Коментар на Виктор Кирков във "Фейсбук"
В шахмата, пат е ситуация, в която играчът на ход не може да извърши никакъв позволен ход, но царят му не е под шах. На практика това е положението, в което „Левски“ беше поставен от бившия си собственик Васил Божков и настоящия Бойко Борисов.
Водевилът около собствеността на футболния клуб, който беше топ новина на деня вчера, в крайна сметка изглежда се разви по най-добрия начин за сините, макар да беше окачествен от фенове и медии като гавра с „отбора на народа“.
Ходът на Божков беше гениален и по този начин той реши едновременно проблемите на „Левски“ и нанесе непоправими политически щети на своя опонент Борисов.
Посредством инструмента „джиро“ вчера акциите на клуба от „Герена“ бяха прехвърлени на министър-председателя на България. Всеки, който е грамотен и прочете Търговския закон, ще бъде наясно, че именно Борисов е новият собственик на „Левски“, с условието, че до вписването му в книгата на поименните акционери, на практика това действие не оказва никакво правно влияние върху дружеството.
Какви са следствията от джиросването:
1. „Левски“ вече не е собственост на обвиняем, а на най-влиятелния човек в държавата, което рязко повишава интереса на потенциални спонсори, рекламодатели и дарители към клуба. Да, клубът няма никакъв финансов ресурс, но едва ли министър-председателят би позволил обявяването в несъстоятелност да се случи, докато той е собственик, особено в предизборна година;
2. „Левски“ не е зависим от собственици с непредсказуемо поведение и на практика добре работещото оперативно управление на клуба би трябвало да продължи дейността си до евентуална нова смяна на собствеността.
Само припомням, че съществуваше вариант "отбора на народа" да бъде притежание на Тити Папазов, който не даде никакви финансови гаранции за бъдещето на сините, или пък акциите да бъдат джиросани на самото дружество и така да бъдат обезсилени за максимум 3 години, ако през това време не бъдат прехвърлени на нов собственик.
В този период на практика „Левски“ щеше да бъде управляван от феновете, защото вторият по големина акционер в дружеството е Тръст „Синя България“, който държи 10% от акциите на клуба. Останалите 3.3% от ценните книжа са разпределени между дребни акционери. Единственото неудобство е, че прокуристът, който подписва всичко съвместно с изпълнителния директор Павел Колев, и повечето от членовете на надзорния и управителния съвет са пряко свързани с бившия собственик Васил Божков и това много трудно може да се промени в кратки срокове;
3. След Томас Лафчис собствеността в „Левски“ винаги е била свързана с политико-икономически интереси. В последните години Бойко Борисов многократно е участвал пряко и косвено в нейната смяна, като на два пъти клубът принадлежеше на близки до него хора – Иво Тонев и Христо Йовов. Сега министър-председателят няма да е в сянка и няма начин да неглижира състоянието на „Левски“.
Най-логичната стъпка е Бойко Борисов да се отърве от акциите, джиросвайки ги на името на клуба. Но докато отказва да ги приеме от Божков, „Левски“ е в патова ситуация, от която все пак трупа точки и се измъква от сигурна загуба (обявяване в несъстоятелност). Не зная дали бившият собственик на сините е виновен по повдигнатите му обвинения, но зная, че не случайно беше президент на шахматната федерация…