Кубрат и Тервел Пулеви се завърнаха в България след над едноседмичния си престой в Лондон за дългоочаквания двубой между Кобрата и Антъни Джошуа за три от четирите световни титли в тежка категория.
Както е известно, за съжаление, българският претендент бе нокаутиран в деветия рунд, а сега сподели първите си думи на родна земя след битката в зала "Уембли". Сред посрещачите имаше и гайдари в народни носии.
"Аз все едно съм победил, такова посрещане получавам. Доста топло посрещане, доста топло. Чак такова не очаквах. В крайна сметка това е загуба и не очаквах такова посрещане, но е важно, защото при мач за световна титла е нормално да има интерес. Яд ме е, че не победих, защото казвам, че искам да победя заради народа и това е наистина вярно.
Може би и подготовката попречи, тя не беше на ниво. Не ми се коментира и не искам да се оправдавам, не обичам. Има поговорка: "Тарикат мъж не писка". Загубата си е моя, това е един спорт, просто спорт. Ако бях по-добре подготвен, щях да победя. Можеше много неща да направя, видяхте колко го беше страх от мене - на пресконференцията и на мача. Имаше сериозни притеснения, може би не страх на мача, хайде така да кажем. Беше ги страх за самия бокс, самата игра.
Ръкавиците са малки и един удар можеше да реши двубоя, от това се страхуваха, страхуваха се от Кубрат Пулев. Щом не съм победил, не съм се възползвал от слабостите му, и двамата имахме слабости, всеки има. Естествено, може да ме е яд за много дребни неща. Може би трябваше да съм по-агресивен, но в България има много специалисти на бокс и футбол, и всякакви теми. Един-единствен удар решава всичко.
Няма да се оправдавам, печелим, губим, в спорта има и малшанс. Нека си отпочинем, да се приберем, да хапна някаква хубава риба. Чисто боксово ако имаше вариант да ми даде реванш, щеше да е много интересно. Малко вероятно е, но не е изключено.
Боксьори колкото искаме, но иначе едва ли ще стане с този реванш. Със сигурност ще се откажа някой ден, но не е близко. Падам и ставам, няма проблем, здрава българска глава. Докато мърдам, се надявам.
Поведението ми на кантара беше уникално, супер. Отидох там, в неговия дом, с неговата публика.
Глупости са, че са свършили билетите за една минута, знаем как стават нещата. Не бяха допуснати български журналисти, до последно воювах за това. Чухте какви думи употребява той към мен, аз повтарях "респект". Какво трябваше да казвам, чудя се на хората. Съжалявам, че нашата нация не е толкова боксова, но тези неща са напълно нормални в бойните спортове. Който не е присъствал, той не знае, критикуват хора, които не са запознати. Аз нито една лоша дума не казах, той ме докосваше, аз му казвах: "Не ме пипай". Използва една дума, която аз не бих казал, ако съм шампион и някой идва при мен. Но приемам, че аз съм виновен, обичам да съм виновен, поемам цялата вина.
Нямаше чак психоатаки, но имаше едно потискане, например, завряха ме в някаква малка съблекалня. Не че това е повлияло на изхода на мача. Вината, че не победих, е изцяло моя и в моята подготовка. Лондончани ме приеха както тук, а и там има много българи. Тук всичко си е много по-хубаво, не оценяваме какво имаме. Милиарди да ми дават, няма да отида в Лондон да живея, толкова е мрачно.
Медиите там бяха много мили с мен, радваха се, оценяваха цялата идея за мен какъв е този мач. Беше една мечта за мен, за други хора е много различно. Всичко е възможно, може и трети мач за световната титла да има. Като става въпрос за много пари и много титли, игрите не са малки и всичко е възможно.
Научих и хубави, и малко не толкова хубави неща от престоя в Лондон. Седя зад думите и действията си и не се срамувам от нищо. Няма да се оправдавам, загубата си е моя. Направихме каквото можахме, така преценихме. Щеше да ме е повече яд, ако бях отказал мача заради някакви неща. Със сигурност направихме голямо впечатление на английските медии и на тези, които се интересуват от бокс.
И да падам, ставам, изтупвам се и продължавам, няма да се отчая, при мен такива неща няма. Духът ми е много над тези неща - един десен прав или ляво кроше. И днес съм готов за нов мач, щастлив и позитивен съм. Яд ме е и усещам, че ще ме е яд занапред. Поздрави на цяла България и на всички, които ме подкрепяха и мечтаеха за победата. Обичам ги от сърце и душа, има уникални хора и трябва да се концентрираме върху тях, те ще дърпат държавата напред, те вярват в хубаво бъдеще", каза Кубрат при завръщането си.