Президентът на родната федерация по художествена гимнастика Илиана Раева разказа колко много японците са помогнали на грациите ни. Бизнесмени от Мураяма и Токио поели разходите на българския отбор за самолетни билети, храна, хотел и зала за тренировки преди момичетата на Весела Димитрова и Михаела Маевска да завоюват олимпийското злато.
Разказът на Илиана Раева във "Фейсбук":
"Вчера имахме онлайн среща с жителите на град Мураяма. Там проведохме лагерите си през този олимпийски цикъл. Изцяло на техни разходи. Бизнесмени от Мураяма и Токио поеха разходите за самолетни билети, храна, хотел и зала за тренировки.
Мураяма е малко и много китно японско градче с изключителни хора. През годините те много обикнаха момичетата. Тази година на лагера преди олимпиадата отново показаха невероятната си любов към нас.
Бяха станали в 4 сутринта, за да ни изпратят. Имаше и бебета с тях и много малки деца. Всеки държеше българско знаме и плакати с надписи за победа на олимпиадата. Гледах и не можех да повярвам как са събудили бебетата и малките деца, за да дойдат да ни изпратят за Олимпиадата…
В момента сме в Ичикава, предградие на Токио. Вчера направихме онлайн среща с тях. Пак всички бяха с български знамена и ни поздравяваха на български. Задавахме си въпроси, разказвахме им, те ни разказваха къде са гледали олимпиадата, колко са плакали, че сме олимпийски шампиони…
В един момент ни помолиха да станем и поискаха всички заедно да изпеем българския химн. Държаха листчета с написания текст на химна ни и всички заедно запяхме “Мила Родино”…
Симона беше до мен. Погледнахме се и двете показахме настръхналите си ръце от неописуемо вълнение. Гледах монитора, как тези хора пееха българския химн, пеех заедно с всички и си казах, какво преживявам в момента - АПОТЕОЗ!!!!
Накрая се поклонихме едни на други и бурно ръкопляскахме.
Истински осъзнавах какво сме за тези хора, възрастни, които бяха облекли българските знамена. Осъзнавах, къде бяхме издигнали България в техните очи, сърца и души…. Осъзнах ясно какво бяхме направили за България.
Накрая взех микрофона и им казах: А сега ви каня да изиграете с нас едно българско хоро, защото сме ви учили и знаете да играете хоро. Те всички скочиха и заедно, на стотици километри едни от други играхме българско хоро. И пак ръкопляскахме и се смеехме. Там беше и техния кмет, който каза толкова мили думи….
Стефани стана и каза: “мили мои баба и дядо… много ви обичам”, защото в една от годините беше определила една възрастна двойка за нейни баба и дядо…. И те радостно започнаха да ръкопляскат. Всички започнахме да ръкопляскаме. Стана един възрастен мъж и каза: “ Помните ли на колко неща ви научихме? Как да обличате кимоно, как се чупят дини, как се прави икебана?”
Беше много емоционална онлайн връзка…
Обичам истински Япония, но вече знам със сигурност, че и Япония истински обича България!".