Рина Бакалова пред ФАКТИ: Днес всички сме Израел, всички искаме сигурност

Израел, „Хамас“, война… Как се промени ежедневието на хората в Тел Авив. Пред ФАКТИ говори Рина Бакалова, която е председател на българския културен център в Израел.

- Г-жо Бакалова, какво се случва в Израел, как живеете…
- Случва се с една дума – война. С повече думи – лоша война, непочтена война. Страх сред децата.

- Как обяснявате на децата какво се случва?
- Трудно. Имам внуци, които са на възраст под 10 години. Опитваме се да им обясним по някакъв начин какво става, всеки ден учителите им се обаждат и им обясняват по най-деликатния начин. Една от учителките на едната внучка се обажда вечер преди лягане и им чете приказки. Говорят си и така ги успокоява онлайн. Страшно много се работи с децата, страшна любов са децата. Всички се мъчат по някакъв начин да съхранят психиката им.

- В момента не текат никакви учебни занятия?
- Няма присъствени учебни занятия, но всеки ден учат онлайн по 2-3 часа. Започнаха преди няколко дни. Говори се, че може би другата седмица ще видят дали не може един ден от седмицата да ходят на училище, а останалото време да учат онлайн, но не е ясно дали ще се случи.

- Как се пазят и охраняват училищата?
- Около училищата има много строга охрана. Не се допуска никой да влезе в училището, ако няма предварително заявена среща с учител. Дори и родител на дете не може да влезе, ако не е със записана среща в дневника на охраната.

- Колко често чувате сигнал за тревога?
- Всеки ден по няколко пъти. Има дни с по 5-6 сигнала в различно време. Днес (б.р.-вчера) имахме само един сигнал. Говоря за района на широк Тел Авив. Щом чуем сигнала, трябва да влезем в бомбоубежищата. Който няма в апартамента си, слиза в мазето или излиза на стълбите. Трябва да се прибере на място, което не е близо до прозорци и до външни стени. За днес (б.р.-вчера) имаше информация за много ракети, изстреляни от северната част на Газа.

- Как реагират децата, когато трябва да влязат в бомбоубежищата?
- Тичат натам. Ние имаме такава стая в апартамента си. След като се чуе сирената, трябва да се влезе веднага и да не се излиза поне 10 минути. Децата не искат да излизат и по 15 и 20 минути, просто се чувстват по защитени там. Малко е странно за обяснение, но чакат да чуят гръм. Това означава, че ракетата е пропуснала техния дом.

- Вашият син е мобилизиран. Как е?
- Той е мобилизиран от първия ден. Обажда се, когато може. Синовете и на други наши приятели са мобилизирани. Вижте, Израел не очакваше война, не очакваше това, което направи „Хамас“. Никой не очакваше война. Онази събота, когато стана нападението, беше празник, нормален ден. Но след атаката в рамките на два дни армията се организира по-добре от всякога и сега, за съжаление, сме в пълна бойна готовност. Армията ни е силна и ще ни защитава по най-добрия начин.

- Управляващи и опозиция се обединиха. Как се възприема това от хората?
- Ние сме във война, каква политика. Няма нищо по-сигурно от това всички днес да са заедно, няма време управляващи и опозиция да са един против друг. Днес всички сме Израел, всички искаме сигурност. После, като свърши войната, ще се търси равносметка. След като приключи войната, ще се направи преглед на всичко, което се е случило – който е виновен, ще си понесе някакви наказания. В момента никой не търси вина.

- Когато кажете „Хамас“, какво разбират децата…
- Тероризъм. Обясняваме им, че „Хамас“ е терористична организация. Ние не сме против всички палестинци в никакъв случай, но сме срещу тези – радикалните, които търсят тази война, които се опитва да ни унищожат.

- Каква е обстановката в града?
- Улиците са тихи и празни, магазините се затварят много рано. Работят аптеки и супермаркети.

- Добре ли са заредени магазините?
- В самото начало след атаката някои неща доста бързо свършваха, защото хората решиха да се запасят вкъщи с консерви и води в повече, но вече всичко е нормализирано. Магазините за хранителни стоки имат нормално снабдяване.