От кандидат-управляващи не можем да се отървем!
Всеки, получил под 14% на изборите, което пък означава средно под 5% от броя на българските избиратели е готов да ни упраВлява. Със собствен мандат!
Всичките кандидат за управляващи показват духовно израстване.
Възраждане явно ще трябва да излезе от схемата „ще управляваме само като спечелим 51% от вота”, не само защото очевидно това никога няма да се случи, но и защото във врата на този български ренесанс дишат нови величества.
Затова, виждате ли те, възрожденците, ще се пожертват и ще направят истинска антигерб коалиция, където куцо, кьораво и сакато ще участва в името на…. мандат за възрожденците.
Не че някой ще се хване на тази въдица, пепедебетата вече категорично се разграничиха от инсинуацията за разговори с проруската партия, ама така, за да става разговор.
Новото БСП, което явно си е като старото БСП, ама без Нинова, също се точи на мандат и ще състави силно експертно правителство. От кои партии да се експертите не е много ясно, щото то нали с ГЕРБ не, ама сигурно може да е с някакъв полугерб. Важното е разговор да става. Щото БСП-то има така да се каже десет от десет получени като трети и нереализирани мандата, ама готино е да ти споменават името.
Иначе истински новото е умерения тон на новото БСП спрямо президента. Дали обаче двете идеи – тази за БСП обединител на прорусколявосоциалното и тази за потенциалния Радев на политическия терен, който да помете всичко- дали тези две идеи не се сблъскват? И колко дълго може да продължи мирът в лявотопрорускосоциално пространство , ето това е въпрос за много много пари.
ИТН-то, сякаш забрави, че създаването на правителства не му се отдава много, но поне направи знак, че може да не вади нов Шнорхел, а де се примири с министър-председател от близка партия. Коя е близка , предстои да научим.
ОООО Величието също вика, „че то като вие можете , що пък ние да не можем” и се нарежда на редичката от управляващи партии.
Леко май е на път да се отцепи от създателя си, което ще е най-бързото разцепване в българската политическа история, но отцепено или не, чувства се великогордо да понесе напред мандата на бъдещия кабинет на многострадална майка България. И да приеме мандата като комплимент?!?
Малко или повече по-големите си имат по-големи грижи.
Борисов поне се спря на единствено достойния вариант в тази недостойна ситуация – политическо правителство на ГЕРБ. Дали работи за „минаването” на това правителство, или просто се държи политически, това ще разберем едва при евентуалното минаване-неминаване.
Но едно е ясно, при тези шумни клетви и откази, едва ли ще се получи ей-така минаване, ако това не е плод на предварителна работа.
Въпреки че огромният брой случайници в парламента, които аз наричам с общото име венкосабрутевци, та тази извадка, представляваща над 60% от членовете на парламента, винаги при идеята за нови избори има свойството да се сплотява, ръководена от една единствена цел – оставането на депутатската банка, обилно съпроводено с депутатски кюфтета.
Новият Пеевски има явно нова политика на мълчание по време на тази политическа вакханалия. Дали сглобява правителство на ГЕРБ, дали се готви са свой мандат, дали просто „не им участва”, това е трудно да се разпознае от мълчанието, но поне стана ясно, че не той е изпратил снайперисти по Борисов.
Това със снайперистите обаче , не е и не бива да бъде обект на шеги и закачки, въпреки очевидната болка на генерал Атанасов, че него го пазят някакви други /той нямало да ни каже какви/, но не са снайперисти, а Борисов какъв толкова бил , че да си има чак пък снайперисти.
Пепедебетата се опитват да се пригодят към новото си амплоа- стоенето в опозиция, което е малко кофти, когато хем нямаш партия, хем нямаш кинти, хем много много нямаш и идеология, хем не си свикнал.
Но поне артикулират, че са „чули” гласа на избирателя и ще контролират процесите от позиция на опозиция.
Склонна съм да им вярвам този път, макар да съм силно учудена от темите, които вадят на преден план. Но тези теми са изказани все пак от единствения получил легитимност след разгрома на изборите, микрогенерала, /след достойното оттегляне на Иванов/ който бил поискал и бил получил доверие , не знам от кого. Останалите явно не се претърпели разгром на изборите и ще си управляват партиите, така както и досега, но пък ще ни „чуват”.
Обстоятелствата налагат да признаем, че президентът Радев се оказа прав по отношение на Северна Македония и настояването си да се блокира преговорния процес до вписването на българите в конституцията на западната ни съседка.
Така ще изпратим невероятно горещия юни и ще очакваме решения през един по-нормален юли.
Или пък есенни избори.
Когато ,Майко Мила, ще не нароят такива величия и падения, единства и разцепления, възходи и низости, че не знам дали пословичното чувство за хумор на българския гражданин ще му стигне.
Коментарът на автора е публикуван на неговата Фейсбук страница