Условията за живот в световен мащаб са се върнали на нивата отпреди пандемията от коронавирус. Тази добра новина обяви Ахим Щайнер, който от 2017 г. насам ръководи Програмата на ООН за развитие (ПРООН). Но цената, на която е постигнат този успех, е твърде висока – пропастта между богатите и бедните страни в света се задълбочава все повече.
"Много държави още са в шок след пандемията"
Експертите на ООН ежегодно измерват "индекса на човешкото развитие". То се изчислява на базата на доходите на глава от населението, като се отчитат и други фактори - например продължителността на живота, нивото на образованието, а отскоро и екологичната среда. Добре ли живеят ли хората по света? Икономически осигурени ли са, какво ги тревожи?
Макар пандемията вече да е отминала, изводите за постигнатото след нея не са толкова радостни. "След шока с коронавируса, който извади от равновесие обществата и икономиките, като цяло е постигнат напредък. Въпреки това, повече от половината от най-бедните страни в света не са се възстановили. В тях условията на живот са на същото ниво, както преди кризата, или дори по-зле. От своя страна, това засилва популизма и радикализацията", посочва Ахим Щайнер.
"Да" на демокрацията, но и на популизма
"Поляризацията и недоверието се усилват от симптомите на една боледуваща планета", се казва в доклада на ООН. „Хората по целия свят усещат, че глобалните проблеми като промените в климата стават все по-сериозни и не могат да бъдат решени“, каза Ахим Щайнер.
Той посочва, че макар 90% от анкетираните в глобалното проучване да приветстват демокрацията като форма на управление, процентът на готовите да гласуват за популистки партии е нараснал с повече от 50%. Германската министърка Свеня Шулце отбеляза в същата връзка, че след пандемията в много страни се наблюдава "завой към националните егоизми" и скептицизъм относно ползите от международно сътрудничество.
Страх за бъдещето
Не е изненадващо, че на челно място в доклада на ООН за добри условия на живот стоят Швейцария, Норвегия и Исландия. Последните позиции заемат Сомалия, Южен Судан и Централноафриканската република. В страни като Судан, Афганистан, Мианмар и Украйна продължаващите конфликти допълнително влошават ситуацията. Афганистан, например, е изостанал с десет години по отношение на човешкото развитие. Украйна пък бележи най-нисък резултат от 2004 г. насам, като шестима от всеки седем анкетирани изразяват тревога за бъдещето. За Ахим Щайнер това е много тревожно, защото обяснява защо страхът за бъдещето все повече се превръща в токсичен елемент за политиката. Половината от анкетираните хора по света споделят, че са загубили контрол над собствения си живот.
Политиката за развитие в Германия също е изложена на силен натиск за бюджетни съкращения - от 12,2 млрд. евро през 2023 г. на 11,5 млрд. евро за 2024 година. "Германия е една от най-богатите страни в света и ние носим не само морална отговорност към хората, които гладуват. Силното сътрудничество е и в наш собствен интерес. Ние сме бедна на суровини страна, която е изградила просперитета си върху откритостта към света”, подчерта министърката на развитието Свеня Шулце.
Автор: Йенс Турау