Защо в България всичко поскъпва? Разговор с Георги Ганев

Защо в България е толкова скъпо? Какви икономически мерки да очакваме от "Прогресивна България"? И какви мерки всъщност биха били нужни на България? Ивайло Нойзи Цветков разговаря с икономиста Георги Ганев.

Какви реални икономически мерки и действия очаквате от "Прогресивна България"? Защото заявките в програмата им са и леви, и десни, тип "за всекиго по нещо".

Георги Ганев: Това за момента е много трудно да се предвиди. Не толкова защото заявките им бяха разнопосочни преди изборите, а защото по всичко изглежда, че тази политическа сила е получила масовата си подкрепа от избиратели, които не формират дори бегло кохерентни нагласи по отношение на икономическите политики. И новото мнозинство неизбежно ще трябва да избира къде да отрази едни виждания и къде – други. Това вероятно ще става ситуативно, в силна зависимост от конкретика на обстоятелства, които сега едва ли могат да се предвидят. Но държа да напомня, че един от напълно недвусмислените и ясно заявени приоритети от тази сила в предизборната кампания беше за балансиран бюджет без пипане на данъчно-осигурителното облагане. Споменавам го като напомняне, не като очакване.

А какви мерки са нужни? Ако Вие бяхте министър на икономиката с пълна политическа подкрепа, какво бихте направили в няколко стъпки?

Георги Ганев: Да уточня, че никога в България аз не мога да бъда икономически министър с пълна политическа подкрепа, защото разбиранията ми за добра икономическа политика са крайно малцинствени. Но ако за целите на разговора загърбим тази невъзможност, нужните мерки се делят на две групи – незабавни и по-времеемки. В първата група попада балансиран бюджет, ограничаване (не и зануляване, но това е дълъг разговор) на ръста на заплатите в публичния сектор, начало на автентично подстригване на щатовете в администрацията – централна и местна. Възстановяване на общинската и ведомствената капиталови програми, като за общинската това ще се третира само като първа стъпка към определено ниво на фискална децентрализация.

Дългосрочните мерки включват реформи в наболели сектори. Например пенсионния – в посока значителна доминация на частния стълб и ползване на държавния разходопокривен фонд единствено като част от социалната политика – държавни пенсии само за тези, които без тях биха прекарали старините си в неприемливо строга бедност. Цялата социална политика да се реформира в посока на социалната помощ, в какъвто и да било вид, да се получава единствено и само от истински нуждаещи се и към забрана социалната политика да се прави през цени. Реформа в енергийния сектор в посока много повече конкуренция и пазарни механизми – например преминаване към либерализиран пазар на електричество за абсолютно всички потребители в първия възможен момент. Следващи стъпки към фискална децентрализация – преотстъпване на дялове от определени данъци, усилване на способността за собствени приходоизточници, например отдавна дължимото осъвременяване на данъчните оценки на недвижимата собственост. И много други реформи.

Защо дясното е правилно? С очевидната препратка към двойното значение на английската дума "right".

Георги Ганев: На теоретично ниво дясното е правилно, защото представлява най-доброто осъществимо съчетание между частни стимули и провеждане на общото благо, което общество от хомо сапиенси е изобщо в състояние да постигне. На емпирично ниво, дясното е правилно, защото само с дясно се замогва. Тази година отбелязваме 250 години от публикуването на "Богатството на народите" на Адам Смит. В едно от своите писма той дава проста и ясна рецепта: "Мир, лесни данъци и приемливо въздаване на справедливост". Нищо повече. Това е дясната рецепта. Тя е теоретично необорима и доказала се в реалния живот.

Как се прави разумна икономическа политика в страна, в която мнозинството, а и част от едрия бизнес, е зинало с човчици към държавата майка и писука оглушително "дай"?

Георги Ганев: Постепенно. Първо, полагане на усилия за създаване на такава среда, която облагодетелства конкурентите на зиналите човчици. Под "конкуренти" имам предвид стопански деятели, които възприемат житейска и предприемаческа стратегия на забогатяване чрез създаване, произвеждане на стойност за другите, а не чрез присвояване на вече създадена стойност. Тези производителни, съзидателни хора и предприемачи винаги са в състояние да постигнат много повече с много по-малко от онези със зиналите човчици. След което постепенно спиране на кранчетата към човчиците. Те ще протестират, саботират, опонират, но ако производителните стопански деятели имат ясна перспектива пред себе си, тази опозиция няма да може нито да определя дневния ред, нито да издържи дълго.

Има ли относително лесен отговор на въпроса "Защо всичко поскъпва“? Доколко става въпрос за спекула с цените, доколко причината е инфлацията и т.н. Отвъд "усещанията" и политиканстването.

Георги Ганев: Да, има изключително лесен, ясен и прост отговор на въпроса с поскъпването на всичко. Всичко поскъпва, защото държавата създава парична маса по-бързо, отколкото нараства реалното производство в икономиката. Да повторя: държавата създава инфлацията. Защо го прави е интересен вторичен въпрос, на който, с леко опростяване, краткият отговор е, че инфлационният данък, при сравнително умерени нива на инфлация, е политически най-удобният, най-уютният, най-скритият, с най-лесно избягване на отговорност – в сравнение с всички възможни данъци или с поемането на дълг. Бягането от отговорност от страна на създалите инфлация управляващи става с разни пропагандни митове, че инфлацията била резултат от алчни спекуланти.

Какво мислите за олевяването, което наблюдаваме напоследък в икономически смисъл (и мисъл)?

Георги Ганев: Мисля, че то става далеч не само в икономическата мисъл. Даже икономическата наука е може би мястото, където това олевяване става много по-късно и засега е в много по-малка степен, отколкото в останалите обществени науки. А цялостното олевяване на обществените науки е целенасочен проект, започнал почти веднага след Втората световна война (но в случая с Беатрис и Сидни Уеб и доста преди това). Става въпрос за целенасочено обединяване на марксистки постулати с идеите на фабианския социализъм – и двете от втората половина на 19 век. И двете тръгнали от добрата стара Англия. След което се появяват силно развити от набори континентални "мислители", особено френски. И винаги съществена част от този проект е просмукването на целия академичен свят – постепенно, полека, стъпка по стъпка, но непрекъснато, неотклонно, непоколебимо. Като Фабий срещу Ханибал. Никога пряка геройска битка. Винаги завземане на сантиметър по сантиметър, тихо и упорито. Хайек го забелязва почти веднага след Втората световна война, но икономистите, тогава предимно десни, подценяват процеса. Днес единствената възможна форма на дясното като способно да наложи дневен ред е под формата на десен популизъм. Иронията е, че единствено сред обикновените "хора от народа" изобщо някакви десни мисли и ценности са все още налични, че дори с видима подкрепа. "Елитът", "интелигенцията", "мислителите", с малки изключения, са в момента кауза пердута за дясното.

Да опитаме един смел средносрочен поглед в бъдещето: как ще се отрази навлизането на изкуствения интелект на трудовия пазар специално в България? Да не се върнем към левия Пол Лафарг и неговото "право да бъдеш мързелив"? Т.е. да работим ли здраво, както повелява Вазов, или падащата стойност на труда (неквалифицирания) все повече ще обезсмисля усилието?

Георги Ганев: В отговора на този въпрос се обръщам към уроците от миналото. Твърди се, че сега сме били минавали през фаза на "индустриалността" на обществата, която се определя като четвърта. Тези дефиниции и периодизации не са ми много убедителни, но в миналото всяка видима и осезаема новост е пораждала предсказания за смърт на работните места, унищожаване на труда, всякакви турбуленции и опасности. Обичайно в крайна сметка да, много работни места са унищожени, но още по-обичайно многократно повече и по-качествени и по-високодоходни работни места са създадени от същите тези новости. Може би се налага нарочно да си напомняме, че най-големият унищожител на работни места в края на 19 и началото на 20 век е автомобилът, а през втората половина на 20 век – компютърът. Така че и тук България не може да бъде обособена от останалия свят. Икономически България действително вече органично е част от света и изкуственият интелект ще унищожи работни места. Въз основа на знанието ми за миналото, той също така ще създаде много, много повече, по-разнообразни, по-доходни и по-производителни работни места. Въпрос на качество на предприемаческата среда е доколко всяко конкретно общество ще ограничи щетите и максимизира възможните ползи. Максимизирането на ползите няма как да стане без труд. В тази светлина не виждам спад в пределния продукт на труда, включително неквалифицирания, напротив – производителността и оттам остойностяването на труда вероятно, в реално изражение, ще се увеличи.

Как бихте обяснили сегашната ни икономическа ситуация и перспективи на един, да речем, 22-годишен българин?

Георги Ганев: Ще му опиша как стояха нещата, когато аз бях на 22. Бях на 22 през 1989-1990. Проваляща се планово-социалистическа, командно-административна икономика. Бързо амортизираща се капиталова база, без поддръжка и обновяване. Разпадащи се стопански връзки. Висока (вече в десетките проценти годишно) и обещаваща да става все по-висока инфлация. Луканова зима. Продоволствена криза в градовете. Бюджетни дефицити от 6, 8, 10 процента, с квази дефицитите – често над 15 процента от националния доход. Основен предприемачески проект: разграбване на държавната собственост. Държавен дълг, много по-голям от годишния национален доход и деноминиран във валута, върху която държавата няма контрол. Изключително силна – печелеща избори и пълни мнозинства – партия, чиято официално заявена цел е търсене на пътя към "правилния" социализъм. Тотална доминация на държавната собственост в икономиката, в медиите, в почти всички обществени механизми. Това бих разказал на един 22-годишен българин днес. Пък той да си прави сравненията, със сигурност по-добре от мен знае как вижда нещата днес от своята перспектива.