Йордан Йовчев без съмнение може да носи приза „най-успелият български гимнастик”. Българинът става първият атлет, участвал в шест Олимпийски игри в историята на спорта. В кариерата си има четири олимпийски медала - един сребърен и три бронзови. Два пъти е двоен Световен шампион на земя и халки на първенствата на планетата в Гент и Анахайм през 2001 и 2003, и двоен Световен вицешампион в Дебрецен през 2002 г. Може да се гордее и с общо 22 медала от Световни и Европейски първенства. От декември 2008 година Йовчев е председател и на българската федерация по спортна гимнастика. А само преди месец, състезателят бе наградени официално от самия президент Росен Плевнелиев с орден "Стара планина" I степен.
На 23 февруари знаменитият българин сложи край на спортната си кариера със неповторимо шоу пред 12 500 души в препълнената зала "Арена Армеец" в София.
Днес в интервю за Факти.бг Йовчев отговаря на въпроси относно себе си и бъдещото развитие на българската спортна гимнастика.
Г-н Йовчев отново искам да Ви поздравя за невероятния спектакъл, който предложихте в зала „Арена Армеец”. Какво е усещането да бъдеш най-успелият български гимнастик?
Нищо не се е променило от 10 години насам. Никога не съм наблягал на това дали ще съм най-добрия гимнастик или не. Фактът е, че България имаше нужда от титли в гимнастиката и явно честта се падна на мен. Не е толкова важно как аз се чувствам, а какво ще правим от тук насетне за развитието на самата гимнастика.
Няма ли да Ви липсва активната спортна кариера?
На този етап, не. Влизам в залата, тренирам малко. Ще се опитам да пренасочвам адреналина, защото ако трябва да сме честни, усещането когато излезеш пред уреда, самата подготовка и чувството, че си решен да побеждаваш, със сигурност, ще ми липсва. Публиката, също.
Как се чувствате след като самия президент Плевнелиев Ви удостои с най-високото държавно отличие за заслуги - орден "Стара планина" І степен?
Високо оценен. Това е нещо, което наистина има огромна стойност за мен.
Едно от забележителните Ви постижения са шестте рекордни Олимпиади, на които сте участвал. Какво Ви костваше това и очаквал ли сте да го постигнете?
Шест Олимпиади не са никак малко и мога да се гордея с това. Това което помня е, че на първата, на която се класирах, нямах планове за успех и ми беше по-лесно.
А сега накъде, какви са приоритетите Ви?
На първо четене ни предстои Европейското по гимнастика в Москва, за което отборът се готви и ще вземе участие в състезанията за мъже и жени, и се надявам на едно добро класиране в този форум. След това пък домакинстваме на друго Европейско.
Предполагам става дума за Европейското първенство по гимнастика през 2014? Наистина ли ще се проведе в Пловдив?
Точно така. В момента сме доста притеснени, защото все още не сме подписали конкретен договор. Имаме взето домакинство, но на този етап нищо повече от това не може да се случи.
На какво ниво се намира българската гимнастика спрямо останалите страни?
Това, което зависи от нас, от Федерацията, ние го правим. Но всеки има своето участие. Треньорите също трябва да изпълняват своите задачи добре. Започваме нова програма по клубовете /центровете и ще бъдат финансирани по двама треньори, които да работят още по интензивно с бъдещите гимнастици. За 2016 се надяваме да имаме готов отбор от следващото поколение състезатели. Ако не да вървим напред, то поне да не изоставаме. Разбираме, че навсякъде в момента е трудно и не можем от веднъж да изпреварим китайците, американците и руснаците. Това, което обаче можем да сторим е да вървим възходящо. За мен, ако не успеем да класираме състезател за Олимпиадата, ще значи провал и че не се справяме добре.
А смятате ли, че имаме потенциала да класираме състезател за Олимпиадата?
Европейското през 2014 е квалификация за олимпийските игри и ако съумеем да класираме поне едно момче и едно момиче, значи сме успели в целите си.
Гимнастиката не е спорт, от който може да подготвиш състезател за Олимпиада в рамките само на година или две. Ако го постигнем, значи даже сме направили повече от много. Има 6 уреда за мъжете и 4 за жените, просто работата е много и обемна и за толкова кратък срок е много трудно.
Аз съм се развил и съм дал резултат, от както съм почнал, в течение на 15 години. Трябват много труд и постоянство, а и търпение.
Дори да не направим този гимнастик/гимнастичка, който да поеме точно по пътя на Йовчев, идеята е да се върви в правилната посока, да се търси масовост в този спорт.
А има ли интерес към гимнастиката у нас? Как върви работата с подрастващите, със следващото поколение атлети?
Има доста сериозен наплив. След 18ч. в зала „Раковски” има по над 200 деца. Даже понякога треньорските кадри не ни стигат, за да обгрижим всичките. На един треньор се падат по 20 деца, разбирате, че е невъзможно да се обърне нужното внимание на всяко едно от тях.
Какви са отношенията между Българската федерация и държавата?
Не сме имали никога проблеми с Министерството на спорта и физическото възпитание. Мога да кажа, че работим добре с държавата и сме в чудесни взаимоотношения. На този етап отношението на правителството към нас винаги е било перфектно. Все пак, имайки предвид и ситуацията, не може да искаме да стават и чудеса.
Какво трябва да се направи, за да се подобрят условията за развитието на гимнастиката в България? Смятате ли, че има нужда от подобряване на базите и строежа на нови такива?
На този етап няма как да дойде следващият Йордан Йовчев, ако той не излезе някъде от провинцията. На първо четене, трябва да се направят базите. Вече започнахме – обновихме и модернизирахме спортната зала „Раковски”. С помощта на правителството и МОСВ открихме наскоро подобна и в град Варна. Ако изградим такива в Пловдив, Благоевград и на други места в провинцията, тези центрове ще позволят на децата да тренират, на треньорите да работят и чак вследствие от това, ще има масовост и оттам ще дойде и качеството. Не може да тренираш с две деца и да очакваш точно те да са най-добрите в България.
Кой успех в кариерата си може да определите като най-значим и ключов за самия Вас?
За мен най-големият ми успех е това, което направихме в зала „Арена Армеец” на моя бенефис. Смятам, че успяхме да докоснем публиката. Българинът може да обича и разбира кое е хубавото и може да бъде силен и да покаже положителни емоции. Просто трябва да открие начина да ги изрази и покаже на другите. Благодаря от сърце на страхотните хора, които дойдоха да ме подкрепят.