Ние сме склонни на компромиси, но другите не са. Дежа вю.
Ние поставяме ясна червена линия. Дежа вю.
Да сме отговорни евроатлантици. Дежа вю.
Това посочва в коментара си водещият на бТВ Светослав Иванов.
Повече от две години след всеки нов вот слушаме следното заклинание: "Трябва да има правителство. На всяка цена!". И това е дежа вю.
Малцина виждат изход от тази ситуация и май отиваме към осми избори, преди които има голяма вероятност да изпаднем в конституционна криза. В ситуация, в която няма избран парламентарен председател, Народното събрание дори не може да стартира, а президентът да завърти рулетката с мандатите.
Това Народно събрание не може дори да се разпусне, преди да се е конституирало. Да не говорим за приемането на бюджет или закони по Плана за възстановяване, които да помогнат на българската икономика в ключов момент.
Кои обаче са събитията, които могат да разбият стената на тази задънена улица?
Първо, всички изтеглят кандидатите си за председател на парламента и посочват нови личности с презумпцията, че те трябва да бъдат не ултимативни, а максимално компромисни.
Вероятността да се случи това е много малка заради радикализацията, на която сме свидетели в момента. По-скоро очаквайте още политически игри и ултиматуми, но събитията от следващата седмица ще ни покажат дали тази хипотеза е реалистична, или не.
Второ, Конституционният съд, който е с обновен от президентската квота състав, отменя и последните текстове от шестите поправки в Конституцията, които засягат правомощията на президента. Ако президентът има право отново да сформира служебен кабинет и да организира изборите, доверието в тях вероятно ще се увеличи заедно с избирателната активност.
Патовата ситуация, в която се намираме в момента, се дължи и на спорните текстове, за които много юристи предупреждаваха, че ще предизвикат конституционна криза. Точно това се случва в момента. Разбира се, ние не знаем кога КС би се произнесъл и дали би отменил поправките. Но вероятността това да се случи е доста висока. Дали това би променило парламентарното представителство на партиите обаче, е коренно различен въпрос. Но поне би елиминирало частично съмненията в честността на изборите.
Трето, на политическата сцена се появява нов играч, който е достатъчно силен, за да консолидира висок резултат, а не просто да раздроби и без това ниското парламентарно представителство. Но това може да се случи само при началото на социални процеси и масово недоволство, което в момента липсва.
По улиците е тихо, а горивото на всяка нова политическа ракета идва от шума по площадите. В този смисъл да се появи нов политически проект сега - вероятността е много малка. Освен ако не започне рязко икономическо пропадане, което предизвика масово недоволство.
Четвърто, правителство под външен натиск. Ако основният аргумент за "сглобката" между ГЕРБ, ПП-ДБ и публичното самоналагане на Пеевски беше началото на войната в Украйна, в момента се намираме в коренно различна ситуация.
В журналистиката и обществените науки има един термин - News Fatigue - крайна умора от тема, по която си поел много информация, която продължава дълго във времето. Тази умора се забелязва в целия западен свят, както и вътре в самата Украйна, където за първи път според "Галъп интернешънъл" хората, които желаят бърз мир и преговори са мнозинство - 52% от населението.
В допълнение, компрометирането на думата "евроатлантизъм" от българските политици, плюс пасивността на западните съюзници на България по борбата с корупцията и съдебна система, още повече забърза този процес у нас.