Добромир Карамаринов е президент на Българската федерация по лека атлетика и на Асоциацията на Балканските атлетически федерации (АБАФ). В специално интервю за Факти.бг, г-н Карамаринов говори за условията и бъдещото развитието на леката атлетика у нас, за проблема с младите спортисти, както и за борбата с допинга в този спорт.
Г-н Карамаринов, какво трябва да се направи, за да се подобрят условията за развитието на леката атлетика в България?
За да се развива един спорт по принцип, не трябва да се разбира само развиване на материалната база. Да се практикува един спорт – това е възпитание и култура. Защото колкото по- напреднали са нациите, толкова повече спортуват. Във всяка една страна, която има по-висок БВП и животът е с по-висок стандарт от нашия, хората спортуват много повече. Това не се измерва единствено в повече стадиони и площадки, а в тяхната убеденост, че трябва да спортуват. Не е беда, че в определена година някоя от тези страни не е взела толкова медали колкото са били очаквани. Печеленето на различни трофеи е само едната част от развитието на спорта. Разбира се, тя е и най-популярната – тази, която дава своите примери и герои, които увличат другите хора да спортуват.
Преди всичко обаче човек трябва да е научен и да има желанието да спортува и да се развива в такава насока. Първо трябва да се подобрят културата и възпитанието на младите хора – те да осъзнаят, че спортът наистина е начин на живот, че спортът калява, че спортът учи на трудолюбие, колективизъм , учи ни и на това, че ако си загубил, може на следващия ден да победиш.
Разбира се, другата част е, че трябва да има и къде човекът да проявява това свое желание да спортува. Трябва да имаш един минимален, но оптимален стандарт– екипировка, вниманието ти не е ангажирано само към оцеляване и битови нужди, а и към ценности. А именно спортът е една от водещите такива в живота – да имаш възможност да си го позволиш и да имаш желанието и културата да го направиш, това е.
Смятате ли, че има нужда от подобряване на материалната база и изграждане на нови спортни съоръжения?
Безспорно. Специално за леката атлетика, за лятно практикуване, бих казал, че в последните години се направи доста. Имаме стандартни стадиони, които отговарят на изискванията на Международната федерация примери са чудесният стадион в Правец, вече и със загряващата писта, стадионът в Сливен, в Русе, в реновиран бе и този в Стара Загора. За стадионите на открито можем да бъдем доволни за това което са направили през последните години.
Уви, закритата база също е абсолютно необходимо условие, защото в България зимата е 4-5 месеца и ние сме както летен, така и зимен спорт. Провеждат се европейски и световни първенства в зала, а там вече ситуацията е трагична за България. Въпреки обещанията, зала „Фестивална” не беше ремонтирана. Провеждаме националните шампионати в залата в Добрич, която за момента спасява положението, но тя също не отговаря на съвременните изисквания. Условията за практикуване на нашия спорт през зимата е трагично.
В България като цяло има сериозен проблем с масовия спорт. Има ли интерес към леката атлетика у нас? Как върви работата с подрастващите, със следващото поколение спортисти?
Всичко тръгва от семейството и училището. В частност, това което касае федерацията, учудващо имаме много повече спортуващи в сравнение с изминали години. Това се дължи на нашата работа и на специалната програма, която имаме за развитие на детската атлетика. Спечелихме проект от международната федерация, сдобихме се с уреди, които са специално за дечица в леката атлетика. Тези комплекти обикалят из страната и ние провеждаме непрекъснато семинари – първо за инструктори, а след това и за деца. Така че по този начин се стараем да популяризираме с достъпни средства нашия спорт. Оптимистично учудващо е че имаме повече подрастващи през последните години.
Очаква ли се в близкото бъдеще до Ивет Лалова да се нареди следващата лекоатлетка, която ще бъде от нейната класа?
Без вяра, нищо не става. На мен ми се иска Ивет Лалова да продължи още години наред да ни радва. Тя е звезда от такъв калибър, за какъвто ние в България дори не си даваме сметка, че притежаваме. Тя е невероятна световна звезда. Не само с това което прави, не само с това, че е европейка, но и за това че тя претърпя нещо ужасно през 2005 година.
Не просто контузия, а една зловеща злополука. Тя счупи най-голямата кост в човешкото тяло – феморалната кост. Подобна травма в историята на леката атлетика нямаше и лекарите се съмняваха дори, дали тя ще успее да проходи. Лалова обаче противно на очакванията се завърна, влиза във финали на СП, бяга за 11 сек. 100м, въобще, това е една невероятна човешка история. Няма подобен случай в историята, и то с едно момиче, което е реклама за нашия спорт и емблема за цялата лека атлетика изобщо.
Надежди за друга като нея сред младите ни таланти има много, но най- важното е да се работи правилно с тях. Те да имат нужното желание и мотивация. Предпоставките ги има, но всичко си остава в собствените им ръце, и тези на техните треньори разбира се.
Голяма част от федерациите вече имаха среща с новият министър на спорта г-жа Георгиева. Вие срещахте ли се с нея? Ако да, кои са най-належащите проблеми, които дискутирахте?
Срещнахме се. Основна тема на разговора ни бяха нашите домакинства за 2013 г. Предстояха на страната ни две европейски прояви. Едната вече мина – Европейската купа на 10 000 м в Празец. Чудесна организация и получихме и много висока оценка и от Европейската Федерация. На 6 юли бе другата - Европейско първенство по планинско бягане.
А досега какви са били отношенията между Българската федерация по лека атлетика и държавата? Получавате ли нужната подкрепа и финансиране?
Никога една федерация няма да каже, че е получавала нужното финансиране, защото наистина нуждите са повече от това, което се дава. Това е нормално, но в никакъв случай няма да се оплакваме. Аз бих посъветвал да се вземат международни стандарти, международни критерии, но е порочно, че у нас се смята, че когато един взима повече, взима от другите, и по този начин тази практика не води до прогрес. Трябва да се види каква е международната практика и да не се правят свободни съчинения, и най-важното – да не се оставя в ръцете на субективизма на отделни чиновници да решават съдбата на цели спортове, така както се е случвало в годините досега. Това е порочно, това е грешно и дава възможност на хора да правят неща, които не би трябвало да им се разрешават. Пак повтарям, има си международни стандарти и трябва просто да се вземат и да се приложат.
Какво ни предстои оттук нататък? Ще бъде ли проведенo някое голямо състезание и у нас? Какви участия предстоят на българските състезатели?
Домакинствата ни приключиха. Но сезонът е изключително наситен – предстоят ни европейско за юноши и девойки в Риети, европейското за младежи и девойки до 23 г. в Тампере, СП в Донецк за юноши младша възраст и разбира се най-голямата проява в света на спорта на леката атлетика – Световното първенство за мъже и жени в Москва август месец.
Как бихте коментирали случая с допинг скандала, разразил се покрай Тезджан Наимова? Има ли някакво развитие?
Федерацията не изпитва никакво неудобство да разговаря по този въпрос. Като организация, ние сме длъжни да се борим с допинга. Ние равнопоставено развиваме нашия спорт наред със Световната федерация и останалите държави. Когато някой атлет има допинг нарушение, ние сме длъжни да се съобразим и да приемем най-строгите мерки. Процедурата се следва много стриктно, а наказанието й ще бъде изцяло съответсващо на правилниците на Световната федерация. Тезджан е състезателка от международна величина и нейното нарушение е установено от ИААФ. Самото наказание пък ще стане ясно едва през септември, за когато е насрочено и изслушването.