Патриот наричаме човек, които милее за родината. Но това е само накратко.
Думата патриот идва от латинската дума „патриа” – отечество, родина, родно място. Патриотът е човек, който пази спомена за миналото, който знае историята на родното си място. Патриотът винаги е човек, които знае своята история и в съответствие с това, знае какво пази и за какво се бори. Патриотът е буден и деен човек. Може би не винаги благ, понякога строг и гневен.
Хората, които наричаме патриоти, са онези, които ни напомнят кои сме ние, какви са нашите символи и коя е нашата кауза. Ако ги няма хората патриоти, ние ще потънем в общочовешкото. Това само по себе си, не е лошо, но да си представим следната теоретична ситуация, в която няма националност, няма ги хората патриоти. Питат ни – Кои сме ние? Оглеждаме се наоколо, потънали в общочовешкото битие и нищо особено не виждаме. Не виждаме нищо специфично, в което да се „закачи” нашия поглед. Затова безпомощно повдигаме рамене – Не знаем... Питат ни – Какво е вашето знаме, вашият флаг, какъв е вашият герб? – Оглеждаме се отново наоколо и нищо от това не виждаме. Отново отговаряме - Незнаем… Питат - Какви са вашите исторически символи, каква е вашата история? Отново – Незнаем...
Патриотът е като развято знаме сред общочовешкото, той носи националното. Когато го има, ние вече виждаме нашето знаме – бяло, червено, зелено, виждаме жълтия изправен български лев, виждаме забравен във вековете тъмнозелен пряпорец, виждаме царски гербове и бойни хоругви. Виждаме нашето историческо развитие – древно, сегашно, бъдещо.
Патриотът е нашето знаме. То понякога виси в безветреното пространство, понякога се вее плавно във въздуха, а понякога плющи силно в бурния вятър.