Нам ни е нужен един приятелски народ на Балканите. Българският народ географски, политически и икономически най-добре отговаря на нашите нужди.
Една дружба между двата народа ще направи вас и нас по-силни и по-независими.
Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е и против Турция.
Мустафа Кемал АТАТЮРК
За Мустафа Кемал Ататюрк – основател и пръв президент на Република Турция, военен, изтъкнат реформатор и държавник, радетел за мир, разбирателство и сътрудничество между народите, е писано много не само в турския печат. Броят на проведените и публикувани изследвания за него надхвърля хиляди и този брой нараства с всеки изминал ден. Възможно е да се намерят множество произведения, публикувани за Ататюрк на всички световни езици. Ласкаво за него се изказват видни политици и държавници от световен мащаб.
В енциклопедията „100 личности. Хората, които промениха света“ пише: „Зад легендата Ататюрк стои човек с независим дух, движен от патриотизъм, в който сега се опитваме да вникнем, връщайки се назад във времето, в една епоха, формирала до голям степен неговия мироглед. Какъв е Ататюрк като човек: „Има двама Мустафа Кемал. Единият, от плът и кръв, стои пред нас и той е смъртен. Другият е във всеки един от нас. Той отиде до най-отдалечените части на страната си, за да разпространи идеалите, които защитава дори с цената на живота си.“ Алберт Айнщайн казва на проф. д-р Мюнир Юлгюр, който го посещава в университета в Принстън, Калифорния през 1949 година: „Вие имате най-великия лидер в света“.
Ататюрк е виден държавник, за което засвидетелстват думите на Уинстън Чърчил: „Сълзите, които лее за него целият народ, са нищо за този голям герой и баща на Турция. И няма никакво съмнение, че Ататюрк е един от най-големите държавници на XX век.“ У. Чърчил продължава: „След смъртта на Ататюрк, светът вече не е същият“. Проф. Петър Митяев, ръководител на ориенталския отдел при Народната библиотека в София, участва на Третия турски езиков конгрес от 24-31 август 1936 година, където се среща с Кемал Ататюрк, разказва за удивлението и възхищението си от него: „Имах рядката чест и случай да му бъда представен в двореца Долма бахче на брега на Босфора, където през течение на седем дни протече и конгресът.
Бях го виждал дотогава само по портрети и картини. Каква разлика обаче между картина, портрет и действителност. Строго лице, поглед – завладяващ, говор – отсечен, рязък, наблягащ на всяка дума, като гледаше събеседника си право в очите, сякаш го хипнотизираше. С една реч личност, която покорява, омагьосва от първо поглед. Разговаряше с на с такъв жар и жестове, че просто ни обезоръжаваше и ние предпочитахме той да говори и да ни убеждава. Конгресът продължи една седмица и той не пропусна нито едно заседание и пръв заемаше мястото си преди започване и по време на почивките разговаряше както си с нас, така и с турските делегати.“ По време на една от почивките каза: „С вас, българите, нас ни свързва дълго минало, не особено приятно напомняне за вас, а може би и за нас. Нека не си спомняме за това.
Аз уважавам вашия народ за неговата предприемчивост и досегашни успехи и му вещая голямо бъдеще. Всички народи са добри и при добро желание на техните ръководители, между тях винаги може да има мир и разбирателство. Немският изследовател Дърк Трондъл в книгата си Mustafa Kemal Atatürk: Mythos und Mensch – Persönlichkeit und Geschichte: Biographische Reihe („Мустафа Кемал Ататюрк: Митът и човекът – Личност и история: Биографична поредица)“, издадена през 2020 г., пише: „Един от най-забележителните политици на XX век е Мустафа Кемал, основател и президент на новосъздадената Турска република от 1923 до 1938 г.
През 1934 г. Великото национално събрание на Турция му дава почетното име „Ататюрк“, което означава „баща на турците“, като признание за изключителните му заслуги към Турската република.“ Не крие възхищението си от Мустафа Кемал Ататюрк и Клаус Крайзер, който в книгата си „Atatürk: Eine Biographie“ („Ататюрк: Биография“) от 2014 година подчертава: „Образът на Ататюрк е вездесъщ в Турция и до днес. Култът към личността около далновидния и решителен мъж с шапка от агнешка кожа, който впечатлява еднакво западните и източните наблюдатели, започва още приживе. Срещу съпротивата на победителите в Първата световна война той се бори за независимост и през 1923 г. провъзгласява първата турска национална държава.“
Посланията на Ататюрк имат общочовешко значение. Той черпи своите аргументи и основания от европейския хуманизъм. Идеите му представляват предпоставка за европейска интеграция на страните от Югоизточна Европа.
Мустафа Кемал Ататюрк е роден на 19 май 1881 г. в Солун. Родната му къща се намира в Касъмие махалеси, на бул. „Ислаххане“ и днес е музей. Майка му се казва Зюбейде, а баща му Али Риза. Рожденото му име е Мустафа, името Кемал му е дадено от учителя му по математика. Фамилното име Ататюрк е присъдено от Великото Национално събрание на Турция през 1934 г. Завършва елитното начално светско училище „Шемси Ефенди“. После учи в Солунската военна прогимназия и отбелязва блестящи успехи. По-късно се записва в Средното военно училище в Битоля. След като го завършва, постъпва в кавалерийското отделение на Висшето военно училище „Харбие“ в Истанбул. Четири години след това вече е във Военната академия в столицата на империята и я завършва като генералщабен капитан.
На 19 май 1919 г. от Самсун, черноморски турски град, започва най-важната страница в живота на Мустафа Кемал – създава и организира национално-освободителното движение на турския народ и спасява Турция от империалистическото заробване. Как се стига до тук? В края на първата световна война България и Турция имат близка съдба – те са в групата на победените страни. По силата на Ньойския договор от България се отнемат Западна Тракия, Южна Добруджа, Западните покрайнини. Тя се задължава да изплати репарации в размер на 2,25 милр. Златни франка. На 30 октомври, на борда на английския крайцер „Агамемнон“ в Мудроското пристанище Османската империя подписва унизителното Мудроското примирие. С него империята излиза от Първата световна война. На нея са наложени непоносими условия: предвижда се окупация на всички стратегически пунктове в страната, армията се разпуска с изключение на малки поделения за осигуряване на реда; Босфора и Дарданелите се отварят за кораби на Антантата, включително и посредством окупация. Скоро в Турция навлизат английски войски, които окупират богатия нефтен Мосулски вилает и Александрета. Установяват контрол над Анадолско-Багдатската железопътна линия, както и над черноморските и средиземноморските пристанища. Френската армия окупира областта Адана и установява контрол над Източния Тракия. Под прикритието на английската, френската и американската флота на 15 май 1919 година гръцките войски окупират Измир и няколко пъти предприемат настъпление към вътрешността на страната. На 16 март 1920 година английските войски влизат в Истанбул и стават пълни господари на града на Босфора. Мудроското примирие е заменено със Севърския договор – последният от серията договори от така наречената версайския система – тежък като Ньойския, – според чиито клаузи територията, която остава на Турция представлява малък участък между Анкара и Черно море. Една територия, лишена от естествени богатства, промишленост, комуникации и въобще всички условия и средства за самостоятелно съществуване.
Този договор не влиза в сила, тъй като избухва национално-освободителната борба на турския народ за независимост, водена от бащата на турците Мустафа Кемал Ататюрк. В периода 1919-1923 година турският народ води война на няколко фронта – срещу правителството на султана и армията на халифата, срещу окупационните сили на Съглашението и гръцката армия. На 23 април 1920 година в Анкара е свикано Великото национално събрание на Турция. То е провъзгласено за единствената законна власт в страната и не признава султанското правителство в Истанбул. На другия ден Мустафа Кемал произнася реч, в края на която прави предложения, които се свеждат до образуване на ново правителство, признаване властта на ВНСТ като единствен законен, върховен орган. Мустафа Кемал е избран за председател на Националното събрание и на избраното от него правителство. ВНСТ изработва и методи за водене на национално-освободителната война. Върховното командване на турската армия е поверено на Мустафа Кемал, който мобилизира бойния дух на новосъздадената от него армия, подготвя народа за генерално настъпление и нанася окончателен удар на гръцките, английските и френските окупационните сили.
Командваната от Мустафа Кемал армия разгромява гърците и на 9 септември 1922 година победоносно влиза в Измир. На 11 октомври 1922 година в гр. Мудания се подписва примирие между Анкарското правителство и Антантата, по силата на което войските на Съглашението се оттеглят от Истанбул и зоната на проливите, а гръцката армия – от Измир и Източна Тракия. На 24 юли 1923 година в Лозана – Швейцария, се подписва нов мирен договор между нова Турция и държавите от Антантата, с който тя получава международно признание.
В Голямото си слово („Nutuk“) Ататюрк казва: „През май 1919 година пристигнах в Самсун. Датата беше 19-ти. Общото състояние на нещата беше плачевно. Държавите, с които заедно воюваше Османската империя бяха загубили войната. Водачите на нашата разпадаща се империя бяха подписали с победителите един неравностоен договор за мир. Дългата война беше взела неимоверно много жертви. Народът беше гладен и уморен. При това положение можеше да се вземе едно единствено решение: да се създаде без уговорки нова турска държава. Това беше намисилено като идея по пътя от Истанбул за Самсун. Още първите ни стъпки след това бяха подчинени на тази идея. Самочувствието, достойнството и даденостите на турчина са много. Такъв народ не можеше и не трябваше да живее под какъвто и да чужд диктат. Беше по-добре да изчезне от земята, отколкото да се намира в това унизително положение.“
Забележителните и великите исторически реформи на Кемал Ататюрк след победата на Кемалистката революция са: с решение на Великото национално събрание на Турция от 1 ноември 1922 година се отхвърля султаната – с този акт се слага край на 623 – годишното господство на Османската династия (1299-1922). На 29 октомври 1923 година е провъзгласена Турската република. Сто топовни салюта възвестяват нейното начало. Мустафа Кемал е избран за президент на Първата турска република. Но халифатът продължава да съществува – от 1517 година, след завладяването на Египет от султан Явуз Селим, султанът-халиф е ръководител на ислямския свят, а османската военно-феодална държава – пазител на ислямските принципи. На 3 март 1924 година Халифатът след 407-годишно (1517-1924) съществуване е ликвидиран и членовете на Османската династия са прогонени от страната. На същата дата през 1924 година се приема Закон за образованието, по силата на който всички образователни и възпитателни дружества минават под контрола на държавата. Създава се Министерство на просветата. На 24 май 1924 година е приета новата конституция на Турция. Тя съдържа съвременни демократични принципи. Член 1-ви гласи: „Турция е република, официалният език е турският, столицата ѝ е Анкара. Властта произтича от народа и принадлежи на народа.“ Тук са посочени шестте принципа на Кемализма като теория и практика, приети от управляващата Народно-републиканска партия през 1931 година: републиканство, национализъм, народничество, етатизъм, лаицизъм и революционност. Със закон от 25 ноември 1925 година се забранява носеното на фес, тюрбан, таке и пр. По силата на приетия на 3 ноември 1925 година закон се закриват теккетата и тюрбетата. На 26 декември 1925 година се въвежда ново летоброене – отказ от календара Хиджра и приемане на Григорианския календар. На 4 октомври 1926 година се приема Закона за турското гражданство, който се смята за едно от най-големите новаторства в областта на правосъдието. В Османското законодателство липсват членове, които биха дали отговор на съвременните проблеми – според него жените и мъжете не са равни в обществото, налице са условия и предпоставки за разделяне на гражданите по етнически и религиозен принцип, който става често причина за размирици и безпорядък. Законът за турското гражданство слага край на това неравноправие. Жените биват еманципирани, започва процес на ликвидиране на неравенството между гражданите на страната. Въвежда се сключване на граждански брак, забранява се многоженството. През 1930 година туркинята придобива правото да участва в общинските избори. А през 1934 година чрез някои промени в конституцията тя вече има право да избира и да бъде избирана за народен представител. От 5 декември 1934 година за първи път в Националното събрание на Турция влизат седемнайсет жени народни представители. Осиновената дъщеря на Ататюрк Сабиха Гьокчен е първата туркиня пилот.
На 1 ноември 1928 година се извършва реформа в езика и правописа – от арабица се преминава на латиница. Тежките конструкции на османо-турския държавен език, упражняван от държавната администрация и учените биват изоставени. След 1928 година, когато е изоставена арабицата и турците започват да си служат с новата азбука на основата на латиницата, започва активно изчистване на турския език от арабската и персийската лексика и се въвеждат нови собствени думи, издирени на основата на проучвания и събирателство от народните говори или изкуствени създадени от свои, турски корени. През 1925 година в Измир се приема специален законопроект за възстановяване и подем на икономиката. На 21юни 1934 година се приема Закон за фамилните имена. …
Кемалистката революция обхваща всички компоненти на европейската цивилизация, побираща в себе си социални, икономически, културни, юридически и политически аспекти. В това се състои особеността на националната революция в Османската империя. Целта на Кемал Ататюрк обаче е западната мисъл, култура и светоглед да бъдат пречупени през призмата на турските традиции. По този начин не се извършва сляпо копиране на всичко западно, а се получава нещо по-богато и ценностно. Не е случайна мисълта на Мустафа Кемал, че нито една нация не може и не бива да копира ценностната система на друга нация, защото ще се обезличи и ще изчезне като народ от лицето на земята. Щастието на дадена нация може да е нещастие за друга. Затова, когато се търсят пътища към новото, трябва много внимателно да се огледа и прецени всичко, което е създало човечеството. Но основата си остава в нас, без нея не можем да изградим нищо съществено.
Мустафа Кемал Ататюрк като военен познава много добре ужасите на войната и затова като държавник се обявява против решаването на международните спорни въпроси с военни средства. Неговият девиз „Мир в страната, мир в света“ става основен принцип в турската вътрешна и външна политика. Този девиз, провъзгласен от Ататюрк в годините, когато Бенито Мусолини демонстрира завоевателните си апетити, а Адолф Хитлер засилва позициите на нацизма в Германия, се превръща в основна предпоставка за реформирането и модернизирането на нова Турция. Кемал Ататюрк не е само привърженик на мира, но и активен деятел за неговото запазване и утвърждаване в световен мащаб. Във вътрешно-политически план „Мир в страната, мир в света“ означава равноправие за всички турски граждани, защита на техните социални, политически, икономически права без изключение и пр. Във външно политическо отношение – изключване на войната като средство за решаването на възникващите конфликти. „Турците са приятели на всички цивилизовани нации. Нямаме намерение да върнем загубените територии или да променяме сегашните държавни граници. Турция не желае една педя чужда земя, но е готова за защити всяко педя своя земя“, е принципът на Мустафа Кемал Ататюрк.
Въпреки че е бил голям военачалник и е участвал в много военни битки, Ататюрк мрази войната. По повод заплахите на италианския министър-председател Бенито Мусолини в Рим, който нарича Средиземно море „Маре нострум“, Ататюрк казва: „Аз се страхувам от войната, защото знам какво е война, а Мусолини не се страхува, защото няма понятие от война… Този човек ще ме принуди някой ден отново да обуя чизмите… Ще дойде ден, когато Мусолини ще бъде обесен от собствения си народ“. Кемал Ататюрк се дразни от някои претенции на италианците към източното Средиземноморие. В един разговор с него италианският посланик за сетен път споменава този въпрос. Ататюрк го изслушва внимателно, после иска извинение и излиза. След малко се връща с маршалска униформа, за първи път след обявяването на републиката:
– Сега може да продължите – обръща се той към посланика. Италианецът предпочита на мълчи.
Мустафа Кемал нарича Хитлер „пътуващ тенекеджия“ и когато прочита „Моята борба“ казва, че му се повдига от грубия език и налудничавите мисли на нейния автор.
На един прием в Анкара френският посланик Конт дьо Шамбру напомня на Мустафа Ататюрк, че е роден там, където се е родил преди векове Александър Македонски. Лидерът на Кемалистката революция и големият реформатор му отговаря, че тук свършва всяка прилика и продължава:
– Александър Македонски покори цял свят, а аз не извърших такова нещо, той е забравил отечеството си, а аз никога не бих го направил.
Кемализмът категорично отхвърля както тоталитаризма, така и фашизма като теория и практика, осъжда и идеологията на класовата борба и шовинизма. Веднъж след завръщането си от Италия депутатът Реджеб Пекер прави рапорт до Мустафа Кемал, в който предлага в Турция да се прилагат някои от основните принципи на фашистката система в Италия. Ататюрк, след като преглежда рапорта, казва: „Това може да направите след моята смърт.“
Кемал Ататюрк предусеща наближаването на нова война. „Ще има нова световна война (Втората световна война. б.а.), казва той. В резултат на нея ще настъпи коренно изменение на ситуацията в света и на съотношението на силите. На 27-29 октомври 1932 година пред американския генерал Мак Артур той говори за това как ще се развият събитията в Германия след време. Заявява, че войната ще избухне около 1940-1946 година. В тази война италианците няма да имат успехи, Германия ще бъде победена, а най-много облаги ще има Съветска Русия.
Завоевателните амбиции на Германия и Италия безпокоят много Кемал Ататюрк и той предприема редица стъпки за създаването на бариери срещу тях. Една от тези идеи е създаването на Балкански съюз. Намеренията му е да изгради този съюз са продиктувани от желанието му да неутрализира влиянието на външните сили на Балканите.
Смятам, че сега на Балканите повече от всякога е необходим лидер с качествата, които притежава Кемал Ататюрк като целеустременост, далновидност, последователност; интелигентност, ерудиция, обща култура; задълбоченост, трудолюбие, жажда за самоусъвършенстване, организираност, решимост и упоритост в постигане на целите, оригиналност и умение да се поема риск при решаването на възникналите проблеми; общителност, енергичност, комбинативност, способност за генериране на нови идеи, инициативност; дисциплинираност, уравновесеност на характера, авторитет; надеждност, самоконтрол, чувство за дълг; силно развито чувство за отговорност; способност да се влияе на поведението на другите; умение да се поемат върху себе си последствията от действията и решеният. С тези свои лидерски качества той би могъл да бъде пример на всички нации в стремежа им да живеят в условия на мир и разбирателство.
Накрая, в светлината на девиза на Ататюрк „Мир в страната, мир в света“, бих искал да изразя желанието и надеждата си да живеем в свят, в който никога да няма грохот на оръжия, кръв, сълзи… Децата да пораснат здрави и усмихнати в светлина, да спят спокойно градовете и селата, мирно да текат годините. А ние да посеем обич, за да пожънем приятелство. И никога да не прибягваме към военни средства за решаването на спорните въпроси – има много други, хуманни начини за това.
Проф. Мюмюн ТАХИРОВ