Ако човек погледне от птичи поглед и изотзад статуята на Цар Освободител, (всъщност освободител, не на 3-4 милиона българи, а на 60 милиона руски крепостни селяни), след това погледът му се плъзне през турските разбойнически гробища, върху които е построено Народното Събрание и се устреми към храма Александър Невски ( "светец" воювал срещу Запада с помощта на монголските Чингизиди, чийто васал и възпитаник е бил ), а след това се взре вдясно, там вижда МОЧА.
Но вместо да бъде разграбен от циганите и претопен за вторични суровини, (както паметниците по гробовете на мнозина от нашите роднини българи), там продължава да стърчи с арогантния си шмайзер огромен сталинистки идол - червеноармеец, заобиколен с мотоциклети, каскети и ръчни бомби.
Озадачен, наблюдателят вижда, че сякаш тези две статуи са обърнати с лице към Север, с изключение на храма, който по канон е ориентиран по оста Изток - Запад. Гледащите на Север паметници и ориентираните на Изток храмове, изградени за прослава на чужди евразийски завоеватели, доминират архитектурно сърцевината на онова, което би следвало да бъде столицата на нашата държава. На югоизток по Цариградското шосе лежи Константинопол, който беше наш и враг и учител, но беше покорен от друга вяра и ни остави само своята литургия.
Изглежда сякаш само Западът наднича към нас през Калотина, въпреки калта и контрабандата, а от другата страна са нашите вечни бойни братя сърби, с които често враждуваме по причини недостъпни за разума, но разбираеми за имперските канцеларии, които винаги са ни насъсквали едни срещу други. България, една страна като човешка длан, да кажем даже колкото една шепа, (по-голяма обаче от половината европейски страни). Както изглежда, длан която вече е неспособна да се свие в юмрук.
Може би дори думата юмрук да е всъщност турска. Руската дума е кулак. Ръката на руските завоеватели е винаги свита в кулак, готов да извърши онова, което там се нарича мордобитие.
А руският и респективно българският работлив земеделец-кулак са били притиснати и унищожени в менгемето на железния червеноармейски юмрук. Високо в небето над София все още витае шмайзера на завоевателя със стисната в кулак ръка и неговите троглодити все още му асистират по барелефите със стремителни нападателни пози изотдолу, с ушанките си и със своите бронзови картечници, насочени срещу кулаците, европейците и частната собственост. Всъщност срещу всички нас.
МОЧА трябва да бъде разрушен.
За Империята ще се погрижи Историята.