Бюджет с дефицит от 3% за тази година ще бъде внесен, но това не значи, че ще бъде изпълнен. Нещо повече, съмнявам се, че дефицита на начислена основа за миналата година ще бъде в тези рамки. Припомням за 1.2 млрд. лева за МРРБ, с които счетоводно бяха намалени разходите. Фонд сигурност на енергийната система свърши парите, докато само преди няколко години в него имаше милиарди. Но приемането в еврозоната е политически въпрос и това може да не окаже влияние.
Това коментира за "България он ер" Владислав Панев.
Еврозоната има своите предимства. Ще отпаднат разходите за превалутиране в банките, които са стотици милиони годишно. Ще бъде улеснен туризма. Ще отпадне валутния риск. Най-големият проблем според мен ще бъде разпищолването след приемането ни. Знаете, че често се държим като ученички пред Брюксел. Пишем доклади, отчитаме се. Ако сме в еврозоната обаче вече няма да имаме сериозен надзор за дефицити, инфлация и гръцкия сценарий може да се повтори. Виждаме какви са дефицитите във Франция, където спорят дали да е 7% или повече, както и в други държави. Помним и как дисциплината тук отиде на кино след влизането ни в ЕС през 2007 г. и натискът за реформи спря. Влязохме в период на безвремие, с антиреформаторски правителства и виждаме как администрацията се увеличава, а еврофондовете се управляват под всякаква критика.
Не очаквам добри новини за енергетиката от това правителство. Основният спор ще бъде дали да се краде от Белене или от нови блокове на АЕЦ Козлодуй. Защото разходите там ще бъдат десетки милиарди. Опитът на други държави показва, че бюджетът на ядрена централа винаги е с пъти над предвиденото. В същото време съседните ни държави инвестират здраво във ВЕИ мощности и в батерии. Гърция например, но не само. Ние източихме капитала на енергийните ни компании през пределните цени, срещу които аз бях единствения глас. Сега ще се чудим защо, когато палачинката се обърне и цените паднат, те ще изнемогват финансово. Ами защото когато бяха на печалба им взехме парите.