Че изборите са повече психология, отколкото разум го показват резултатите не само в България, а и Европа.
В какво се състои парадоксът на европейските избори?
Това коментира във "Фейсбук" Евгений Кънев.
Ако се вярва на повечето проучвания,
вотът отиде надясно,
движен от успехите на крайнодесните партии в големите западни страни, дължащи се най-вече на проблемите с миграцията и икономиката. Тези крайнодесни партии обаче предлагат в общия случай тези проблеми да се адресират от националните правителства, защото в техните разбирания Брюксел е виновен за тях. Към “проблемите” добавяме и помощта за Украйна, които за повечето от тези десни партии още повече разгаря войната и отнема ресурсите на националните държави от финансиране на вътрешните им ангажименти.
Парадоксът се състои в това, че все още хората не разбират, че решаването на тези проблеми не е по силите на никоя отделна държава, а само на ЕС. Само че ЕС, въоръжен с още по-големи правомощия и бюджет, така че да може да налага единна политика за границите, отбраната и сигурността. Ерго, това е ахилесовата пета на Европа и причината тя да не може да се конкурира успешно със САЩ и Китай.
Проблемът с миграцията не може да се реши без прилагане на обща политика за миграцията, за която съдейства всяка страна.
Проблемите със сигурността не може да се решат без обща армия, ядрена политика и план за защита на континента.
Проблемите с икономиката не може да се решат без истински единен стоков, капиталов, финансов, трудов и дигитален пазар.
Обратно, вотът надясно ще засили тези проблеми. И ще принуди рано или късно партиите да сложат на масата проекта за Съединени Европейски Щати - ако не е прекалено късно.
Защото разочарованието от Европа е в голяма степен дължащо се на дизайна на ЕС
с доминация на импотентните национални правителства, която импотентност ловко се приписва на Брюксел с любезната помощ на руската пропаганда в социалните мрежи и подпомогнатите от Кремъл екстремистки партии. Ясно е за геополитиците, че Русия няма интерес от ЕС и прави всичко възможно за неговата имплозия.
Проблемът е отчайващо голям и у нас - защото ние географски, културно и ментално сме периферия на Европа и тази тема не може да влезе в дневния ред на българската политика.