През последните четири години Ювентус бе без конкуренция в италианското първенство, печелейки титлата със самочувствие и финес. И ако през първата Милан можеше да подхлъзне „старата госпожа“, то през следващите нямаше кой да го направи.
Сега – за първи път от много време насам – тронът на „бианконерите“ е разклатен и няма изявен фаворит за скудетото. Ала привидно!
Юве започна слабо сезона. Да, Интер е първи във временното класиране – с преднина от шест точки пред торинци. Но разликата се стопява със скоростта на светлината.
„Нерадзурите“ печелят, но на моменти го правят само с „мускули“. Няма я тази увереност, която бе присъща на Юве на Конте и Алегри през миналия сезон.
Това никак не омаловажава работата на Роберто Манчини, който съкрати разликата на Апенините. Но за да станеш шампион на Италия, са нужни постоянство и пак постоянство. Времето, в което Интер ще започне да губи точки, е близо. А начинът, по който ще се справи с тези моменти на колебание, е от решаващо значение за амбициите на тима да вдигне скудетото.
Интер е отборът с най-малко допуснати голове в Серия А – само девет. На това се дължи и устрема на отбора. Въпросът е докога ще продължи инерцията на „нерадзурите“?
Днес Интер приема Лацио е от съществено значение да завърши календарната година с победа. През лятото тимът от Милано хвърли над 60 милиона евро на за трансфери, но зимният прозорец също ще бъде от решаващо значение за крайния изход от маратона.
За ужас на отборите в Италия, Ювентус набира скорост – светкавично. Торинци са с шест поредни победи в калчото, а в тима цари хармония. Алегри напипа ритъма на игра, който бе нарушен след напускането на триото Пирло, Видал и Тевес.
Пауло Дибала вече има осем гола на сметката си, а Манджукич е в страхотна форма. За капак защитата подобри представянето си и напомни за изминалите години. А титлата в Италия се печели с желязна защита!
През втория полусезон Юве ще е домакин в двубоите с преки конкуренти – Рома, Наполи, Интер, Лацио.
Нека хвърлим един поглед и към тях. Наполи – с нов треньор от този сезон – играе атрактивен футбол, напада безпощадно. Наред с това, обаче, е колеблив в отбрана, което коства много точки на неаполитанците – красноречив пример са трите допуснати гола от Болоня на 6 декември. Наполи има сили да се бори за първото място, но трябва да обмисли поведението си на терена в определени моменти и да загърби „тоталния“ неаполитански футбол.
Фиорентина е приятната изненада през този сезон. Пауло Соуса за отрицателно време наложи идеите си и вдъхна увереност на играчите. Никола Калинич има девет гола от началото на сезона и е един от козовете в ръкава на португалеца.
Рома сякаш изживява дежавю. Серия от победи, последвана от серия от загуби и равенства, която сякаш няма край. Непостоянството на „вълците“ бе и причината през миналия сезон Юве да дръпне в класирането и в крайна сметка да финишира на 17 точки пред тях. Столът на Руди Гарсия се клати след отпадането от Копа Италия на осминафиналите и колебливите игри в Шампионската лига.
В последния мач за годината Рома приема Дженоа и всичко – различно от победа тук – може да означава „Ариведерчи, Гарсия!“.
Милан и Лацио все още не са дорасли да се борят за титлата и за тях ще е успех да се класират в Европа догодина.
На хартия конкуренти много – на теория, само един. Няма сила, която да спре Ювентус, ако тимът набере скорост. А това се случи. Интер, Фиорентина и Наполи се нуждаят от постоянство през втория полусезон, защото противното е равносилно на „Ариведерчи, скудето!“.