Демографската криза… Колко много говорим за нея, а правим ли нещо? И вицепремиери имахме по демографията, и планове, и програми. И какво от това. СТОПЯВАМЕ СЕ! По темата пред ФАКТИ говори доц. д-р Спас Ташев от БАН.
- Доц. Ташев, Националният статистически институт публикува демографските си прогнози за бъдещото развитие на раждаемостта, смъртността и миграцията. Очакванията са до 2075 г. населението на страната да падне под 5 милиона души (4 972 000). Как се стигна до тук?
- Ако говорим за прогнози, то има и по-тревожни. Така например, средният вариант на прогнозите на ООН за България сочи, че към 2075 г. ще бъдем около 3,8 милиона, а според песимистичната версия населението може да намалее до 2,6 милиона. Тогава, желаем или не, наистина бихме се превърнали в маргинали на фона на световните демографски процеси. Първоначално смятахме, че причината за демографската криза е в политическия преход, но всъщност такава криза няма, защото демографското поведение не е абстрактно, а е последица от действието на други фактори. Затова изводът за ролята на икономиката е само частично верен, защото именно в богатите държави раждаемостта е ниска. Трансформацията на нашата бивша планова икономика в пазарна безспорно закри работни места. Може да го наречем и с по-меки думи, но реално се появиха излишни хора. Това даде тласък на емиграцията. И тъй като мигрират основно лица в млади и средни възрасти, това влоши възрастовата структура на населението. Колкото и да се стремим да удължаваме живота и той да бъде по-дълго активен, все някога идва неговият край. Към момента 60% от общите демографски загуби се дължат на смъртността и 40% на емиграцията. През 2021 г. сме намалели с 844 781 души спрямо 2011 г., като от тях около 347 000 души са емигрирали. Така че в никакъв случай не можем да виним само лошото здравеопазване. Причините са комплексни, но зад тях във всички случаи прозират последиците от втория демографски преход, което е много по-сложно явление.
- Хората на възраст 65 години или повече ще представляват 25,5% от населението на страната. Това какво означава?
- Лицата на 65 или повече навършени години са само едната част от общата група на възрастово зависимите. В случая става въпрос за лица в пенсионна възраст, които са зависими от социалната система на страната. В света е прието, че ако пенсията на един пенсионер се формира от пенсионните отчисления на трима души в работоспособна възраст, това е червена линия. У нас в момента коефициентът, показващ това отношение е 37.67%, докато към 2075 г. се очаква да достигне до 43.18%. Това означава, че ако в момента 2,7 души в работоспособна възраст чрез своите отчисления в пенсионния фонд осигуряват пенсията на 1 пенсионер, то към 2075 г. от 2,3 души ще се осигурява една пенсия. От тук следват много отрицателни последици като увеличаване на пенсионните вноски, увеличаване на възрастта при пенсиониране, ограничения в размера на пенсиите, което при всички случаи ще води до затормозаване на социалната система и необходимост от допълнителни постъпления в пенсионния фонд от държавния бюджет.
- На 100 лица от населението в активна възраст ще се падат 69 лица в зависимите възрасти - под 15 и над 64 години. Как може да се промени това?
- Тук ситуацията се утежнява от това, че освен пенсионерите се имат предвид и лицата в ученическа възраст, които пък са зависими от средствата на техните родители. Бърза промяна не трябва да очакваме, защото взимането на решения за раждане на деца или за завръщане в страната на лица, които преди това са я напуснали, изисква трайното действие на редица фактори. Проявлението на такова трайно действие изисква няколко управленски мандата, а през последните години ние не сме свидетели дори и на един цялостен такъв. Така че решението е в посока превръщането на демографията в национален надпартиен приоритет, изискващ консенсус и приемственост в провежданата политика независимо от смяната на отделните правителства. Задачата е трудна, защото ако това е условието или рамката, тя трябва да се изпълни със съдържание. Ако обаче зададете въпроса „какви показатели трябва да постигнем, за да смятаме, че няма да имаме демографски проблем“, трудно ще получите еднозначен отговор. Защото светът се променя и решението при даден етап от развитието му няма да е адекватно при навлизането в нов етап.
- Къде България е най-уязвима, кои райони най-бързо се обезлюдяват?
- Има съревнование по обезлюдяване между регионите. Преди 10-тина години като класически примери се приемаха Видин и Монтана. Напоследък обаче често споменавани са Русе, Плевен, Добрич и Смолян. Едва в шест области - София, Варна, Пловдив, Велико Търново и Кърджали, има ръст на населението. На фона на неравномерно развитата инфраструктура се задълбочават регионалните диспропорции и неравенства, което е проблем за бъдещото успешно развитие на страната.
- Колко трайна е тенденцията на вътрешната миграция към големите градове?
- Ако имаме добра транспортна инфраструктура, част от вътрешната трудова миграция няма да е проблем. При добри комуникации жители на близки до административните центрове селища могат да пътуват всекидневно. Подобно нещо се прави към момента от около половин милион българи и това носи ползи както за центровете, така и за периферията около тях. Не винаги трудовите миграции са в посока към големия град. Раднево, Гълъбово, Казанлък, Панагюрище, Божурище, Своге, Костинброд, Елин Пелин, Ботевград и др. привличат работници не само от съседните селища, но и от по-големи от тях градове, дори от София. Проблем възниква, когато липсва инфраструктура. Тогава се стига до трайно мигриране на население и това поставя началото на превръщането на някои райони в демографска пустиня.
Следва продължение…