Победителят от тазгодишния песенен конкурс "Евровизия" Немо беше посрещнат като герой в родината си. 24-годишният певец е от Швейцария, но живее в Берлин. Немо е първият небинарен победител в конкурса - не се определя еднозначно като мъж или като жена. Какво е небинарен… Пред ФАКТИ говори психиатърът др. Васил Урумов.
- Д-р Урумов, думата „небинарно“ се оказа най-търсената, след като швейцарският изпълнител Немо стана победител в Евровизия. Какво е небинарен човек…
- Трябваше да изгледам финала на Евровизия, за да осъществим това интервю... Първо, две думи за псевдонима му: Немо, от латински, означава "никой". Това вероятно е подбрано със замисъл. Преди да обясним какво е „небинарност“, нека да обясним какво е бинарност. Това понятие не се прилага само при пола, а и при много други ситуации в ежедневието ни, за които не си даваме и сметка.
Думата произлиза от латински, с корен "bi", тоест, "две" и от там се разделя на две категории: има/няма; мъжко/женско; фаза/нула; черно/бяло.
Това е хубавото и лесното на категориалния подход, защото всичко попада в една от двете категории.
При по-сложните понятия, обаче, разделението само на две категории се случва по-трудно. Как се окачествява интелект, ръст, характер? Би било твърде редукционистично да опишем някого като умен/глупав, висок/нисък и тн. Не че не го правим, но така се губят нюансите. Колко висок? Спрямо какво висок? Колко умен или глупав?
Затова при по-сложните понятия използваме дименсионалния подход, където свойствата са разглеждани като спектър на „Височина“ или „Интелект“ или др. Има хора високи 156 см и хора високи 186 см. Първите бихме ги определили като „ниски“, а вторите като „високи“. Само че има и хора високи 206 см. Те също спадат към „високи“ или даже „много високи“, но с категориалния модел това няма как да го опишем адекватно. Това е хубавото на дименсионалният подход, защото той отчита тези различия и дава по-точна представа.
При биологичния пол има заложена бинарност - мъжкото или женското, към които попада мнозинството от населението.
Но тъй като медицината не е точна наука като математиката, има и хора, които се раждат с биологически характеристики, при които не може да се определи дали са от мъжки или от женски пол. Това са интерсекс хората и са пример за небинарност, когато говорим за биологичен пол.
- Хората имат конкретен набор от хромозоми, които показват пола им. Какво може да кара човек да не се чувства нито мъж, нито жена?
- Тук вече говорим за понятието „социален пол“, което е много по-сложно от категоризирането в 1/0 или мъжко/женско. Това е субективно възприятие и усещане на дадения индивид. При повечето хора социалния пол и биологичния пол съвпадат, това са така наречените cis-gender: мъжете се възприемат като мъже и жените като жени. Тук обаче също имаме спектър - мъжко/женско, защото има и по-женствени мъже, както и по-мъжествени жени. За да не стане още по-сложно, няма да намесваме сексуалното привличане между половете, защото там също има спектър. Също така в последните години са извършвани различни невроизобразителни изследвания, чиито резултати показват, че има различия в големината/обема на някои мозъчни структури между цис и транс хората.
Тоест, с две думи, има различия на ниво орган, които съответно променят функцията - поведение, възприятия.
Много е важно да се споменат и културалните различия, тъй като различните култури могат да имат различни понятия, представи и традиции, които да влияят по отношението на проявата на половите стереотипи. Тоест, нещо, което е нормално женско поведение в една култура може да бъде гледано като неутрално или мъжко в друга и обратното. Например, в някои латино или скандинавски държави е съвсем нормално и прието момчетата да плачат и изразяват чувствата си, а в повечето балкански или арабски държави не е. Този вид хронично потискане и отхвърляне на емоциите може да доведе до различни психически и поведенчески отклонения в дългосрочен план - емоционално дисрегулирано поведение; външна физическа или вербална агресия към хора и предмети; вътрешна агресия - автоагресия, опити за самоубийство, злоупотреба с алкохол или наркотици.
- Загубата на т.н. „традиционни ценности“ в Европа е все по-голяма тема. Все чуваме призиви за либерално отношение към различните… Това нормалност или проблем е на днешното съвремие?
- Всяка промяна си има плюсове и минуси, зависи от гледната точка. Само времето ще покаже дали тези промени и решения са били ползотворни в дългосрочен план. Културата и обществото ни се менят с времето, социалните нагласи, дори с технологичния и научния прогрес. Те няма как да останат стационарни, защото ще станат архаични и ригидни. Навсякъде по света малко или много сме свидетели на промяна в обществото, мисленето и нагласите. Влиянието на религията и църквата като институция намалява, в сравнение със средните векове, просто защото мисленето на хората се променя. Технологията и науката се развиват и могат да обяснят много природни явления и много хора започват да мислят критично. Дадени феномени или бедствия имат съвсем логично обяснение, а не се тълкуват чрез магическо мислене като „наказания от бога, защото сме грешни“. Разбира се, религията като философия има и плюсове, тъй като може да даде спокойствие и утеха в състояния на несигурност, което намалява тревожността и създава усещане за спасение у много хора.
„Традиционното семейство“ отдавна не е това, което показваха филмите от 60-те и 70-те години, където съпругът отива на работа, а съпругата стои вкъщи, домакинства и се грижи за двете им деца.
В последните десетилетия много от хората дори не сключват брак, защото го смятат за нещо остаряло и непрактично, а предпочитат да живеят заедно, но без да се чувстват ограничени или задължени от закона или църквата.
Много хора вече не ходят физически на работа, защото не им се налага, а могат да работят през компютъра си от всяка една точка на света, стига да имат достъп до интернет. Това им дава много повече възможности и свобода. И също толкова иронично, все повече хора се чувстват самотни, въпреки постоянната виртуална „свързаност“ и достъп до всякакъв тип информация и привидни развлечения.
Това често се случва, точно защото липсва реалната комуникация и жив социален контакт.
Това е едно от най-честите оплаквания на пациенти, които идват за консултации в кабинета ми. А по отношение на „различните“ - ние всички сме различни по един или друг начин. И аз съм различен. Вие - също. Това е съвсем естествено. Много често различните са обект на подигравки, дискриминация, нападения и атаки от мнозинството, защото не са като тях. Всички помним детенцето, което носеше очила в детската градина/училище или високото хилаво момче или пък ниското пълно момиче. Всички те в даден момент са били обект на подигравки, защото не са били като мнозинството от останалите. Това се пренася и за другите „различни“ хора. Те могат да бъдат обиждани, дискриминирани, малтретирани, нападани, дори убити. Това е неприемливо отношение и никой не го заслужава. Всички трябва да имат равни права и да са защитени от дискриминация или агресия, защото колкото си по-различен е по-трудно.
Разбира се, това не означава да се прилага специално отношение или преференции. В последните години много западни компании имат „квоти“, по които да назначават „различни“ служители. Това явление наричам „обратна дискриминация“, тъй като те са длъжни да назначат определен брой служители според възраст, пол, сексуална ориентация, цвят на кожата, етнос или др.
Много често тези компании изтъкват подобна „шареност“ с цел да покажат на техните млади клиенти и консуматори колко са модерни и готини.
Силно се съмнявам, че мулти-милиардните корпорации са толкова загрижени за човешките права и равенство. По-скоро печалбата е движещата сила при тях и какъв по-добър вариант да привлекат още консуматори от това да покажат колко са инклузивни и колко ценят равноправието. Този вид политика за назначаване също не е адекватна, според мен, защото често може има по-подходящ избор на служител, с повече качества за дадената позиция, но само защото някой спада към малцинствена категория, е приет вместо първия. Също така има вариант за злоупотреба от тази малцинствена позиция, защото работникът може да не върши съвестно работата си и да бъде „носен“ от други хора в екипа, само защото той знае, че няма да бъде уволнен, защото попада в квотата.
Затова аз подхождам и се държа с хората според техните заслуги, качества и възможности, а не според пола, цвета на кожата или сексуалната им принадлежност. Има много „нормални“ хора, които не струват, които са "лош мат'рял" и също така много „ненормални“ хора, които са добри и съвестни граждани, професионалисти и партньори. Тук наистина ключовото е да подходим към всеки човек индивидуално, за да го опознаем и оценим, а не да се осланяме на предразсъдъци и стереотипи.
Следва продължение…