Коментар на Даниел Смилов:
След изборите на 9 юни изведнъж политиката в България умря. Или поне временно замря и беше заменена с нещо, което дори и бегло не прилича на нея. Целият проблем е, че изборите дадоха някакъв резултат, който макар и не особено добър за страната, все пак предполага съставяне на мнозинство и управление около ГЕРБ, ДПС и ИТН. Без да са „сестрински“ партии, тези формации са достатъчно близо една до друга, за да управляват съвместно. ГЕРБ и ДПС – или поне Борисов и Пеевски - са в някаква симбиоза, която науката се опитва да улови с метафори като „сиамски близнаци“, „тандем“ и т.н. А ИТН е персонално близко до ДПС и президента, а идеологически – до всички, тъй като от логическото противоречие може да бъде извлечено абсолютно всякакво твърдение.
Смъртта на политиката и раждането на политическата лютеница
Т.е. здравата парламентарна логика предполага, че тези три партии в момента трябва усърдно да преговарят за управленска програма, да влизат в детайли на бъдещи планове, да спорят за министри и портфейли. В крайна сметка именно затова – за съставянето на управление – избирателят ги е пратил в Народното събрание. Електоралните звезди на небето благосклонно се подредиха и тенджерата на ГЕРБ най-накрая се дотъркаля до похлупака от ДПС. А на всичкото отгоре, чудодейно до тях се оказа и един дълъг черпак под формата на ИТН. Уредите за разбъркване на една хубава парламентарна лютеница са налице и народът вече я чака с нетърпение. А най-вече избирателите на ГЕРБ, от които само 4% искат пак да ходят на избори, според последното проучване на Маркет линкс.
Да, ама не, както е казал класикът. Бойко Борисов е кахърен, че правителство няма да има и че пак ще заведе страната на избори. Като цяло, случващото се е много далеч от всякаква парламентарна логика:
1) Досега е имало по една среща на ГЕРБ с ДПС и ИТН. С ДПС нещата бяха обнадеждаващи и Движението изглежда искрено готово да състави открито управление с Борисов. С ИТН обаче нещо се закучи, но какво е то – така и не стана ясно. Нямаше съдържателна причина, която да се изтъкне като разминаване между партиите. Спомена се нещо за забавяне на еврото, но това не е официална позиция на ИТН. Спорът за „експертно“ правителство срещу „политико-експертно“ също не изглежда нерешима пречка. Във всяко експертно правителство така или иначе има политически фигури (и обратно). А ИТН декларираха, че имат готовност да приемат премиер, номиниран от друга партия. Спорът с кой мандат да бъде направено правителство също не е толкова значим – ако знаят какво това правителство ще прави, все ще се споразумеят с кой мандат да го излъчат. Следователно разговорите (или тяхната липса дотук) не изясняват за какво ГЕРБ и ИТН не са се разбрали. Което пък подклажда слухове и спекулации, че споровете са за гол материален интерес, като това кой ще контролира МРРБ, например.
2) ГЕРБ не полага никакви усилия първият мандат да е успешен. Още преди да има официални преговори на кандидата за министър- председател с останалите парламентарни партии, Борисов обяви, че правителството ще е на малцинството и в него ще са наредени ключовите политически лица на ГЕРБ. Тоест Борисов действа така, че първият мандат да се провали. В крайна сметка ИТН ясно са казали, че не искат политически оцветен кабинет, но нямат нищо против по-експертен формат, с премиер посочен от друга партия.
3) Борисов дори се застрахова, че няма да приеме управление, което е подкрепено от ДПС и депутати-отцепници от други парламентарни групи. 6-7 такива ще са достатъчни, за да мине един кабинет с първия мандат. Не е ясно, защо Борисов отказва и такова решение, след като още в първия му мандат имаше подобна ситуация.
4) Още по-интересно е отношението ГЕРБ-ДПС. Борисов държеше да информира, че той не се е срещал с Пеевски след изборите и всеки се „прибрал в партията си“. Докато управляваха в сглобката бяха неразделни, а пък сега, когато щастието им се усмихна широко – спряха да си говорят. Защо, с какви политически аргументи се обяснява това охладняване на отношенията – остава неясно. Даже Борисов се почувства длъжен да обяснява, че не смята, че заплахите срещу него идват от партньора му Пеевски. Да се чуди и да се мае човек, какво се случва в тази държава!
5) Междувременно тече координирана политическа чистка на кадри на ПП-ДБ от всички постове, които те заемат. Най-ясен е казусът със заместник-кметовете, за които се търсят под вола телета и други несъвместимости. Срещу Васил Терзиев - столичния кмет - се води пуническа война за три велоалеи, която ескалира до действително малоумното искане от страна на вътрешния министър Калин Стоянов велоалеите да се обрамчат с метални огради. Андрей Гюров - подуправител на БНБ - също беше нападнат за „несъвместимост“ от т.нар. антикорупционна комисия (КПКОНПИ), която изглежда пак влиза в модуса си на бухалка срещу неудобните. Съвместими с властта в България явно са само ГЕРБ и ДПС. Обаче пък те не искат да управляват заедно.
6) Уж ДПС направи най-силното си парламентарно представяне през последните години, а утвърдени политици – като Филиз Хюсменова, Рамадан Аталай и др. – почнаха да бъдат чистени за „слаб изборен резултат“ в техните райони. Явно новият лидер Пеевски се разправя с части от партийната си група, но и тук не е ясно каква е истинската причина. Може би това са хора, лоялни на предходното ръководство на Карадайъ? Може пък амбициите на Пеевски да са по-големи и той да търси сблъсък със самия Ахмед Доган. Второто не е много вероятно, но така или иначе ставащото в ДПС също е далеч от разумна дейност по съставяне на правителство.
Защо се случва всичко това и защо България пак ще ходи на избори?
Някой би казал, че Борисов има интерес от избори и желае да се пробва отново – този път с надежда да събере 80 депутата. Но това е малко вероятно – ГЕРБ е в низходяща тенденция и като нищо ще загуби още стотина-двеста хиляди избиратели на едни нови и още по-безсмислени избори. А и на какво да се надява Борисов? Да управлява с „Възраждане“ и „Величие“ тогава ли?
Истината, уви, е друга. Докато определени партии в България продължават да носят тежък корупционен багаж, договореностите между тях ще са неясни, нелогични и най-важното – непублични. Страховете и интересите на партийните лидери също не са стандартните страхове и интереси в една парламентарна демокрация. У нас един се страхува от независим съд и прокуратура, друг – че ще използват името му за далавери, за които той ще се окаже виновен в един момент, трети – че сега му е паднало да вземе всичко, каквото поиска и може да се мине с по-малко. Като се комбинира всичко това, може да се окаже, че правителство е невъзможно.
Но затова не е виновна парламентарната демокрация или изборната система. Представете си, че с толкова делегитимирани партии, някои от тях получат и изкуствен бонус, за да управляват: било то по гръцкия вариант или с някаква мажоритарна система. Колко дълго ще изкара едно управление, което не стига че носи корупционен багаж, но са му дали и изкуствено поощрение под формата на свръхпредставеност?
Какво означава отлагането на проблемите
Може би отново вървим към отлагане на проблемите за след още едни избори. Това отлагане само ги задълбочава обаче и е време всеки да си понесе отговорността. В крайна сметка членството в еврозоната изисква още усилия и то е възможност, която не бива да бъде пропускана. Тези, които се отказват от управленски усилия, дължат поне смислени публични обяснения защо го правят.