Положителните явления в българския спорт не са чак толкова много, но за радост все пак има такива и едно от тях със сигурност е БК Спортист 1959 Своге. Със скромно финансиране от Община Своге баскетболистите, водени от играещия старши треньор Емил Горанов, правят истински чудеса на паркета в мачовете от Б групата на българския баскетбол. Към момента с 11 победи и 1 загуба те са лидери в класирането на Западната Б група, в която се състезават 15 отбора. Освен това, свогенският клуб жъне победи и в турнира за Купата на България на отборите от Б група.
За да ни разкаже повече за пътя към успеха, трудностите и амбициите за бъдещето на Спортист 1959 Своге, от ФАКТИ се свързахме с играещия старши треньор на клуба - Емил Горанов. С него проведохме откровен и приятен разговор, като повече можете да научите в следващите редове:
- Г-н Горанов, на какво да отдадем страхотното представяне на Спортист 1959 Своге в Б групата на родния баскетбол?
- Най-вече на селекцията най-вероятно, на това, което направихме като отбор вътре, заедно със Симеон Ценов. С него лятото се заехме с тази задача, двамата сме селектирали хората. Общо взето всички са с доста добро баскетболно ниво като играчи преди това в професионални лиги. Повечето от тях. Имаме и момчета, които са играли в колежи в Америка . Така се случи, че бяха свободни, приеха и са при нас.
- Забелязах, разглеждайки състава Ви, че имате и опитни, и по-млади момчета. Това с определена мисъл ли е направено или се е получило случайно?
- Гледахме общо взето да вземем хора, които да ни вършат работа. Не сме търсили да има млади и опитни. За мен това са клишета, като каже някой: ''Трябва да съберем млади с опитни, да трупат опит''. Не. Има млади отбори с млади играчи, които за мен е по-добре да се сблъскат сами с по-силните, отколкото да не играят толкова, или да играят по-малко.
- Имате и чужденец в отбора. Трудно ли беше да го привлечете?
- Не. Ние с него играехме в един отбор в една друга лига, която е извън системата на БФБ. Говорихме с него, човекът е много запален по баскетбола, това му е животът общо взето. В момента играе в три отбора реално.
- Той американец, нали така?
- Да, американец е Джими Хънт. Та, съгласи се, не беше никак трудно. Според мен не очакваше да е такова нивото, но доста се е запалил в интерес на истината.
- В играта сте и за Купата. Мечтаете ли за нещо голямо или просто се наслаждавате на това, че вървите напред?
- След като взехме вече и последния ни нов играч, който е Иван Тилев, мисля, че трябва да играем минимум финал. Така го виждам аз. Защо пък и да не спечелим? Искаме да я вземем в Своге, ако успеем да се справим със залата, защото имаме малки проблеми с нея. Искаме Final four да го направим в Своге и най-логично ще е да искаме да спечелим, разбира се. Важно уточнение е, че това е турнирът за Купата само на Б група. НБЛ са си отделно. Хубавото е, че е на всички региони. Б групата ни е разделена на четири региона и от всички региони можеше да се запишат отбори, което е по-интересно, за да можем да се срещнем, защото до края на сезона може и да не се срещнем.
- Какъв е проблемът със залата?
- Претърпява реконструкция. Тя беше стар салон по физическо, който е строен доста отдавна, амортизиран и т.н. Спечели се един проект към Министерството на образованието, направи се разширение, трибуни се сложиха и всичко се подмени. Когато обаче са разчертавали самата зала, конкретно долу игрището, са направили старите разчертания и това е проблем, заради който не можем да играем. Просто е половин метър по-късо и няма как да стане по официалните правила. Сега водим кореспонденция с хората, които са го правили. Те казаха, че ще го оправят. Мисля, че след това вече спокойно ще може да има мачове и при нас.
- А иначе в момента къде играете?
- Официални мачове се играят само в София. В две зали - в Триадица и Сейнт Джордж. Така е по регламент. Иначе в самия регламент на Лигата за всеки регион има водещ град, централен град и се играе там (т.е. в случая София), като може да има и изнесени кръгове за отборите, които не са от въпросния град. Условието е да са в радиус от 170 километра от него. Тези изнесени кръгове са по един на полусезон, като ние първият полусезон изпуснахме шанса и сега чакаме през втория полусезон евентуално да вземем един кръг. Така са и Балкан Ботевград (вторият им отбор), Правец също са извън София и там има по един кръг.
- Какви са краткосрочните и дългосрочните амбиции на клуба Ви?
- Краткосрочните, ако говорим за този сезон, като за начало искаме да влезем в плейофите, защото там влизат първите 8 отбора. След това докъдето стигнем, надявам се да влезем в тройката. В НБЛ влиза само първият, но там е друга системата. Необходими са пари. А иначе в дългосрочен план си мечтая един ден да играем и в НБЛ, да. Нормално е. Но там финансовите изисквания са доста по-сериозни.
Лесно ли Ви е на вас да сте старши треньор, а в същото време и да продължавате да играете на паркета?
- Аз вече не играя толкова. Имам една-две контузии, които ми пречат, а и в този отбор трудно мога да намеря място. ''Треньорът не ме иска'' (смее се). Имаме играчи с много опит, а дори и по-млади, които също са играли на ниво, знаят какво трябва да правят на игрището и за какво са там.
- Кой Ви помага с финансирането?
- Изцяло общината. Трудно се намират спонсори за каквото и да е, за спорт още по-трудно.
- Още по-трудно и конкретно за баскетбол...
- Да. За футбол може би е по-лесно.
- Просто баскетболът не е толкова комерсиален спорт.
- Абсолютно. Тук при нас футболът е на ниво Б група, там се хвърлят повечето пари. Чакаме сега решение на Общинския съвет, надяваме се да ни увеличат субсидията. На база на това, което правим досега, мисля, че сме заслужили да бъдем обезпечени и поне да не мислим за това.
- В този ред на мисли успявате ли да живеете като професионалните спортисти или Ви се налага да работите и други неща?
- Трудно. Аз съм всичко в нашия клуб. И президент, и треньор, и секретар, и чистач, и каквото се сетите. Семейство не може да се гледа с това в никакъв случай. Аз нямам засега и засега не ми е проблем, но със сигурност не е достатъчно.
- Тоест момчетата от отбора работят и други неща?
- О, да, абсолютно всички работят. Например, Джими Хънт работи като треньор.
- И освен това играе и в три отбора.
- Да, да. Те са аматьорско ниво, но са си три мача на седмица, което за спортист е много. На каквото и ниво да е, три мача на седмица са много.