Божидар Чеков: Пепелянката Макрон

Всеки който е настъпвал змия знае, че докато не ѝ се смачка главата, тя се опитва да хапе. Това е образно казано поведението на френския президент след двата последователни провала на изборите за европарламент и първия тур на парламентарните избори във Франция. Вместо да се подчини на волята на избирателите, които изказаха недоволството си от неговата политика, след първия тур на парламентарните избори, той се извъртя на 180 градуса. Направи го двусмислено, както прави винаги. Макрон заяви - нито един глас не бива да отиде в полза на „Националния съюз“! Този негов призив противоречи на всички демократични принципи, които дават върховенство на VOX POPULI, или народната воля - над всичко останало.
Между „Националния сбор“ и „Народния фронт“ сблъсъкът е фронтален. Партията на Марин льо Пен, водена от Жордан Бардела например иска да ограничи драстично емигрантското нашествие. След одит на финансите на страната, да приложат строги мерки срещу социалните помощи и разхищения. Техните конкуренти от „Народния фронт“ обещават точно обратното – да отворят широко границите за всички нуждаещи се хуманитарно убежище. Да увеличат заплатите и да увеличат данъците на „богаташите“.
В настоящата политическа обстановка, в която „Националният сбор“ получи 34% на първия тур, е единствената партия способна да спечели абсолютно мнозинство с 289 депутатски места и да състави правителство, Макрон се изпречва пред победоносния ход на крайната десница и дава рамо на „левицата“.
За кой биха гласували избирателите, които евентуално се вслушат в неговата препоръка? Изборът е само един - „Народния фронт“. Тава е съвременната френска левица. Нейните знамена са повече алжирски и палестински, рядко червени. Причината е, че работническата класа изчезна, както изчезна и френската индустрия. Тя бе заменена от нов пролетариат съставен предимно от емигранти, деца и внуци на емигранти. Подобно на Съединените американски щати, в тази лесно манипулируема маса, се вляха голяма част от интелектуалните, привилегировани елити и ислямистки идеолози. Резултата е някаква революционна смес от антикапиталисти, троцкисти и отявлени ислямисти, за които престъпленията на Хамас, са израз на освободителна борба.
Още през нощта след първият тур на парламентарните изори, привържениците на „Народния фронт“ показаха на практика какво е мнението им към избирателната система и демокрацията като цяло. Центровете на Париж, Лион и Бордо бяха осветени от пламъците на пожари подпалени от тях. Нападнати бяха полицейски участъци, магазини и банкомати. Тази след изборна нощ е предвестник на следващата - тази на 7 юни, независимо кой спечели и кой губи.
Защо Макрон допуска грешка след грешка и тласка Франция към нови етнически сблъсъци, само на месец от Олимпийските игри? Злоба, нарцисизъм, жажда за отмъщение или всички тези пороци взети заедно.
Във настоящата френска безизходицата не всичко е мрачно. В политическата гора на двеста годишната демокрация се появи един млад мъж, чието спокойствие и увереност вдъхват доверие и надежда. Жордан Бардела син на италиански емигранти съзнава, че камбаните на Парижката Света Богородица – бият за него.