Доц. д.н. Вилиян Кръстев
Дали „Всички пътища водят към Рим“, както гласи знаменитата крилата фраза, или това важи само за утъпканите, не се наемам доказвам. Но е безспорно, че Рим (на итал. Roma) е днешна „Мека“ за пътувания на милиони туристи от цял свят. И това си има своето обяснение – Рим е Центърът на Стария свят, Стожерът на Християнството, Люлката на Барока, Столицата на Италия…, за които свидетелстват духовната слава, тоновете културни натрупвания и първообразът на много архитектурни шедьоври. Те са главният „магнит“ за туристическите нашествия. Печè, валѝ, гърмѝ, трещѝ, напливът от туристи в Рим не знае що е сезонен, икономически или политически покой (ако не броим периода на Ковид пандемия).
Наред с навалицата от туристи обаче Рим е притегателен пункт и за хиляди бедни емигранти от мюсюлманска Африка и Азия, много от които в търсене на по-добро място под слънцето в крайна сметка се оказват на улицата. „На улицата“ в прекия смисъл на думата – тя е техен подслон, източник на храна и надежда за оцеляване. Средоточието на демографска маса без дом (i senzatetto) в Рим е толкова голямо, че се е превърнало в част от културния му ландшафт.
Живеещите на улицата хора са „окупирали“ тротоарите и площадите на градския център, така че едва ли може някой (дори и най-равнодушните) да ги изпусне от поглед. Едни лежат/спят направо на земята, други са постлали одеяла и картони, трети са „наели“ ниши в стените на сградите. Такава „културна картинка“ е характерна дори за търговския и архитектурния блясък на „Виа дел Корсо“, „Виа дей Кондотти“, „Виа Национале“, „Виа Витторио Вèнето“… А за преминаващите през площада на жп гара „Тèрмини“ е добре да имат под ръка противогаз или поне респираторна маска (но от типа FFP2, не хирургическа!), за да си гарантират физическа защита от талазите пропита смрад от изпражнения, остатъци от изгнила храна, мръсотия...
Ако не е архитектурният им контур, който да насочва (невинаги) погледа на туриста, много от улиците на Вечния град приличат на тези от градове на Третия свят. Улици със същите проблеми – бедност, мизерия, разложени отпадъци, опасност от зарази и престъпност. Улици на невъзможност за душевно спокойствие, а обратно – на несигурност, на бдителност, на напрежение и на чувство за съжаление към изпаднали на социалното дъно хора. Ако това е бъдещето на Рим, то той е приел образа на Романистан – град от развития свят, но с утежнени проблеми от социално (етническо, продоволствено, имотно, хигиенно) естество, характерни за развиващия се. Не знам за туристите, още по-малко за бедните емигранти клошари, но трайно увредената социокултурна среда в Рим си е чисто престъпление и обида за италианската нация.
Нестихващата към Европа имиграция, от която се множат хората без дом, е проблем не от вчера. Неговата дилема днес обаче засяга няколкостотин хиляди човешки живота в Италия и в нейната столица. При властваща социална дерегулация на неолибералния капитализъм, по правилата на който живеем, кой ще помогне на Романистан да си върне образа на Рим: Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка, Европейският комитет на регионите, Европейският съд, НАТО?
Печалните резултати от слабия пограничен контрол, а впоследствие и от циничната „търговия с мигранти“ в политиката на ЕС, са убедителен индикатор за безсилието, умората, а може би и… „залеза“ на Европа. Те намират пряко отражение в Романистан – нищета, гетоизиране, ислямизиране – с бавна и необратима загуба на идентичност…