Отидете към основна версия

3 013 78

През Тодор Живков и до днес - 80 години от 9 септември! Пред ФАКТИ говори Александър Тацов

  • тацов-
  • лександър-
  • комунизъм-
  • 9 септември-
  • тодор-
  • живков-
  • българия-
  • държава

Цялата работа е там, че в криза е самото обществото, а нацията се разпада, казва той

Снимка: Факти.бг
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Продължение…

- Датата 9 септември не носи еднозначно послание, но тя е фундаментална. Следват комунизъм, социализъм, а днес демокрация – това ли е логичният преход, който ни се наложи да извървим?
- „Комунизъм“ е идеологията – това е първата голяма ревизия на Марксизма от Ленин – „марксизма-ленинизма“, по принцип античовешка идеология, построена на неправилна псевдонаучна основа (доказано от историята с гигантския провал на Комунизма 1989-91; в периода 1918 – 1991 във всички комунистически страни и по света са убити между 100 и 140 млн. човека – на първо място е Китай, на следващото СССР… и т.н.). Докато „социализъм“ е стопанската система, построена на фалшива икономическа основа и противоречаща на основния инстинкт на човека – стремежът към щастие.
Така че ПРЕХОДЪТ е норма, т.е. възвръщане от ненормалното/антинаучно/античовешко, към нормалното - свободна демократична система и частна собственост/пазарно стопанство.

Въпреки че демокрацията у нас в момента е поизкривена, тя съществува.

А е изкривена поради господството в стопанството и администрацията на внуци и роднини на АБпФК. Така че преходът е не само логичен, но и естествен, както преходът между Каменната и Желязната епоха.

- За да стигнем днес по демократичен начин да „демонтираме“ паметници. Така ли се пише съвременна история?
- Зависи от паметниците. Комунистите премахнаха (унищожиха, взривиха, преместиха) 30 до 40% от паметниците на падналите във войните за национално освобождение и обединение и в национално-освободителното движение (в София беше унищожен най-големият от тези паметници). В Пиринско този процент достигна почти 100%, там рушаха дори и гробове (беше взривен Гробът на Тодор Александров).
За сметка на това комунистите издигнаха стотици паметници на свои „герои“. (През 70-те години на миналия век ЦК на БКП възлага на БАН и на Музея на революционното движение да пресметнат поименно броя на жертвите сред комунистите и левите земеделци, в периода между 1923 г. и 1944 г., т.е. за 21 години - т.н. „Бял терор“). Резултатите от извършеното мащабно изследване са публикувани в албум-справочник, озаглавен „Звезди във вековете“. Там излиза, че броят на жертвите е 4816. Има обаче една подробност: в това число са включени комунистически дейци, загинали за чужда политическа кауза – например, в Испания и другаде, в това

число и тези, които са избити по време на Сталиновите репресии в СССР, както и починали от болести, за които се твърди, че са настъпили вследствие на репресии от страна на врага.

Включително бяха издигнати десетки паметници и наименовани населени места и институции в памет на доказани национални предатели като ген. Радко Димитриев, ген. Владимир Заимов, доказаният родоостъпник Никола Вапцаров и т.н., както и на окупационната Червена армия, подкрепила завземането на властта от комунистите (1944 - 1947).
Така че идеята за премахването на паметниците на окупатори, убийци и предатели предизвика небивала реакция в редиците на ВНУЦИТЕ (на РОДНИНИ и КЛИЕНТИ на АБпФК). Това е обяснимо. Необяснима остава логиката за основанието, на база която протестират, след като дядовците и бащите им разрушиха национални паметници (по този показател България е единствена в СВЕТА). Защо например, разрушиха и паметник/ци на Хитлер, нали и това било история? Никаква логика няма тук! Историята се пише от факти, отразени в документи, а не от паметници! Паметниците не са история, а просто моментен поглед на част от обществото за дадено събитие, който може да се окаже съвсем различен в последващи епохи. От друга страна се очаква паметниците да не противоречат на обществения морал – да пропагандират убийства и човеконенавистна идеология…

- Власт не се дава, власт се взима… Нали така гласи историята. Днес – преди поредните извънредни избори, какво трябва да помним, когато говорим за държавно управление?
- Слава Богу, все пак у нас съществува изборна система, която не позволява „вземане на власт“. Каквото и да говорим, истината е, че страната е в криза, а новите избори изглежда няма да я прекратят. Защото „политическо блато“ чака нов Месия и докато не Го получи, кризата ще продължи… До следващия нов Месия, след което процедурата се повтаря.
Цялата работа е там, че в криза е самото обществото, а нацията се разпада. Спасява ни само това, че в днешно време - поради международни съглашения и съюзи, е много трудно една страна да бъде завоювана, както в предните векове на европейската история (например в момента, Русия не успява да завземе Украйна, което лесно можеше да стане преди 200 г.).
Въпреки това вече всички съседи разбраха нашето положение и започнаха да късат парчета от българската културна общност:
- сърбите създадоха граматика на „шопския/торлашки“ език и прокламират тази нова „нация“
- гърците създадоха „помашка“ нация и съответния език, канят се да регистрират гайдата като гръцки национален инструмент
- румънците отдавна присвояват част от българската история, да не говорим за северомакедонците

Нацията ни се разпада, демографската криза настъпва, моралът рухва, изучаването на историята (учителката на поколенията) се саботира от „червената професура“ (генерично свързана с АБпФК), героите са забравени/забранени/маргинализирани, предателите са възвеличени, чувството за национална малоценност се засилва. Средното интелектуално ниво на най-широкия слой от населението непрекъснато пада, същото се наблюдава и сред младото поколение, а особено притеснителен е този процес сред академичната младеж. От една страна нацията се мачка от Руската пета колона, а от другата – от проводниците на Неомарксизма (Културния марксизъм) у нас.

- Имахме дълго управление при Тодор Живков – заклеймено като престъпен режим, а после имахме най-дългото управление в прехода от Бойко Борисов. Какви са поуките…
- Режимът на Тодор Живков от една страна си е чисто комунистически - по образец на системата в СССР. Неговата продължителност (най-голямата в соцлагера) обаче се дължи на личните качества на самия Живков, който, противно на разпространеното мнение, е много опитен, хитър, интелигентен и гъвкав политик, със значителни актьорски заложби в политическата игра, особено при отношенията с лидерите на СССР…
Борисов се задържа на власт по сходни причини.

Той се оказа, така или иначе, единственият значителен политик в България.

Отрано разбра, че истинската реформа е изключително опасно дело, което ще коства кариерата (и партията) на извършителя. За сметка на това той се задоволяваше сам, „на ръчно управление“ да поправя текущите проблеми на институциите.

- На сградата на Народното събрание пише „Съединението прави силата“, а ДПС се раз-деля на две, БСП изключи лидера си, ГЕРБ седят настрани, а ПП-ДБ искат просто гласове. Къде остава съединението…
- Когато нацията се разпада, съединението е изключително трудно дело, почти невъзможно. Както казахме вече, българската нация е възможно и да не се възроди повече след удара, нанесен на 9 септември 1944-а. Обратното е възможно само и единствено, АКО се появи някаква общонационална идея, която да обедини преобладаващите слоеве на обществото.
------------------------
Александър Тацов е роден в София. Работил в ТУ- София (кат. Съпромат), а от 1995 г. като предприемач в областта на технологиите. Има дългогодишни проучвания в областта на националната и световна военно-политическа и културна история.

Поставете оценка:
Оценка 2.6 от 38 гласа.

Свързани новини