Александър Тацов пред ФАКТИ за 9 септември 1944-а: Държавата все още фактически се управлява от ВНУЦИТЕ на палачите

80 години от 9 септември 1944 година… Да честваме ли, да заклеймяваме ли, освободени ли сме, окупирани ли сме… Много и различни гледни точки. Датата и до днес разделя обществото. Пред ФАКТИ по темата говори Александър Тацов.

- Г-н Тацов, навършиха се 80 години от 9 септември 1944-а. Какво трябва да знаем и какво да помним за тази дата?
- През 1859-годишната си история (б.а. – говоря за толкова години, защото се базирам на известни вече исторически документи, че България като държава съществува от 165 година от Христа) България е получила няколко съдбоносни удари, отбелязани в писаната история:
-- Походите на Константин V срещу България (756 – 775);
-- Епопеята на Самуил (976 – 1018);
-- Катастрофата 1913 (Разгромът през 1913 предизвиква серия от верижни злощастни събития)
-- 1915 г. (Първа световна война)
-- 1918 г. (крах и бунтове, започва Гражданската война)
-- 1923 г. (преврат и леви/комунистически бунтове)
-- 1925 г. (атентат и „бял терор“)
-- 1941 г. (комунистически партизани – „шумкари“)
-- 1943 г. (смъртта на цар Борис и начало на кризата)
-- 1944 г. (превратът в полза на комунистите и СССР)
-- 1958 г. (край на антикомунистическото партизанско движение на „горяните“)
-- 1959 г. (Тодор Живков създава Кастата на Активен борец против фашизма и капитализма (АБпФК), измежду които се рекрутира по т.н. „номенклатурни списъци“ цялото управляващо съсловие на партията-държава)
-- 1989 г. (преврат срещу Тодор Живков и край на комунистическия режим)
-- 1990 година (започна преустройството на политическата и икономическа основа на страната, дирижирано от бившите комунистически управници – АБпФК)
И така да се върнем на Деветосептемврийския преврат 1944-а. Това е последният удар, който българската нация получава и от който може би и да не се поправи все още… Следват 42 години, в които България беше напълно изолирана от Европа и света, движеше се назад и встрани от световното развитие. Цялата държавна индустрия и национализирано земеделие бяха построени на пясъчните основи на вътрешната търговия в Съюза за икономическа взаимопомощ (СИВ) на не-икономически принципи.

Изчезна СИВ, изчезна и индустрията и „кооперираното“ селско стопанство.

Най-страшен беше моралният удар върху българската народопсихология. Появи се огромна ретроградна обществена прослойка, т. нар. „политическо блато“ – някъде около 30-40% от гласоподавателите. Това е една маса от обезверени хора, създадена още при социализЪма и възпроизвеждаща се по един привидно странен начин вече 4-5 поколения. Това са хора, в мнозинството си, още навремето отделени от частната си собственост върху средствата за производство и превърнати в пролетарии, зависещи от партията-държава. Те не вярват в собствените си възможности и чакат ДЪРЖАВАТА да ги „оправи“. Търсят МЕСИЯТА, който да ги заведе в Обетованата земя, където, както е известно, текат реки от мляко и мед. След като Го намерят, тръгват като овце след него, но скоро се разочароват, бързо Го разпват и търсят НОВИЯ Месия. Тази прослойка клати държавния кораб и стои в основата на кризата.

- Да си поговорим за преврата… Завземане на централната и местната власт в Царство България, организирано от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт (ОФ), за да се промени България…
- На 2 септември е образувано ново правителство от коалиция на основните опозиционни партии, начело с Константин Муравиев. На ОФ са предложени 4 места в този кабинет, но те отказват участие, готвейки се активно за военен преврат. На 5 септември правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа по изрично настояване на военния министър генерал Иван Маринов с мотива уж да се избегне германски удар срещу българските войски в Македония. Естествено, никой не подозира, че генералът е съветски агент и изпълнява задача…
Окончателното насрочване на преврата става в дома на Кимон Георгиев на 7 септември по време на заседание на стеснен състав на Националния комитет на Отечествения фронт. В 10 часа на същия ден е проведена среща на активисти на Военния съюз (Крум Лекарски, Кирил Станчев, Владимир Стойчев,Тодор Тошев, Христо Стойков, Стоян Трендафилов и други), ръководена от Дамян Велчев, на която се координират действията за извършване на преврата. Смята се, че част от присъстващите са агенти на СССР и на други сили. На следващата сутрин Добри Терпешев съобщава за решението пред Политбюро на Работническата партия (РПк).
Съставът на правителството на ОФ от 9 септември 1944 г. до 16 август 1945 г. включва Министерски съвет от 16 министри: ПК „Звено“ – 4, БЗНС – 4, БРСДП – 2, безпартийни (Димо Казасов, Петко Стоянов), БРП(к) – 4. Министър председател – Кимон Георгиев. Забележете, че от 16 министри (плюс министър председател) комунистите са само 4!

- И следват мракобесни закони...
- От 9 септември 1944 г. до 16 август 1945 г. правителството на ОФ, начело с Кимон Георгиев и поддържано от „демократичните партии“, приема редица закони в интерес на комунистите и окупационната Червена армия. На 30 септември 1944 г. МС приема единодушно законопроекта за „Наредба-закон за съдене от Народен съд …..“, изготвен от Министерството на правосъдието с министър Минчо Нейчев (комунист), включително и от некомунисти, съюзници на БРП(к) – земеделци на Никола Петков и социалдемократи, участващи в ОФ. На 8 септември 1946 г. второто правителство на Кимон Георгиев и опозицията (вкл. БЗНС) подкрепят референдума за републиката.

С това приключва колаборацията между бившите съюзници. Но Земеделците на Никола Петков и БРСДП остава да носят пълната политическа отговорност за приетите противоконституционни и антидемократични актове в периода 9 септември 1944 г. - 16 август 1945 г. и се явяват фактически съучастници в извършения геноцид срещу част от българския народ. На 12 септември 1944 е издадено Окръжно № 5 на ЦК на БРП(к): „… при съдействието на ОФ комитетите да се проведе решително и бързо прочистване на целокупния държавен апарат от всички злостни врагове на народа. Да се ликвидират енергично и твърдо оцелелите все още гнезда на фашистка съпротива“. Трайчо Костов, политически секретар на ЦК, коментира: „Чистката беше проведена от нашите изпълнителни тройки“.

На 13 септември 1944 г., ЦК на БРП(к) изпраща знаменития си доклад до Георги Димитров в Москва, където между другото се казва: „В първите дни на революцията стихийно бяха разчистени сметките с най-злостните врагове, попаднали в нашите ръце. Сега се вземат мерки с това да занимават съответните наказателни организации“.

С Окръжно №6 на ЦК на БРП(к), публикувана на 22 септември 1944 г., на местните комитети на ОФ се възлага задачата за съставяне списъци на обречените. Забележете, става въпрос за комитетите на ОФ, където са представени и „демократичните партии“. Няма сведения за тяхно несъгласие…

Вестник „Работническо дело“ изригва вулкан от кръвожадна и нечовешка злоба в знаменитата си уводната статия от 25 септември 1944 г. Тя е озаглавена „Отмъщение“.

В нея в пряк текст се нарежда на комунистите и членовете на ОФ (!): „Стреляйте точно, забивайте ножа по-дълбоко. Дръжте здраво пушките в ръце! Крачете смело срещу врага. Унищожавайте го безпощадно! Той не заслужава никаква милост – дори и оная към едно пребито куче.“

Омразата изригва. Такава, каквато не е запомнена от 500 години, напълно нелогична, безсмислена, с нищо неоправдана и наистина нечовешка. Това е тоталитарен геноцид. Започва безогледно избиване на всички политически противници от всички обществени прослойки, лични отмъщения и криминални грабежи.

Жертвите са застрелвани, душени, давени, клани, живи изгаряни в пещи, хвърляни от скалите (като например Черната скала при Чамкория), заравяли са ги в масови гробове (като например Голо бърдо край Радомир). Често пъти жертвите са принуждавани сами да изкопаят гробовете си, а понякога, поради немощ на нещастниците, били хвърляни полузаровени и месеци наред над земята стърчали я ръка, я крак.

Лобните места на комунистическите жертви в периода 1944-1946 г. в огромната си част не са известни, не са документирани и не са осветени по християнски. Смята се, че са над 500. По тази причина броят на жертвите не е уточнен и се смята, че е в широки граници: от 15 000 – 20 000 до 25 000 – 30 000. По разбираеми причини никой на държавно ниво не се е заемал с този проблем и така той вече 35 години се замита. Държавата все още фактически се управлява от ВНУЦИТЕ на палачите, които нямат интерес престъпленията на родствениците им да излязат наяве.

- И в невиждания кървав терор са избити хиляди хора...
- На първо място, според указанията, това са представители на интелигенцията и управляващите до 1944: учители, кметове, полицаи, висши офицери, търговци, адвокати, съдии, по-богати българи, членове на патриотични организации (легионери, бранници и т.н.), свещеници и други.

Непосредствените извършители на престъпленията са лумпени от комунистическите партизански банди, комунисти от бойните групи на БРП(к) и Работническия младежки съюз (РМС), както и членове на БРП(к) от средата на малобройната партийна интелигенция като Валери Петров, Анжел Вагенщайн, Стефан Продев и др. От пълномощници на руското НКВД, от криминални елементи, освободени от затворите и хора от утайката на обществото, жадни за мъст и примитивен реваншизъм (те са хиляди според сина на Руси Христозов – директор на Народната милиция и един от организаторите на убийствата).

В следващите 3-4 месеца след 9 септември 1944 година са извършени най-големите престъпления. Училища, затвори и казарми били препълнени с арестувани, към които били отправени абсурдни, а често пъти и безсмислени обвинения. След това обикновено идвала кодирана заповед от Центъра (София, х-л Славянска беседа, Щаб на Националната милиция): „Докарайте арестуваните в София!“ Това била паролата всички арестувани да бъдат избити.

Следва продължение…
------------------------
Александър Тацов е роден в София. Работил в ТУ- София (кат. Съпромат), а от 1995 г. като предприемач в областта на технологиите. Има дългогодишни проучвания в областта на националната и световна военно-политическа и културна история.