В последните дни станахме свидетели на две открити писма на служителите от Националната кардиологична болница. В тях те изразяват несъгласието си с предвиждани промени в структурата на лечебното заведение. Какво ще се случи и в какво финансово състояние е болницата… Пред ФАКТИ говори новият директор на Националната кардиологична болница (НКБ) д-р Красимир Джинсов.
- Д-р Джинсов, какво се случва в Националната кардиологична болница от ваша гледна точка, след като виждаме две открити писма на служители на болницата, в които се противопоставят на промените, които смятате да въведете…
- Заварих Националната кардиологична болница в лошо финансово състояние. Болницата има 10 милиона лева просрочени задължения, генерира загуби, декапитализирана е. Ако нещо не се промени, скоро можем да видим края на болницата. Краят на една институция с традиции, която в миналото е диктувала лечението на сърдечно-съдовите заболявания в страната. За да се измъкнем от ситуацията, за да стабилизираме болницата, е необходима промяна. Продължим ли по същия път – коловозът, в който статуквото е поставило болницата, неминуемо ще доведе до нейния крах. Това ли искаме, това ли искат поддръжниците на статуквото? За да излезем от коловоза и да поведем болницата по пътя на иновациите, ръководството излезе с предложение за разкриване на нови структури и дейности. Живеем в динамичен свят, всичко се променя, включително и здравеопазването в страната и Националната кардиологична болница трябва да влезе в крак с времето, ако иска да оцелее.
- Нека тук да уточним, че вие говорите за предложение за преструктуриране, защото според лекарите – никой не се подписва официално с името си под тези две писма до момента, това е решение…
- Решението ни за промяна в структурата води до предложение към екипа. Към момента нищо не е официализирано. Официалният документ, регламентиращ дейността на болницата, е разрешителното за лечебна дейност от 2013 година, което не е актуализирано оттогава. Ние ще тръгнем по законовия път да актуализираме това разрешително за дейност. Едва когато имаме одобрение от Министерството на здравеопазването, тези нови структури, които предлагаме, могат да станат факт. Както и колегите правилно са казали в писмата си, за да сработят новите структури, е необходимо да се изяснят много административни въпроси относно тяхното ситуиране и взаимодействие в болницата. Това е един дълъг процес. Тепърва ще започваме да говорим и да работим по него. Но е сигурно, че целта на новите структури е да се повиши капацитетът на болницата, качеството на оказваната медицинска помощ и удовлетворяване нуждите на пациентите. Не мога да разбера колегите, които застават срещу това и не могат да разбера защо вместо да си говорим през медиите, не седнем да си говорим очи в очи и да изберем най-добрия път за болницата. Резултатите до момента категорично показват – трябва да има реформа. Ако не се промени нищо, болницата ще загине. Предложението на ръководството е една начална стъпка за промяна. Ръководството на Клиниката по кардиология има най-много забележки към това предложение. Ние сме изискали анализ и мотивирано предложение от шефа на Клиниката по кардиология как да се подобри използването на легловия фонд, какви мерки ще предприеме за осигуряване на необходимите медицински кадри. Вместо да помислят по тези въпроси, си комуникираме чрез отворени писма и интервюта. Това не е конструктивно, не е градиво и всява хаос и напрежение в болницата.
- Има ли забрана лекарите да говорят и заради това да виждаме тези писма, подписани от колектива на болницата?
- Изнасянето на информация в медиите, която уронва престижа на болницата, е в разрез с трудовата етика и кодекса на труда и може да доведе до административни санкции. Според една стара заповед, медийните изяви на служителите на болницата, трябва да са съгласувани с ръководството. Дали това е причината или просто се страхуват да застанат с имената си зад написаното, не знам. Но, вижте, ние търсим решение. Необходим е конструктивен диалог с идеи и предложения, а не спекулации пуснати в публичното пространство. Трябва да седнем и да разпишем концепция, която е работеща, която ще повиши капацитета на болницата, ще гарантира най-добрите грижи за пациентите и ще повиши приходите. Така Националната кардиологична болница ще се разплати с кредиторите си и ще осигури на работещите възнагражденията, които заслужават.
- Едно от другите обвинения към вас е, че малко неочаквано идва всичко това. Едва ли не от днес за утре, а не е обсъждано преди това…
- Трябва да се върна към началото на разговора и пак да кажа, че това, за което си говорим в момента, е предложение за нови структури и дейности. Нека да е ясно. Още в първия месец от управлението ни се срещнахме с ръководителите на клиниките, като разгледахме представени от тях анализи на дейността им. На всички беше разяснено финансовото състояние на лечебното заведение и рискът от ликвидация, пред който е изправено. Дадохме им време да направят свои предложения за оптимизиране на диагностично-лечебния процес и подобряване на финансовия резултат на структурите, които ръководят, с наличните ресурси. Междувременно успяхме да защитим четири проекта за капиталови средства пред Министерството на здравеопазването, които са на обща стойност около 10 милиона лева. Чрез тях ще реновираме три клиники, както и ще оборудваме изцяло централната болнична стерилизация. Въведохме в експлоатация новия ядрено-магнитен резонанс на болницата и завършихме започнат от предишното ръководство проект. Договорихме сътрудничество с няколко факултета по обществено здраве и представихме болницата като атрактивен работодател и място за кариерно развитие пред новозавършващите специалисти по здравни грижи. Организирахме серия курсове за студенти по медицина и здравни грижи, за да могат да се запознаят с болницата и да я припознаят като място за своето кариерно развитие. Акредитирахме болницата като база за обучение по специалност „Педиатрични здравни грижи“, която в момента е обект на допълнително подпомагане по проект на Министерството на здравеопазването и ще даде стимул на медицинските сестри да изберат нашата болница.
Подготвихме и внесохме необходимите документи в Министерството на здравеопазването, за да кандидатстваме и за държавен заем, с който да изплатим просрочените задължения.
Проведохме разговори със Столична община и Министерството на здравеопазването и стартирахме процедура за отделяне на ДКЦ-6 в собствена сграда. Целта е възстановяване на интегритета на болницата в основната ни сграда, като по този начин ще се подобри пътят на пациентите и здравната услуга, която предлагаме. Направихме и още много други по-малки неща, които сега няма да изброявам. В това време обаче не получихме конкретни предложения от ръководителите на клиники. На събранията на Съвета на директорите, обсъждахме как да повишим приходите на лечебното заведение, възможностите за разкриване на нови дейности. Имаше различни идеи, които съобразихме с нормативната уредба и възможностите на болницата. Така се стигна до това предложение за изграждане на нови структури, но този процес отнема време и не става от днес за утре. Това, че е записано в правилника за вътрешния ред, не означава, че от утре колегите започват да работят по новата структура. Това няма как да стане. Очакваме диалог, за да подобрим работата на болницата.
- Как се справя болницата с кадровия проблем?
- В цялата страна в системата на здравеопазването има недостиг на специалисти по здравни грижи. Това, което правим като ръководство, е да сме в контакт с всички факултети по обществено здраве в страната и активно да промотираме болницата. Пускат се постоянно обяви за медицински сестри. Предлагаме добри условия. През миналия месец повишихме основните заплати на всички специалисти по здравни грижи, така че да направим болницата по-атрактивен работодател. Отговорността по набирането на медицински сестри за конкретни клиники и отделения се пада на ръководството именно на тези клиники и отделения. Всеки ръководител на клиника познава спецификите на работата в неговото звено и знае точно какви хора му трябват. Това им е вменено и като задължение в длъжностната характеристика - да предлагат назначаването и освобождаването на кадрите в клиниката. Те трябва да търсят активно медицински специалисти за попълване на екипите си, а не да прехвърлят топката на директора на болницата.
- От колко време са се натрупвали дълговете на болницата?
- Болницата е на минус от доста време, но в последните пет-шест години дълговете растат стремглаво нагоре. Основният разход е за заплати на служителите. За миналата година болницата е на загуба с повече от 5 милиона лева, което води и до увеличаване на задълженията. За тази година до момента болницата отново е на загуба, но с около 2 милиона. Ако сравним периода на управлението ни от юли до ноември тази година със същия период на миналата година ще видим, че сме успели да намалим загубата на лечебното заведение със 75 % - от почти 2 млн. лева за този период на 2023, до под половин милион за тази година. Но, все пак, болницата върви на загуба. Трябват промени, за да се повиши дейността и така да се повишат приходите, защото основният ни източник на финансиране е Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). А повишаването на дейността и съответно на приходите, зависи предимно от медицинските екипи. Тоест, колкото повече пациенти минат през болницата, толкова повече приходи ще има. Такава е реалността и спецификата на здравната система в България в момента и ние трябва да се съобразим с нея.