Да оставим ПП-ДБ да си решават как да реагират. За някого бил исторически моментът, но да ги предупредя, защото може да завърти ума на много хора, които да си помислят, че тази уникалност е само за тях и самонадценяването, е не по-малък проблем от самоподценяването.
Това коментира във "Фейсбук" Илиян Василев.
1. Дали с Пеевски, дали без него, задкулисието търси своя нов модел, който да награди над стария и да го направи приемлив, най-вече като оптика, за обществото. Доган няма да стане демократ, нито Радев, нито Борисов. Темата с "искреното сътрудничество" не върви. Както маслото и водата не могат да се смесят.
Да не стане както често досега - печелят се дребни тактически битки, а се губи стратегическата.
Знам, знам, ще ви кажат, че победата идва на малки стъпки. Това бе песента за 30 години преход - да имате усещането, че малките стъпки са довели до "победа".
2. Поради горните причини - задкулисието има нужда от време за да постави някой "аджамия" на власт, докато се реорганизират и намерят новата формула и новите лица. Трусът с Пеевски е огромен и ще им трябва време да постигнат ново съгласие, поне докато отлъчат Пеевски от "елита". Ако изобщо могат. Дори и да има съгласие по някакви промени с тях, те ще останат повърхностни и ще бъдат премахнати в момента в който се достигне до новия консенсус на дълбоката държава. Каквото става с конституционните промени. Истинската природа на тези хора се проявява в събитията в СОС - когато грабят колективно и с всичко, което имат като инструменти.
3. Сред демократичната общност винаги ще се намерят "мисионери", идеалисти, които за малко ще искат да сторят много, дори да се саможертват, без да съзнават, че не променят нищо съществено. Кооптирането в "елита" става неусетно. Простото упражняване на някаква власт е достатъчно за да обвърже по необратим начин, или поне по-начин, който след това ще произведе дискредитираща пропаганда.
За това - гледайте стратегическата победа, а не мимолетната политическа суетност, че си много важен и от теб зависи света.
Каквото има съм го казал на лидерите на ППДБ - факт е, че нещата станаха по-сложни с втория мандат, но само на пръв поглед.
Важната тема е как да се спечели максимално голям брой избиратели, а през тях депутати и власт. Само тогава промените могат да станат трайни и дълбоко съдържателни. Ако сравните двата пътя - пред договаряне при текущи позиции и при ново разпределение на силите след нови избори, с точните ходове - ще стигнете до решението.
Вие как мислите?