Германия е новият световен шампион по футбол. Германците безспорно показаха най-добрия футбол на този Мондиал, като триумфът им бе напълно логичен и няма кой да оспори тяхното място на върха на световния футбол.
И до утре можем да се възхищаваме на германския стил на игра, представляващ микс между испанското тики-така и типично немския директен футбол. Това, което обаче трябва да забележим е, че немското злато е продукт на един изключително дългосрочен план, превърнал Германия в най-голямата люпилня на футболни таланти. Този план измени цялостното лице на немския футбол. До скоро германците бяха известни като силови бойци на терена, които без излишен блясък, а с физика и голямо себераздаване печелиха своите титли и триумфи. Днес Германия разполага с едни от най-добрите плеймейкъри и техничари в света. Едва ли до скоро някой е можел да си представи, че играчи като Кроос, Йозил, Гьотце
и Ройс биха могли да играят за маншафта, но ето, че това се случи.
Всичко стартира с подготовката за Мондиал 2006 г. Тогавашният треньор Юрген Клинсман въведе един изцяло различен стил на игра за германските играчи. Германия започна да изгражда един изключително комбинативен начин на игра, плавно преливащ от защита в нападение. Цялата нация критикуваше Клинсман за изневеряването на класическото лице на бундестима, но той твърдо отстояваше своите идеи. Германия бе разочарована, след като достигна само до третото място на своя домашен Мондиал, но основата вече беше положена, а новия треньор Льоаким Льов бе готов да надгражда.
Успехът се корени и в развитието на Бундеслигата. Изведнъж немското първенство спря големия брой на скъпи чуждестранни звезди и започна да залага на собствените школи. Това се отрази на маркетинговия блясък на шампионата. Определено е трудно да се бориш за спонсори с английското и испанското първенство, в чиито редици греят имена като Меси, Роналдо, Суарес, Фабрегас и Неймар Германците пожертваха блясъка на своя шампионат, за да могат да произвеждат собствени звезди. На това се дължат и незадоволителните резултати на германските отбори в евротурнирите между 2005 и 2009 г. Големи трансфери вече се правиха рядко, а вниманието падаше върху развитието на школите.
Големите фактори за германския успех са два и те се казват Байерн Мюнхен и Борусия Дортмунд. С времето Байерн даде път на имена като Швайнщайгер и Филип Лам. През 2009 г. пък Луис Ван Гаал шокира много хора, решавайки че основни фигури в неговия отбор ще бъдат двайсетгодишните тогава Томас Мюлер и Тони Кроос. Тези четиримата поставиха основата на новия златен период на Байерн Мюхнен. Баварците трябваше да преглътнат няколко години на суша от към трофеи и дори некласиране за Шампионската лига, но наложиха продуктите на своята школа. В резултат на това между 2010 и 2013 г. те изиграха три финала на Шампионската лига и спечелиха един трофей от турнира. Байерн създаде един изключително класен отбор, в който звезди може да са французинът Рибери и холандецът Робен, но чиято основа е съставена от собствени юноши. Цели шестима от тези юноши спечелиха световната титла за Германия преди два дни.
Борусия Дортмунд пък започна своя възход след идването на треньора Юрген Клоп през 2008 г. Тогава отборът от Вестфалия беше на ръба на фалита, след финансов колапс, причинен от серия скъпи трансфери на чужденци и незадоволителни резултати. Клоп промени тази практика. Той започна да разчита на плодовете от клубната академия. Лудият германец обикаляше като пчеличка из юношеските мачове на другите германски отбори и да обира каквото е излишно или каквото може да се купи за приемлива цена. Борусия не купуваше скъпи чужденци, а правеше премерени трансфери на чуждестранни таланти, които имат потенциала да бъдат доразвити. В резултат на това Борусия създаде футболисти като Гьотце, Хумелс, Ройс и Шмелцер. След две преходни години отбора на Юрген Клоп достигна до две титли на Германия и един финал на Шампионската лига през 2013 г. Между другото този финал осребри цялата германска стратегия на клубно ниво, след като два немски тима се срещнаха в битка за престола на Европа. Точно Байерн и Борусия създадоха този голям национален отбор на Германия, превръщайки се в люпилни за таланти.
Няма човек, който да оспори, че германската методика за подготовка на млади футболисти е най-резултатната в света. Чрез нея, даден футболист, дори да не е супер талант, може да усвои умения, които да му осигурят прилична кариера за в бъдеще. Голям фактор е и политиката за натурализиране на футболисти с чуждестранни корени. Германците се постараха да поставят възможно най-добрите условия на децата на турските, полските и африкански емигранти, придърпвайки ги към каузата на германския футбол, по начин, по който никой друг тим не успява. Благодарение на това в бундестима блестят имената на родените в Полша Клозе и Подолски. Същото може да се каже за сина турски емигрант Йозил и сина на тунизийски емигрант Кедира. Към това число спада и синът на емигранти от Гана Джером Боатенг. Всички те са предпочели да защитават германските цветове, като са били дръпнати в националния отбор на съвсем крехка възраст. Германците не проявиха етнически предубеждения и благодарение на това сега са най-силния отбор на света, съставен от огромен брой натурализирани германци.
Повратният момент беше Световното първенство в ЮАР през 2010 г. Тогава Йоаким Льов отиде на Мондиала с една изключително млада и неопитна Германия. Основни единици в онзи отбор бяха 21-годишният Томас Мюлер, 23-годишният Сами Кедира, 21-годишният Месут Йозил, 20-годишният Тони Кроос и 24-годишният Мануел Нойер. Тези момчета достигнаха до третото място на Мондиала през 2010 г., като по пътя им към титлата ги спъна звездната Испания, която в последствие спечели и световната титла. Още там обаче се видя основата на бъдещия супер отбор, след като Мюлер стана голмайстор на първенството, а Нойер най-добър вратар. Останалото е история. Неизвестните до тогава Йозил и Кедира напуснаха своите Вердер Бремен и Щутгарт, за да заиграят в Реал Мадрид. Нойер постепенно се превърна в най-добрия вратар в света, а Мюлер стана водещият реализатор на Байерн Мюнхен. На този отбор бяха нужни 4 години за да узрее, но ето, че вече държи в ръцете си световната титла. Титла, за която своя дан даде всеки един германски отбор. Щутгарт даде Кедира, Вердер Бремен – Йозил, Шалке 04 – Нойер, Хановер 96 – Мертезакер и Байер Леверкузен – Шурле. Цялостната стратегия на германския футбол проработи по префектен начин, създавайки истинско златно поколение.
Всичко е ясно. Бундеслигата трябваше да се лиши от своя блясък и изтърпи няколко слаби години, за да могат отборите в нея да произведат новите звезди на германския футбол. Вече рядко може да чуете за бомбастични трансфери в Германия. Там всичко е ясно. Произвеждаш свои кадри, купуваш обещаващи чужденци и развиваш таланти. Началото е трудно, опаковката на първенството не е толкова бляскава, но резултатите са прекрасни. Непрестанен приток от млади таланти, силни местни школи и прекрасен национален отбор. Днес Германия е световен шампион, Мирослав Клозе е рекордьор по отбелязани голове на Мондиали, Мануел Нойер е най-добрият вратар в света, а 24-годишният Томас Мюлер има 10 гола на Световни първенства и всички виждат в негово лице следващия най-добър реализатор. Германските клубни отбори са най-финансово стабилните в света, а през миналата година Бундеслигата сключи договор за телевизионно излъчване на мачове в Азия, Латинска и Северна Америка на годишна стойност от 150 млн. евро. В успеха на Германия няма нищо случайно. Той е продукт на дългосрочна стратегия за развитие на младите таланти, клубна политика на местните отбори и симбиоза между национален и клубен футбол.