"Прогонването от Сарая" на Мустафа Карадайъ бе очаквано и не кореспондира единствено с резултата на ДПС на местните избори, превърнал го аритметично във втора политическа сила. Но каква е заслугата на формалния през последните месеци председател за успеха на ДПС. Меко казано спорна. Изолацията на Карадайъ бе визуализирана по един категоричен начин пред електората с тоталното му медийното "изчезване". Където вече еднолично властва силуета на лошото момче на родното задкулисие Делян Пеевски.
И ако до неотдавна от управлявалия няколко часа ДАНС не можеше да се изкопчи и думичка без мъчения с китайска капка или със снимки на д-р Емилова, вече трудно може да му се отнеме думата, щом види микрофон. Но изявите му не са само медийни.
Пеевски направи така, че колкото е ненавиждан да е в столицата, а благодарение на съществуването му възникнаха цели политически проекти, толкова е обожествяван в етническите региони. И както палавият Том Сойер бе наказан да боядиса оградата на леля си Поли, така и Делян си заработи приемането му като сериозен политик, разбира се, в рамките на все по-тъжното общо ниво.
Само че по отношение на етноса дотук. Очевидно е, че Сокола вече се изживява като новия Ататюрк, не че досега не са му минавали такива мисли пред огледалцето, и ще опита да оформи имидж на ДПС като на светска партия. А това няма как да не мине през "политическия труп" на "талибана" Мустафа Карадайъ.
Остава единствената въпросителна. Кой ще оглави движението.
Дали временното официално завръщане на почетния председател няма да остане постоянно след февруари под мотото "няма хора"?
Дали това ще е Делян Пеевски и получил ли е достатъчно индулгенции за това, откъдето трябва?
Дали изненадващият край на "ерата Хасан Азис" в Кърджали не е част от механизма за настаняването на дългогодишния градоначалник на лидерския пост?
Дали за поста не се гласи изключително активният в медиите лидер на АЛДЕ в Европейския парламент Илхан Кючук или според Доган той ще е по-полезен за движението на международната сцена?.
Дали за председател на ДПС Сокола не готви някой от пренебрегваните от досегашния председател активисти?
Съвсем скоро ще разберем. А наближава и прословутата коледна реч на Доган, в която, въпреки присъщата си иносказателност, лидерът може да сподели нещо и на разбираем език.