През последните двадесет години Роберт Фицо се утвърди сред най-силните словашки съвременни политици. Съосновал партия, постигнал куп изборни победи, преодолял поражения. За 4-ти път след 2006 г. оглави правителство. Засега с един пълен мандат. Тъй като у нас и в €-$-вото пространство имат навик да обкичват с полит-етикети или -шаблони, него бих обозначил като национално отговорен, центро-ляв реалист. Търсещ баланс между „свръх- и нео-империите” САЩ, Русия, КНР, ..., като се придържа към ангажиментите от членството в ЕС и НАТО. С Виктор Орбан явно имат общи теми. За Брюксел и Вашингтон Фицо е национал-популист, а за родните атлантико-европейци ще да е довчерашен комунист, агент на Путин и под. известна лумпен-терминология.
През 1999 г. Р.Ф. е съосновател на партия „Смер (=Посока) – Социална демокрация”, от няколко ляво-центристки движения. През 2018 г. десно-центристи, не без „сестринска помощ” поне на индивиди отвън, „му спретнаха подобие на безкръвен мини-майдан”. На президентските избори през 2014 г. г-н Фицо загуби във втория тур двубоя с Андрей Киска. Смер-СД и лидерът им винаги печелеха всевъзможни избори, усреднено с около 1/3 от гласовете. Проблемът им б/е да намерят коалиционен партньор. Особено щом трябва да е парламентарно представен. Идеологически най-близките български политически формации до "Смер – СД" са БСП, АБВ, Обединена левица.
В момента "Посоката-СД" е отново със замразено членство в ПЕС, както през първия премиерски мандат на Фицо (2006-10 г.). Когато той трескаво търсеше контакт с разсейващия се фактор в ПЕС, "съ-социалиста" Сергей Станишев. И едва след 2-3 г. по междудържавни двустранни въпроси Р.Ф. намери общ тон с несоциалиста Б.Борисов.
След изборната победа на 30 септември м.г. Фицо състави коалиционно правителство с движението "Хлас (=Глас) - Социална Демокрация", от юни 2020 г. отцепници от "Смер-СД" с лидер Петр Пелегрини. И със СНП (Словашката национална партия), с председател Андрей Данко. Пелегрини също бе екс-председател на правителство под Смер (2018-20 г.), а в момента оглавява словашкия парламент. (При интерес по темата парламентарни избори в Словакия /СР/ вж. мои публикации от 25.09 и 08.10. м.г.).
Сегашната президентка на Словакия Зузана Чапутова изглежда прецени, че не може да удържи с либерално-глобалистичните си симпатии на напора на системно опониращия ѝ вербално и интелектуално Роберт Фицо и обяви, че повече няма да се кандидатира за поста. Той редовно „я кори”, че е марионетка на САЩ. Без да търсим идеологически аналогии, конфронтацията на „сглобката” и предшестващите я брюксело-вашингтонски и анкаро-ориентирани люде с президента Радев е доста по-брутална и „неевропейска”.
Още преди 2 месеца БТА и български медии съобщиха, че 1-ят тур на президентските избори в СР е насрочен за 23 март, а 2-ят на 6 април. т.г. И че фаворит в изборите се очертава да бъде Пелегрини, като кандидат на „центро-леви евроатлантици”.
Освен него са допуснати още 10 кандидат-президенти. Като основен съперник на П.П. (Петр Пелегрини) се очертава кандидатът на €-$-те либерали в опозиция Иван Корчок, бивш министър на външните работи (2020-22 г.). Подкрепят го 8 „правилни” партии.
Според мартенското проучване на социологическата агенция Ипсос по поръчка на опозиционния в-к „Denník N”, П.П. би получил 37,4 % от гласовете на избирателите (при 39% доверие преди 2 седмици). На второ място с 36,6 % се очаква да бъде Корчок, (при 37,2% към 12.02.т.г.). Спадът в доверието към Пелегрини и Корчок е косвено доказателство за активно включване в предизборната борба на останалите 9 кандидати. Сред тях по-добре познати имена са на № 3 във временната класация Щефан Харабин с 11,3% и № 5 Ян Кубиш с под 4 %. Г-н Харабин познавах като вицепремиер и министър на правосъдието през 2007-09 г. Поддържаше добри контакти с тогавашна ни министърка Меглена Тачева. А Ян Кубиш, когото познавах от 1991 г. от Прага, стана първият министър на външните работи в първото правителство на Роберт Фицо и хомолог тогава на Ивайло Калфин. За жалост мнозинството от сегашните ни посланици съумяват да поддържат полезни служебно връзки главно с референти в МВнР на приемащата страна. Самият Фицо е неизменно следван от сегашния министър на отбраната Роберт Калиняк, с майка бесарабска българка (според нея от семейство на преселници от Хасковско, според политика Румен Петков – от Плевенско).
Г-н Фицо за първи път сега избра за външен министър свой сподвижник от „Посока-„Юрай Бланар, дългогодишен областен управител. Преди словашкият премиер бе разчитал двукратно на външен министър Мирослав Лайчак. Изучавал български език като дипломат. По-късно Лайчак отказал да стане кандидат-президент от Смер-СД. А на предшестващите избори съперник на г-жа Чапутова от Смер бе друг дипломат и високопоставен „брюкселски кадър” на ЕК Марош Шевчович.
Сред сегашните кандидат-президенти без шансове за успех са и обществено познатите № 4 Игор Матович с 4,3% доверие и № 6 лидерът на СНП Андрей Данко с 3%.
Като основател и шеф на дясно-центристката и консервативна партия „Обикновени хора и независими личности” и премиер на СР през 2020-21 г. Матович винаги ми е напомнял за бившия вицепремиер на проф. Любен Беров Нейчо Неев. Той бе известен с крилатата фраза „Ега ти държавата, щом аз съм ѝ вицепремиер“. Без тя да има отношение към приятелска Словакия или да е оценка! Ако ще сравнявам асоциации за наши със словашки политици кандидатът Пелегрини ми напомня за президентите Първанов и Радев, президентката З.Чапутова за Плевнелиев и П.Стоянов, а кандидатът Корчок на наши двама служебни външни министри, но с настървението на Даниел Митов. По време на мандата ми в СР г-н Корчок бе посланик в Германия и в ЕС.
Нестандартното в сегашната коалиция на г-н Фицо е, че лидерите и на двете му коалиционни партии, без него, са кандидат президенти! Като единият от тях заема длъжност № 2 в държавната йерархия на парламентарната република. При избирането му за президент ще възникнат несъмнено вътрешнополитически проблеми в коалицията и партията му, особено като се има предвид начина по който тя възникна. Според социолозите на втори тур на изборите ще се явят Пелегрини и Корчок.
Очаква се Пелегрини да победи убедително с 53,4% от гласовете на избирателите. Решаващ фактор за крайната победа на П.П. се очаква да стане № 3 по брой на гласовете Щ. Харабин, който би призовал своите избиратели за подкрепят Пелегрини.
Поредна прилика с родната сценка: Данко подхвърля гнусни въпроси от личен характер към него. Като: дали освен любимия си домашен любимец-куче П.П. обичал още някого другиго, или коя би била бъдещата първа дама? Така Данко приглася на циничната хомофобна риторика на Матович. По адрес също на П.П., Матович пласира клишета, че не обичал мъже с червени прашки и отбягващи в къщи дамски посещения. От „Глас-СД” не си служат с подобна активна хомофобна реторика. Нито провеждат политика, която би подобрила общественото положение на ЛГБТИQ общността.
Неотдавна министърката на културата Мартина Шимковичова съобщи, че кабинетът предлага вместо държавната RTVS (= Радио и телевизия на Словакия) да бъде учредена нова институция StaR (= Словашка телевизия и радио)!? В нея „правителството и коалицията следвало да имат по-голямо политическо влияние и възможности за публични изяви”. След публикуването на съобщението опозицията предупреди Фицо и коалиционните му партньори, че "поемат по унгарски път" в желанието си да контролират «свободните» медии. За разлика от Корчок, Пелегрини не коментира темата. Екс-дипломатът обвинява лидера на «Глас-а», че съзнателно избягва да встъпи в публична дискусия с него. Тази била една от причините г-н Корчок да бъде по-слабо познат сред избирателите. Преди дни той отправи въпрос към П.П. за мнението му относно изказванията на Фицо по Украйна и Русия. Пелегрини не отговори. Той не пътува предизборно по Словакия като Корчок, а «като държавник» се среща само с областните управители и с чуждестранни политици. Не организира предизборни митинги. За неговата кампания се разбира само от билбордовете, за които от законово допустимите 500 000 € до момента са похарчени около 150 000 €. Докато "харчовете" на Корчок възлизат вече на 420 000 €.
В Словакия за предизборни кампании не могат да бъдат ползвани субсидии на политическите партии и коалиции, получени в резултат на изборни резултати.
Бидейки от 20.03.2020 г. до есента на 2023 г. в опозиция, вероятно лидерът на "Глас"-а разчита на паметта на избирателите за неудачите от управленията на правителствата на
Матович, Хегер и Одор (2020-23 г.). С тази тактика той избягва да отговаря на въпроси по разногласия на Фицо с Вашингтон, Киев, Брюксел, а напоследък и с Прага.
Словашките телевизионни канали RTVS и антикоалиционната според Фицо "Markiza" не разчитат Пелегрини да се отзове на поканите им за диспут с Корчок през тази седмица, а TA 3 и JOJ таят частични надежди „за дуел” за пред 2-я кръг. Вероятно българските медии ще отразят последния голям предизборен митинг на „гражданския кандидат за президент” Иван Корчок, планиран за вторник, 19 март на „Площада на свободата” в Братислава. Неотдавна той се срещна дори със словашки студенти в Прага. Но според експерти едва ли левият електорат би приел за президент кариерен дипломат, който е работил с най-разнолики политически правителства.
*Резултатите от изборите имат предимно вътрешнополитическо значение. Също така и за регионалното сътрудничество на Вишеградската четворка, за чиновниците на НАТО и ЕС във Вашингтон и Брюксел. И за техните президенти, т.е. на страните-членки. Словашкият президент има подобни правомощия както българския, преди съмнително легитимните, махаленски по характер, изменения и допълнения в правомощията на президента на Конституцията на Република България, заложени в закона от 22.12.м.г.
Но резултатите от президентските избори в СР няма как да накърнят традиционно добрите и приятелски българо-словашки отношения и връзки.
Текстът е публикуван в блога на автора ogniangarkov.blog.bg. Авторът е бил посланик в Братислава (2006-10 г.), в Прага (1996-99 г.)