Икономиката не присъства в предизборното съревнование между кандидати и партии.
Това е стар феномен, последните предизборни програми и обсъждания със задълбочено внимание към икономически предизвикателства са от средата на 2005 година. Последните нововъведения в стопанската (или по-скоро бюджетната) политика са от 2011 г.
Това припомня във "Фейсбук" доцент д-р Красен Станчев.
Резултат от предизборния дебат на 2005 г. бе, първо, отхвърлянето на идеите на БСП за разпускане на финансовата дисциплина (копирани от тогава от унгарските социалисти и вече провалили се в самата Унгария), и, въвеждането на равен, лесен за плащане и относително нисък равен данък върху корпоративните (2007 г.) и личните доходи (2008 г.).
Третото положително развитие след изборите на онази година бе въвеждането на добре работеща защита на правата на кредиторите, при ефективна защита на длъжниците, с приемането на работещ и справедлив ГПК и приватизация на принудителното изпълнение по събиране на плащания.
През 2011 г., като поука от опита на рецесията (“кризата”) от 2008-2009 г., бяха осъзнати несъвършенствата на стандартите на ЕС фискално здраве. Затова България въведе по-строги правила за стабилност на публичните финанси: 2% от БВП бюджетен дефицит и 40% от БВП външен държавен дълг.
В резултат на тези промени:
- България излезе на първо място в света по достъп до външни спестявания (т.нар. преки чуждестранни инвестиции); през 2006-2008 г. 90 стотинки от всеки нов лев доход на хората в България идва от ПЧИ; заработилите тогава предприятия - приватизирани или с инвестиции “на зелена поляна” - през 2024 г. са принос между 30 и 35 стотинки от всеки лев доход.
- От 2000 г. досега личното богатство на българските граждани се е увеличило 12 пъти.
- Преди 15-тина години страната попадна в групата на 50-те най-свободни в икономическо отношение в страни света в света.
- Преди две години - този факт бе осъзнат по-рано тази година - България се класира за членство в клуба на “страните с високи доходи”.
- До 2020 г. публичните финанси на България са едни от най-здравите в ЕС и позволяват безболезнено покриване на разходите, предизвикани от големи грабителски начинания, каквито са случая КТБ (огромни бюджетни загуби през 2014 г.) и проектът АЕЦ - с разход по загубено арбитражно дело с Атомстройекспорт).
След 2021 г. всички тези постижения са под заплаха или вече е сигурно, че ще бъдат загубени.