Тайсън Фюри успя да защити титлата си от WBC в третия мач срещу Дионтей Уайлдър, като така удължи серията си от мачове без поражение на 32. Но каква е причината да се случи това? Отговорът е прост - „Циганския крал“ е по-добрият боксьор от двамата.
33-годишният британец трябваше да се изправи на два пъти от нокдаун за пореден път срещу американския бокаутьор, което мнозина подминават с лека ръка, но то не е въпрос единствено на мотивация. Зад всяко едно изправяне от земята Фюри е положил безброй часове работа в залата, защото е напълно наясно, че насреща му има човек, ненадминат в опустошителната си сила в дясната ръка.
Тук идва ролята на треньорския щаб. Неслучайно кланът Фюри се слави, като един от най-великите в британския бокс. Причината е, че там има традиции, градени от десетилетия, включващи методология, психика, стратегия, разузнаване, подбор на спаринг партньори и всичко останало, което остава извън светлината на прожекторите.
Английският лагер отново си бе свършил перфектно работата и Тайсън Фюри видимо бе готов за всичко, което Дионтей Уайлдър му предложи.
Началото на битката съвсем очаквано бе в полза на „Бронзовия бомбардировач“. Всички се удивиха на атлетизма и мускулната маса, която бе надградил за този реванш. Но аполоновата му фигура означаваше, че той няма да бъде готов за маратон. Един от недостатъците на ниския процент мазнини в човешкото тяло, е, че мускулите нямат горивни запази, за да продължават да функционират на максимално натоварване в прекалено дълъг период от време. Замислете се как изглеждат най-добрите спортисти в колоезденето, скалното катерене, борбата, тенисистите и още куп други, дисциплини, в които тялото бива подлагано на продължително мъчение. Изключителна рядкост са онези, които притежават съвършени тела.
Уайлдър избра да подчертае единствената си сила - мощта в ударите. Докато Фюри наблегна, както на своите силни страни, така и на онази страна от играта, в която едното око ти е залепено за съперника.
Онези от вас, които имаха възможност да изгледат двубоя в детайли, със сигурност са забелязали, че с всеки следващ рунд Тайсън изглеждаше все по-устремен, а Дионтей се изтощаваше още и още, докато накрая краката му спряха да го държат.
Клинчът може и да е една от най-досадните части от бокса, но той играе основополагаща роля, когато стратегията е да изкараш даден мач през пълните 36 минути (12 рунда по 3 минути). „Циганския крал“ се стараеше във всяка една схватка да се възползва, както от по-високия си ръст, така и от по-голямата си маса, като се облягаше върху плещите на „Бомбардировача“. Да, пое рискът да изяде няколко ъпъркъта, крошета и мръсни удари в бъбреците от противника, но без да му остава длъжен, като в същото време стоварваше тежестта и на двамата върху кръста му. Видяхме дори на два пъти Уайлдър да пада на едно коляно след подобни клинчове и макар официално това да не се брои за нокдаун, предимството бе налице.
Нека сега погледнем и размените на удари между двамата. Официалната статистика показва, че Фюри е опитал 385 удара, от които 150 са намерили целта. Уайлдър в същото време е замахнал 355 пъти, а само 72 са стигнали до опонента. Това е успеваемост от 39 спрямо 20 процента. В нито един рунд британецът не позволи противникът да му вкара повече удари. Дори в четвъртия рунд, когато бе свален на два пъти на земята, разпределението на точните попадения бе 8:7 в негова полза.
Всичко това показва, че Тайсън Фюри наистина заслужено спечели двубоя с Дионтей Уайлдър, просто защото е по-добирят боксьор. Стратегията му да изтощи по-силния физически опонент сработи и дори да не се бе стигнало до нокаута в 11 рунд, съдиите нямаше да имат друг избор, освен да отсъдят в полза на действащия №1 в световната ранглиста.