Чуваме ли какво ни казват политическите партии… Нали сме в предизборна кампания… Пред ФАКТИ говори социологът Яница Петкова от „Галъп Интернешънъл Болкан“.
- Г-жо Петкова, почти сме преполовили предизборната кампания, а какви послания чуваме от партиите. Или май не чуваме такива?
- Изглежда ни вече, че кампанията някак минава между другото и спираме да обръщаме чак такова внимание, каквото сме обръщали при предишни такива кампании. Посланията ни се струват същите, темите, скандалите, проблемите, лицата. Няма и как да очакваме нещо друго, след като говорим за седми по ред парламентарни избори. Като включим към тях и другите избори, които се провеждаха в рамките на тези две-три години, нормално е погледът, с който се гледа на кампаниите, да е различен и не толкова съсредоточен. Това важи не само за избирателите, а и за политическите партии. Голяма част от тях наистина са изтощени. След като се намираме в една и съща ситуация, която изглежда много динамична от една гледна точка на скандали и конфликти между политическите партии, но в същото време изглежда и като застой, дори задълбочаване на криза. Кампанията си върви, но се забелязва, че няма чак толкова много дебати и участие на основните политически играчи нито по медиите, нито по някакъв друг начин. Острата конфронтация и черен ПР, граденето на червени линии, с което свързвахме предишните кампании, остават на заден план. Партиите видяха резултата от това. Но нов начин на комуникация, сякаш не им е присъщ.
Да не забравяме и факта, че партиите си имат и своите канали за комуникация и агитация – някъде не толкова демократични и не толкова легитимни. Дебатът в момента се върти именно около тези теми.
Прави ми впечатление, че се набляга и на сериозно
агитиране за гласуване в социалните мрежи. Това го правят особено малки партии, които обаче са доста активни – явно взели своя пример от предишните избори.
- Изследванията сочат ГЕРБ-СДС за първа политическа сила. И после какво…
- Ами, после ще видим. Общо взето, ако за първия по-скоро няма спор, то между втората и третата формация наистина е много малка разликата. Второто място ще зависи от кампанията, ще зависи от избирателната активност, ще зависи и от способността на двете сили, борещи се за него да мобилизират избирателите си. Ако про „Възраждане“ проблемът се крие в отговора на въпроса дали наистина са достигнали електоралния си потенциал, то при ПП-ДБ въпросът е наистина в неспособността да мобилизират резерва, който имаха пред 1-2 години.
Другото интересно за проследяване е какво ще се случи около бариерата от 4% за влизане в парламента. Защото там и поради ниската избирателна активност, и поради нарушения демократичен политически дебат от последните няколко години, избуяват нови политически сили, които се възползват. Така при очертаващата се ниска избирателна активност, бихме могли да имаме нови играчи в парламента.
- Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов иска политически премиер, а ПП-ДБ искат равно отдалечен. Къде ще е пресечна точка?
- Пресечната точка ще я видим след изборите – някъде 28 и 29 октомври. Или в седмиците след това. Към момента всеки е съсредоточен в своята собствена кампания. Темата за равно отдалечения премиер се коментира от доста време, но не и от основния очакван партньор - именно ГЕРБ. Те не могат да си позволят отново неуспех в излъчването на правителство. Отстъпването в полза на предложенията на ПП-ДБ пък крие риск от недоволство и критика от самите привърженици на партията. Нормално е в тези условия темата да се избягва в момента на кампанията. Така че очаквам тези разговори да започнат и да бъдат поставени на масата след изборите.
- ПП и ДБ ни представят две различни програми… Това какъв ход е…
- Не мисля, че това е целенасочен ход. По-скоро зад това прозират все по-видими различия между двете партниращи си сили в тази коалиция. Вижте, ясно е, че ПП и ДБ са принудени от обстоятелствата да бъдат заедно. Няма как да се явят поотделно, ако искат по някакъв начин да бъдат силни. А и голяма част от техните избиратели не биха искали такъв вариант. Видимо е във все по-голяма степен, че има търкане - както с това, че предлагат различни програми, така и с това, че отправят различни послания и различни идеи. Очевидно е и различното отношение на ПП и ДБ към потенциалното партньорство с ГЕРБ след изборите.
- Около 1,8 млн. избиратели се очакват за излязат на 27 октомври. Това е най-ниската избирателна активност откакто правим избори. Само протестен вот ли е това…
- Множество фактори допринасят за това нещо. На първо място бих откроила
това, че колкото пъти вече се даде някакъв мандат на политическите сили през последните три години да съставят нещо относително стабилно и продължително от избирателите, толкова пъти те не можаха да го осъществят. Противоречията между партиите не бяха толкова на идейно и политическо ниво, колкото на някакъв вид междуличностни конфликти и частен интерес, който застана на пътя им. Също така имаше и чисто политическа недалновидност, а това влияе и нарушава връзката на доверие между избирател и политически представител, между партия и общество и т.н. Самите политици говорят само на твърдите си ядра, на своите лични публики. Никой не се е старае да привлече нови симпатизанти, да разшири подкрепата си. Така че е нормално да се очаква ниска избирателна активност, която да е в рамките на това, което видяхме на предишните избори, или малко по-ниска. Вече казахме, че ниската избирателна активност ще доведе до един по-различни резултат, при който е възможно влизането на все по-малки политически парти.
- Това също означава и под 80 000 гласа, за да влезеш в парламента, а това сочи между 6 и 9 партии в парламента. Как се прави кабинет?
- Ще бъде трудно. Прогнозите на различните социологически агенции, показват, че шанс да влязат в новото
Народното събрание имат между 6 и 9 политически субекта. Ако са шест, управляваща коалиция може да се направи между две или три формации. Това е нещо, което вече сме гледали като вариант. Тези две или три формации трябва да са си взели поука. Поведението по време на кампанията показва това. Пряка конфронтация се избягва. В този смисъл може да станем свидетели и на всякакъв вид компромиси.
Ако са повече партии – 7, 8 или 9 и с оглед на ниската избирателна активност, ще е много трудно да се направи кабинет. Виждаме, че някои тези малки партии са наистина изключително активни по време на тази компания, а с тях в парламента ще бъде съвсем различно. Можем да станем свидетели на някакъв вид безпринципни компромиси, които обаче ще са мотивирани като наложителни, за да не отидем веднага на следващи избори. От друга страна също имаме възможност за прокарването на всякакъв вид нови интереси чрез нови играчи, които ще променят много отношенията в Народното събрание. Все пак има шанс, както и други колеги казват, за формирането на правителство в 51-то Народно събрание, което да е дори и временно, дори и с кратък хоризонт, но да има. След това може да има нови условия, които да наложат нови избори, за да се стимулира някакъв вид преформатиране на участниците във властта. На този етап - независимо дали са 6 или 9 партии, можем да очакваме опити от страна на големите политически партии в новото Народно събрание да се направи кабинет, както и нови потенциални партньорства.