„Има много голяма степен на риск от военен конфликт. Смятам, че пропуските в началото на протестите доведоха до силно изостряне на кризата. Първо, закъснението на ЕС в оценката на събитията и втора, загубата на време от страна на опозицията. Тя трябваше много по-рано да влезе във властта”. Това коментира пред Нова телевизия журналистът Валери Тодоров.
По негови думи проблемите са били много и именно напредването на времето е позволило да се натрупат всички те наведнъж.
„Ясно е, че новата власт не легитимира всички процеси няма да може да управлява всички. Ако се повтори грешката от Оранжевата революция – една част от населението да остане извън политическата игра, това ще бъде един постоянен рецидив, който ще създава следващи рискови фактори”, допълни журналистът.
Според бившия ни посланик в Русия Илиян Василев наличието на чужди войски на територията на Крим и в някои части на Източна Украйна е „казус белли”, т.е. нарушен суверинитет.
„От гледна точка на Русия, в нейната доктрина има едно условие, което си позволява да интервинира зад граница. Това е защита на руските граждани. Това обаче е извън полето на международното право”, допълни Илиян Василев. Според него присъствието на въоръжени сили е само външния видим белег на конфронтация.
Калфин обясни, че държавата ни, като член на ЕС, е поставена в ситуация, в която трябва да балансира отношението си към конфликта Украйна – Русия. „Имаме проекти като „Южен поток“, например, който в момента е наникъде. Имаме от години желание на българския бизнес и на български фирми да се върнат обратно на руски пазари – това също би било затруднено. Това обаче са тежките форми, надявам се до там да не се стигне“ , коментира евродепутатът.
Ивайло Калфин е на мнение, че случващото се между Украйна и Русия е резултат от геополитическа война, на която, в крайна сметка, украинският народ е жертва. Повод обаче за конфликта дават и украинските властници, каза евродепутатът. „В 21 век не можеш да имаш отявлен национализъм тогава, когато става въпрос за упражняване на власт“, каза още Калфин и коментира, че новото държавното управление на Украйна е направило немалко, за да провокира развитието на конфликта. „Първо, ако погледнете хората във властта, включително и в силовите ведомства, това са хора, известни с ултранационалистическите си виждания в Украйна от години.“ В отговор на журналистически въпрос евродепутатът коментира, че не би стигнал до определението „фашизъм“ в случая, но смята за необосновано словосъчетанието „Украйна на украинците“. Той припомни, че в Украйна живеят 45 милиона души, а от тях 15 милиона са руснаци и други общности, включително и българи. „Първата работа на новата власт беше да отмени закона за регионалните езици – защо? Беше обяснено, че ще се направи чистка във всички специални структури в армията, че те ще бъдат освободени. Как очаквате, че след това армията да бъде лоялна към тези власти?“, каза Калфин.
Ивайло Калфин определи действията на Русия в създалата се ситуация като пресилени, в контекста на потенциалната заплаха срещу нея. И обясни, че в смисъла на международното право това е инвазия в друга държава. „Тук международното право трябва да бъде водещо и за двете страни“, категоричен е той. Калфин коментира, че случващото се в Украйна е в резултат от десетилетия на разкъсване на Украйна и украинското общество между Запада и Русия.
Калфин заяви, че е необходим незабавен политически диалог, в който да се включат представители на ЕС, Украйна и Русия. Целта е да се успокои населението на Украйна и да се обясни, че териториалната цялост няма да се засяга, обясни той.
Ивайло Калфин коментира, че при ситуация на задълбочаване на конфликта между Русия и Украйна и реален сблъсък на войски, боевете няма да се водят във военните бази, но по улиците на градовете. „Това, което трябва да направят всички страни в конфликта и спора е да седнат и да разискват мирно по основните въпроси и да успокоят населението, че няма да се стигне до въоръжен конфликт.“, каза той.
България при всички случаи ще трябва да заеме политическа позиция по случващото се в Украйна и то собствена позиция, а не просто да следва тази, изразена от ЕС или някоя от другите големи сили, категоричен е Ивайло Калфин.