър на Ордена е със статут на папски вицекрал, и има активна роля в контактите, решенията и международните контакти на Ватикана.
Към днешна дата Малтийският Орден е официално признат от Италианската Република за суверенна държава на територията на Италия. Резиденцията на Суверенният Малтийски Орден в Рим, намиращата се в малтийския дворец магистрална вила, е с екстериториален статут и е територия на чужда държава в рамките на Италия. Повод е и за шеговития израз, че няма друг прозорец в света, от който да се виждат три държави – Малтийския орден, Ватикана, и Италия навсякъде около тях. Членове на ордена са над 13,000 души по света, а към днешна дата за ордена работят и помагат над 80,000 доброволци и над 20,000 медицински работници.
Още от средата на 12-ти век Ордена се дели на две основни братства – бойци и лечители. Към днешна дата притежава символична армия, а единствения самолет на военновъздушните сили на Ордена е предназначен изцяло за изпълнение на хуманитарни мисии по света. Към днешна дата Малтийският Орден оказва хуманитарна и медицинска подкрепа в над 120 държави по света. Поддържа служби за спешна медицинска помощ в 30 държави. Орденът поддържа центрове за възрастни хора и центрове за инвалиди в повечето европейски страни. Само във Франция центровете за инвалиди са 9. Суверенният Малтийски Орден организира от 28 години насам ежегодни лагери за млади хора в неравностойно положение, а на разноски на Ордена хората от домовете за възрастни и инвалиди посещават свети места в Европа и по света, като ежегодното поклонение в Лурд, Франция.
Всичко това звучи елитарно, тайнствено, като сюжет от филм или от новата книга на Дан Браун. Звучи като нещо изключително отдалечено от нас, особено с оглед на събитията по улиците от последните месеци. Но не е.
Суверенният Малтийски Орден поддържа дипломатически отношения и с България. Има свое посолство в София, представлявано от посланикът на Ордена за България – н.пр. Камило Дзуколи. От няколко месеца насам, извън общия поток на цинизъм, националпопулизъм, расизъм и откровен фашизъм, и извън регулярните помощи за социално слаби българи на територията на цялата страна, Орденът изпълнява хуманитарни и медицински функции на територията на България, които по същество са задължение на съвсем други хора и институции.
Малтийският Орден осигурява ежедневни порции топла храна на бежанците в лагерите в Овча Купел, Враждебна и Военна Рампа. В тези лагери вменените по закон медицински лица – лекар и медицинска сестра, липсват. Орденът е организирал и пратка с лекарства, които да осигурят физическото оцеляване на бежанците през зимния период. – антивирусни и противогрипни препарати, сиропи за кашлица, санитарни материали. Към Харманли е насочена пратка с няколкостотин спални чувала, осигурени са и пратки с дрехи и обувки които да бъдат разпределени индивидуално сред бежанците и преимуществено сред децата. Успоредно с настояването държавата да предостави денонощното медицинско наблюдение, Орденът е стартирал проект който да осигури специализирани прегледи на хората със специфични нужди и заболявания.
Звучи странно нали – държава, за която малцина изобщо са чували, тихо и кротко да помага в решаването на наш проблем, при все това – странейки от излишното медийно отразяване и паркетите на приемите и безмислените срещи при държавните ни ръководители.
И тук следва да попитаме не закъсня ли държавата с разрешаването на проблема с бежанците? България вече е приела и посрещнала предодстатъчно бежанци, с оглед на териториалното, социално, обществено и икономическо състояние на страната. Налице са съвсем основателни забележки към, забележете, отчитането на държавните средства които се разходват за посрещане, настаняване и хранене на бежанците. Държавата е критикувана за абдикирането от основни нейни функции и прехвърлянето на несвойствени дейности към НПО-та под формата на призиви за помощ и съдействие.
Най-основната критика естествено е към липсата на информираност на обществото. Ако обществото познаваше в детайли съдбите на тези хора, мотивите им да напуснат родните си домове и земи, начините по които са достигнали до България, както и ежедневното им битово и санитарно положение и оцеляване, щеше да бъде много по-спокойно и толерантно.
Няма ден, в който десетки политици, политолози, политикани, както и обикновени плямпала, да не повтарят до досадното клише със „стигането” на европейците. Наблюдавайки обаче работата на организации и държави като Малтийския Орден, в очите ми отново се набиват редица паралели, които правят клишето за „стигането” още по-дразнещо, тъпо и недостижимо.
Доброволците на Малтийския Орден са в Харманли, Овча купел, Враждебна и Военна Рампа. Нашите си доброволци обикалят без цел и посока заедно с Расате и Зорец из улица „Пиротска”. В резултат други доброволци, без никой да ги коментира и застрашава, ще пазят други улици с кърпи на глава.
Малтийския Орден не борави с парични средства и дарения – набелязват се нужди и приоритети, след което от партньори се набавят необходимите финанси за конкретните цели и проекти. Нашите си органи разходват едни закръглени милионни числа, поради които с основание можем да критикуваме за липсата на отчетност и дисциплина при разходването – издръжката на един бежанец и то над 18-годишна възраст е 65 лева на месец, а с оглед на мизерията и условията в лагерите разходването на закръглените милионни числа се заформя като интересна финансово - счетоводна мистерия.
В предложението до Министерски Съвет за отпускане на допълнителни средства, се искат допълнителни 27 милиона лева, от които „двадесет и няколко милиона” ще отидат в МВР по думите на зам.вътр.мин. Васил Маринов. На какъв принцип, въз основа на какви пера, и с какви конкретни ползи за бежанците и държавата, не става пределно ясно. За пореден път е възхитителна лекотата, с която българските институции боравят с милиони левове.
Малтийският Орден цитира официална информация, според която Германия обявява че може да приеме 500 бежанци. Точка.
Тук, по сведения на командири на лагери, нощно време спира автобус, стоварва 50 човека и си тръгва возилото. Без обяснения какви са тези хора, откъде идват и по чия заповед. „Дръжте лагера затворен” е много лесно да се каже, ако на оградата през нощта не бъдат стоварени майки с кърмачета на ръце.
Суверенният Малтийски Орден просто помага. Тихо и кротко, с изцяло хуманни цели, встрани от всякаква публичност, встрани от рейтингите, встрани от политиците. Нашите политици вярно е пораздвижиха се, но явно недостатъчно, стратегията е още в мъгла и не дотам прозрачно. Нашите „юнаци” не само, че с нищо не допринасят за решаването на проблема, но го правят шумно огласяйки ежедневието ни с фашистките си вувузели. И естествено - шматкайки се безцелно из улиците на София с омотан на ръката трибагреник.
Иначе ще ги стигнем. Европейците. В лошото дори сме ги задминали. Отдавна.