Трудно е да изразя публично онова, което си мисля понякога. Знам какъв вой и ненавист ще предизвика. Но защо да не го кажа? Нали сме родени, за да мислим и да изкажем своето мнение, даже да не сме прави!
Това коментира във "Фейсбук" Любомир Канов.
Затова започвам:
Ненавиждам българския турбо патриотизъм!
Също стадионния ентусиазъм за или против “чорбата”, за Левски, Локо или Славия. “Българи юнаци” ме кара да ми се повдига, леденото хоро в реката с потури и тупани, друсането на площада с кукерските козини, рога и звънци ме оскърбява, че съм родeн българин, споровете с македонстващата политическа класа и от двете страни на тази жалка и изстрадала държавна граница, ме карат да се срамувам от тъпотата и на двата “народа”, които враждуват толкова нелепо в този опасен за малките държави свят.
Заместителното гордеене с митични научни подвизи на Джон Атанасов и с това че “ние” сме открили компютъра, изказвано с фанатичен блясък в кръвясалите от ракия очи на полуграмотни сънародници, че сме най-умните след евреите, твърдението че сме положили основите на европейската цивилизация, че сме автори на азбуката, че сме внуци на Орфей и съоснователи на Троя, че заедно с Дионисий сме открили и разпространили виното и сме научили на конно дело околните елини и ахейци, че сме най-справедливите и храбри народи в древността, пък и в Средните векове, че сме героични воини, не загубили нито една битка, но проиграли войните, че
все някой друг ни е виновен за историческите злощастия,
че сме специални и изключителни, но ни се пречи, че другите и особено съседите ни са лоши, а ние сме добри, гостоприемни и работливи, всичко това ме огорчава поради самозаблудата в която вкарва милиони българи и ги кара да живеят като слепците на Цар Самуил. Но този път самоослепили се доброволно.
Достатъчно е да помолят някой истински професор историк да им разкаже подробностите за всяко от историческите им илюзии и лъжливи “факти”. Не ние сме създали тракийските съкровища и дори генетично имаме малко общо с траките. Ние сме дошли отнякъде и днес обитаваме земи, където са живели преди нас други древни народи, които са изчезнали.
Днешните турци населили хълма Хисарлък, под който Шлиман откри останките на Троя, не са потомци на Хектор и Приам. Нито са строители на Гьобекли тепе от преди 12000 години, както и Варненското най-старо злато в света не е дело на героичните българи.
Не сме ние нито най-добрите, нито безгрешните и справедливите, както не сме и най-лошите, разбира се.
Ние сме едни средни балкански хора, подобни на останалите, а в някои отношения дори по-лоши. Достатъчно е да посетим, без предубеждение, съседна Турция и даже Гърция, за да се види, че средният турчин е сякаш по-честен, по-малко лъже и краде от българина и че е много гостоприемен и работлив комшия. Също, че гърците са по-вярващи християни и макар да имат недостатъци сродни с нашите, са в състояние да поддържат своята държава много по-добре организирана от нас. И това е само за съседите…
Знам, че “ура патриотизмът” е бил култивиран и донякъде необходим с държавотворни цели, особено след разпада на Османската Империя и търсенето на изгубената за 5 века национална идентичност. В името на това и заради националното обединение, са били похарчени стотици хиляди безценни български животи в няколко териториални войни и в крайна сметка целите не са били постигнати.
Величието, което е било търсено, се е превърнало фактически в исторически провал и националната независимост от големите силни държави не е била постигната. Тя е била заместена от васална и даже робска подчиненост по времето на комунизма.
Мечтая българите да престанат да извеждат личното си и национално самочувствие
от някакъв гол, вкаран от български, но не и техен крак, по време на футболен мач във вратата на противника, а от собствените си лични постижения.
Всеки един, поотделно, сам и във всичко, за което той е лично отговорен, да постига световните върхове със своите усилия и с дадените му от природата таланти. Тогава да започне да се гордее и да се представя пред себе си и пред всички хора на Планетата със своето собствено име.
А не да се преструва, че е Стоичков. И ако се смята за европейски християнин, нека да влезе в църквата, да остави кукерските и езическите костюми на тавана временно, поне до Сурва и да сложи в нея ред, като на първо време прогони от нея старите куки, които се ослушват и кланят на кагебейски безбожник. Като за начало…