Българският петрол

Преживяната от мен случка не е измислица. Аз никога не пиша „Научна фантастика“. По разбираеми причини имена няма да споменавам. Нито на града, нито на областта, още по-малко хотела. В страна в която убиват за 20 лева местоположението на случилото се не е от значение. Същото може да се случи и другаде.

Една седмица в планината, в хотел богат на басейни с минерална вода действа на организма, като сутрешната тръба в казармата. Водата дори и да съдържа сто облагородяващи организма минерали, не е достатъчна. Ние българите се гордеем с нашите извори, както се гордеехме с нашето розово масло. Земята обаче се върти, развиват се събития, променят се вкусове, които не зависят от нас. По-добре да ги предхождаме вместо да тичаме след тях. Хотела в който прекарах почивката си по принцип беше SPA. Оказа се, че е толкова SPA колкото беше навремето българското Шампанско – шампанско. За да влезна в най-топлото джакузи редовно чаках група прецъфтели украинки да се плицуркат до захлас. Кухнята сутрин рано, ако си между първите печелиш купичка кисело мляко. След 8ч оставаше само бяло тебеширено сирене и диня. Имаше и студени палачинки, които никой не пипаше. Сервитьорките явно бях студентки. Готвачите също - начинаещи. Богато меню обаче. Три страници с 4-5 вида меса. Джолан, Бут, Пържола, Кълка от пиле и пъстърва. По ловджийски, по балкански, по тракийски или по македонски. Да ти потекат лигите от четене. Опитах всички и спирах навреме, защото в хотела нямаше зъболекар. Месото твърдо като гьон, полято с един и същи винен сос! Не останах гладен - запълвах си стомаха с по два крема „Брюле“, в които „Брюле“ беше щипка кафена захар.

На тръгване, оставих ключа на рецепцията и тръгнах към изхода на хотела. Още на първата крачка бях принуден да спря, защото на стълбите пред мен, възрастен мъж с оскъдна бяла коса, превземаше с мъка стъпало след стъпало. Помагаше си със специален бастун, на края на който имаше каучуков триножник. Триножникът вероятно служеше за спирачка в случай на хлъзгава повърхност. Мъжът имаше благородна осанка и явно не желаеше помощ. А помощ веднага можеше да получи от шестима придружители, които го заобикаляха, по трима от всяка страна. Всички, включително и шофьора, бяха с бели ризи и черни панталони. Те образуваха вид шпалир около гостенина. Сигурен бях, че между тях имаше и медицински персонал, който в хотела липсваше. Всички говореха английски, а може би и друг език. През стъклото на входа забелязах дълга може би повече от 4 метра лимузина Мерцедес. Номерът ѝ беше румънски. Не ми беше много трудно да разбера, че посетителят е американски румънец, със сигурност - повече от милионер. Когато групата стигна до рецепцията, започна една безкрайна регистрация. Служителките на хотела прелистваха страниците паспорта му, попълваха фишове и ги поднасяха за подпис. Възрастният гост, подпрял се на бастуна, търпеливо изчакваше. Не знам кой трябва да каже на българските хотелиери, веднъж за винаги, че в Европа подобни хартиени регистрации няма!? На рецепцията туриста се легитимира и получава ключа. Време за губене няма.

Веднъж на тротоара с моя куфар, чух стъпки зад мен. Шофьорът ми се извини на френски и след като разтовари част от багажа, премести Мерцедеса за да мога да си доближа колата. Той вероятно знаеше, че хотела има паркинг, но едва ли знаеше, че няма пазач, няма камера за наблюдение, дори и врата, а имаше само вход. Две лимузини като неговата едва ли можеха да се разминат.

Пред възрастният милионер и обкръжението предстоеше друга неприятна изненада. Асансьорът беше тесен и бавен. Тяхната група щеше да влезе в конкуренция с другите почиващи, които по хавлии вече бяха образували опашка пред оскъдното транспортно средство.

Българският индустриален туризъм се провали. Да предлагаш нискотарифни „гълъбарници“, алкохол и дискотеки без да имаш собствени чартъри си обречен да сваляш цените. Преди всичко на персонала. Баламурниците обаче свършиха. Дори и тези от Непал избягаха.

Румънският милионер от Америка ми върна надеждата. Този задокеански турист е дошъл да ползува благодатта с която разполагаме. Типичен пример за най-добрата реклама – тази на „От уста на ухо“. Той би могъл да кацне с вертолет, ако разполагахме с площадка. Би могъл да купи хотела и да отвори зали за спорт, медицинско присъствие и лечебни масажи. Под негово ръководство, главният готвач щеше да обикаля масите на вечерящите и да се вслушва във впечатленията им. Хотела тогава щеше да стане реално SPA.

От далече виждам възмущението на социално слабите български граждани, подстрекавани от партия Възраждане. „Как така, нашите богатства да се ползуват от богати емигранти?!“ Моят отговор е искрени и ясен: Какво предпочитате, да бъдете приспивани от „левите идеи“ на Сергей Станишев, който ви излъга, че Плоският данък ще доведе чужди инвестиции, или да върнете обратно българските лекари, медицински сестри и готвачи, за развитието на качественият здравословен туризъм, от който се нуждаят всички западни богаташи? С промяна на данъчната система ползата от приходите ще стигне и до вас. Парите не падат от небето, те първо се изработват, а след това се разпределят. Освен това, не е нужно да имаш висше образование за да си разбрал, че милионите в България и на Запад не се печелят по същия начин! Разпределението им също е различно.

За да се стигне до петрол и газ се правят сондажи. Ползват се химикали и скъп човешки труд. Замърсява се природата за векове. България разполага с несметно богатство, за което няма нужда да копае. То е дадено на „тепсия“! Дори няма нужда от „Чужди инвестиции“, а от качествени чужди туристи. Паралии! Има ги.

И понеже по-горе споменах за турската и тунизийската конкуренция по отношение на Туризма, допълвам - Турция и Тунис са извън здравословния пазар на минералните гейзери. На този пазар България с нейните 225 находища и 500 извора е втора в Света, след Исландия. Ако вие сте застаряващ милионер, към страната с Полярен ден или Полярна нощ ли ще се насочите за възстановяване или към Балкана, където климата и минералната вода са познати още от Римско време?!